Работещите в ТЕЦ-Варна не искат да се говори за тях като "пари за нищо"

Работниците от ТЕЦ-Варна в отворено писмо до президента Румен Радев, до председателя на парламента Цвета Караянчева и до премиера Бойко Борисов настояват решенията за работата на централата да не се вземат на база политически пристрастия.

Припомняме, днес трябва да бъде внесено предложението от ГЕРБ и ОП за ограничаване на т.нар. студен резерв - количеството газ, с което страната ни трябва да разполага по закон, и което трябва да се съхранява за извънредни ситуации. Като причина за ограничаване на количеството студен резерв, който да се съхранява в този ТЕЦ е неговата собственост (той е на Ахмед Доган) и факта, че за пазенето на този ресурс държавата плаща определени суми.

АИКБ приветства решението за премахване на студения резерв

Според Асоциацията това е постижимо до края на годината

"Много от нас работят в ТЕЦ "Варна" по 10, 20 и дори повече години и помним времето, когато тази централа беше държавна и работеше на въглища. Преживяхме приватизация и извеждане на блоковете от експлоатация през 2015г. Когато през 2018 г. се върнахме на работа в централата, за нас значение имаше не кой е собственикът, а че дружеството има шанс отново да работи. Затова ни е много трудно да наблюдаваме как в момента за ТЕЦ "Варна" се говори като за "куха" и неработеща фирма", пишат работниците.

Хората, които дълги години работят в тази централа пишат емоционално, че тя "не е сбор от котли и генератори, тази централа е също и 240-те души, които работят в нея, повечето от тях висококвалифицирани енергетици - инженери, химици".

Разбираме, че в настоящата обстановка разговорите се водят с политически, а не с експертни доводи, и въпреки че шансът да бъдем чути е минимален, смятаме, че фактите не бива да бъдат пренебрегвани или изкривявани.

В писмото се казва, че сега най-голямата самостоятелна генерираща мощност на територията на страната е 1040 MW. "Това означава, че ако се приложи формулата, посочена в чл. 106, ал. 2 от Правилата за управление на електроенергийната система (ПУЕЕС) студеният резерв, който би осигурил оптимална защита на системата при извънредна ситуация, би следвало да бъде 1144MW", изчисляват енергетиците.

Сегашният размер на студения резерв е 650 MW. Той е определен със заповед на енергийния министър. При него разходите за осигуряване на студен резерв са приблизително равни на потенциалните загуби от недоставена енергия в преносната мрежа.

"ТЕЦ Варна" ЕАД и "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД са единствените централи, които винаги са участвали в осигуряването на студен резерв, пишат от централата във Варна. Останалите производители на електрическа енергия в страната, някои от които сега осигуряват студен резерв, са "Биовет" АД, "ТЕЦ Бобов дол" ЕАД, "Топлофикация Русе" ЕАД, "ТЕЦ Марица изток 2" ЕАД, "ТЕЦ Марица 3" АД.

ТЕЦ "Варна" е създадена през 60-те години на ХХ век, за да подсигури енергийната система на България и е приватизирана през 2006 г.

Според писмото, централата дава по-широк диапазон на регулиране по активна мощност, в сравнение с централите от Маришкия басейн (част, от които са държавни - б.р.). Блоковете на ТЕЦ "Варна" успешно са предоставяли през годините всички допълнителни услуги на системния оператор, включително участие в противоаварийния план и плана за възстановяване на електроенергийната система след тежки аварии.

Изрично настояване от страна на държавата към ЧЕЗ, според приватизационния договор, е три от блоковете на централата да бъдат ползвани за осигуряване на студен резерв, в резултат на което след приватизацията "ТЕЦ Варна" ЕАД подписва 5-годишен договор за продажба на студен резерв.

ТЕЦ "Варна" е и единствената газова централа в страната, която осигурява допълнителна гъвкавост в резултат на краткото време за "разпалване. Тя произвежда електрическа енергия при най-ниски за страната нива на емисии.

След придобиването на ТЕЦ "Варна" от страна на "СИГДА" ООД в края на 2017 г. започнаха ремонтите дейности за въвеждане в повторна експлоатация на блокове 4, 5, 6 съгласно Лицензия за производство на електрическа енергия № Л-086- 01/21.02.2001г. и Комплексно разрешително № 51/22005г., издадени на централата, описват в писмото до управляващите.

През 2018 и 2019 г. са направени множество ремонти на блокове 4, 5 и 6, свързани с преминаване на работа с природен газ. Те са на стойност 16.6 млн. лева. След смяната на горивната компонента от въглища на природен газ практически се премахнаха емисиите на серни оксиди и прах.

"Преминаването от основно гориво въглища на основно гориво природен газ води до намаляване на емисиите на серни оксиди с 98% - от 2500 mg/Nm3 на до 35 mg/Nm3 и то без монтиране на допълнителни инсталации за тяхното улавяне, които повишават разхода на енергия за собствени нужди и генерират значителни количества допълнителни отпадъци. Азотните оксиди намаляват с 91% - от 1200 mg/Nm3 при изгаряне на въглища с летливи до 10% на 100 mg/Nm3. Емисиите на прах намаляват с 98% - от 250 mg/Nm3 до 5 mg/Nm3", пишат от централата.

По техни твърдения емисията парникови газове за производство на единица продукция е намаляла с до 50% заради по-ниския емисионен фактор на природния газ спрямо антрацитните въглища.

От името на енергетиците се изреждат няколко подобрения, които са станали с обновяването на централата.

Елиминирани са емисиите на прах от допълнителните точкови източници по тракта на въглеподаване, както и възможността за възникване на неорганизирани емисии на прах при разтоварването и съхранението на въглищата, както и при транспортирането и депонирането на сгурия и увлечена летяща пепел;

Елиминирани са залповите емисии на сажди и прах в режимите на пускане и спиране, поради изгаряне на мазут при изключени електрофилтри.

Премахнат е рискът от замърсяване с мазут на почвите и повърхностните и подпочвените води, както и на въздуха с интензивно миришещи вещества.

"Отстранен беше и рискът от възникване на пожари със значително въздействие върху околната среда", пишат в писмото, вероятно визирайки намалените рискове от пожари.

Намалено е и количество на генерираните производствени отпадъци с преминаването на гориво природен газ. Преустановено е генерирането на сгурия, шлака и дънна пепел от котли (с изключение на пепел от котли, упомената в 10 01 04) с код 10 01 01 и на увлечена/летяща пепел от изгаряне на въглища с код 10 01 02.

Преминаването от въглища на природен газ щади и наличното оборудване, уверяват в писмото. Няма износване на нагревните повърхности, няма отделяне на шлака за депониране, по-ниска повреждаемост на съоръженията, по-малко количество закупени квоти за емисии, дават пример те.

След ремонтите са правени технически прегледи на съоръженията с повишена опасност по блоковете и за резултатите от тях са съставени ревизионни актове, удостоверяващи съответствието на техническото състояние с нормативната уредба.

При ремонтите е възстановена и въведената в експлоатация системата за собствени непрекъснати измервания на вредни вещества в димните газове от котлите. Изготвят се ежемесечни доклади за резултатите от тях, които се представят в РИОСВ.

Дружеството е разработило и прилага план за собствен мониторинг на компонентите на околната среда.

Извършва се пробовземане и анализ на ползвани повърхностни и подземни води, на качеството на подземните води в района на основната площадка на централата и на сгуроотвал "Беглик чаир", както и на заустваните отпадъчни води. Стриктно се спазват поставените в разрешителните за водовземане и Комплексно разрешително № 51/2005 г. условия, пишат в писмото си до управляващите от ТЕЦ "Варна" и припомнят, че комплексна проверка е установила спазване условията на посоченото разрешително.

За всички тези проверки и изпитания са съставени протоколи, актове и техническа документация, копия от които сме предоставили и на енергийния регулатор - КЕВР.

Според документацията централата има около 35 000 работни часа - около 5 години, преди необходимостта от следващ анализ и обследване, съгласно правилата на "Инструкцията за контрол на метала и оценка на техническото състояние на елементи и системи от котли, турбини и тръбопроводи в ТЕЦ". След това може да започне процедура за удължаване на ресурса на съоръженията.

Ремонтите в централата през 2018 г. и 2019 г. са за 16.6 млн. лева. От края на 2019г. е започнат и мащабен проект на стойност 53 млн. лв. Той е за реконструкция, екологизиране на мощностите и допълнително намаляване на емисиите от вредни газове. С него ще бъдат покрити екологичните изисквания на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването). По проекта работят над 300 души от местни ремонтни и поддържащи фирми.

Август 2021 г. е крайният срок за осигуряване ограничения на емисиите по отношение на големите горивни инсталации, гарантиращи минималните стандарти, установени в Директивата.

През 2018г. и 2019г., "ТЕЦ Варна" ЕАД е участвала в публично обявените от "ЕСО" ЕАД търгове за покупка на студен резерв.

По нареждане на Оператора на електропреносната система ("ЕСО" ЕАД) "ТЕЦ Варна" ЕАД е активиран 5 пъти за последните две години (2018г. и 2019г.).

"Обидно ни е за студения резерв да се говори като за "пари за нищо", защото с тези пари се осигури възстановяването на съоръжения, които престояха запечатани в продължение на три години", пишат от ТЕЦ "Варна".

Те изреждат за какво са харчени парите за студения резерв - за работниците на местни ремонтни и обслужващи фирми, които и в момента работят на територията на централата, за лицензирани лаборатории, български доставчици на материали и услуги, за пожарната безопасност, за заплатите и обученията на персонала.

"Замесването на централата в политическите битки и жертването й, за да се докаже една или друга политическа теза обаче, ще спре процеса на модернизация на единствената в страната газова централа, с което ще намалее и шансът на България да отговори на завишените изисквания на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии", пишат работниците в ТЕЦ "Варна".