Правата на човека не са даденост, те следва да се признаят и гарантират от държавите в лицето на техните органи. Това заяви президентът Румен Радев на конференция на тема "Тридесет години от присъединяването на България към Европейската конвенция за правата на човека".
През предходните две години, а и понастоящем, светът още търпи последиците от COVID-19, от началото на годината отново в Европа бушува война. Тези събития ни показаха, че правата на човека не са даденост, те следва да се признаят и гарантират от държавите в лицето на техните органи, посочи Радев.
Форумът, който е под патронажа на държавния глава, се организира по повод 30 години от членството на страната ни в Съвета на Европа и от ратифицирането на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и поставя акцент върху ангажираността на българските институции за защита на правата на човека и върху предизвикателствата пред България като страна по конвенцията.
Съветът на Европа се създава в период, когато Европа постепенно се възстановява от разрухата на Втората световна война и от изживяната многолика човешка трагедия, каза държавният глава. Организацията е изградена върху непреходните ценности - уважението към човешкия живот, защитата на правата на човека и върховенството на правото. Чрез осъждането на нарушенията на международното право, Съветът на Европа съдейства за преодоляване на последиците от войната и за налагане на траен мир на континента, отбеляза президентът.
Радев посочи още, че едно от най-важните средства за защита срещу закони, генериращи нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), е въвеждането на индивидуалната жалба до Конституционния съд. Разширяването на достъпа до конституционното правосъдие и неговия обхват би направило защитата на човешките права у нас по-реална и постижима, уточни държавният глава.
Румен Радев добави още, че перспективата за индивидуална конституционна жалба има подкрепа в парламентарното пространство у нас. ЕКПЧ съдържа ясно изискване към всяка страна по конвенцията да се развиват вътрешноправни средства за защита срещу нарушения на прокламираните права. Затова е необходим ефективен синхрон на различните механизми за защита, обясни президентът и добави, че се предлагат пътища и решения и всички знаем, че те не са нито бързи, нито лесни.
Румен Радев напомни още, че 30 години след присъединяването си към Съвета на Европа България вече е постигнала определено ниво на зачитане на стандартите на организацията в областта на демокрацията, правата на човека и правовата държава. Постмониторинговият диалог с Парламентарната асамблея на Съвета на Европа постигна предназначението си и се налага мнението, че полезността на този постмониторинг вече е изчерпана, обясни президентът. Румен Радев не изключва продължаването на активно сътрудничество със Съвета на Европа за постигане на напредък в реформата на съдебната власт, борбата с корупцията по високите етажи и организираната престъпност, свободата на медиите.
Той допълни още, че страната ни нееднократно е изразявала позиция в подкрепа на възможността за наблюдение и оценка на изпълнението на статутните ѝ задължения в рамките на нова процедура на общ мониторинг на всички държави членки на Съвета на Европа.
Служебният външен министър Николай Милков заяви, че от историята знаем, а и днешната действителност ни учи, че свободни избори без върховенство на правото не водят непременно до демокрация - напротив, в определени случаи те могат да доведат чудовища.
Демокрация има само там, където има функциониращи правни механизми и системи, прилагащи демократично приети закони, изтъкна министърът.
Според Милков Съветът на Европа трябва да продължи да бъде стожер на демокрацията, на върховенството на правото и на правата на човека. "Годишнината е важна, тъй като Съветът на Европа има важен принос за изграждането на демокрацията в България, за интегрирането на нашата страна в свободния свят след 1989 г. Съветът на Европа беше една от първите международни организации, към които България се присъедини в онзи период, в търсене на възможности за подкрепа, за укрепване на демокрацията и върховенството на правото и за правата на човека в нашата страна", обясни служебният външен министър.
Николай Милков подчерта, че три десетилетия по-късно Съветът на Европа продължава да бъде важен коректив в тази област. Ето защо България остава и ще бъде активно ангажирана с приоритетите на Съвета на Европа, използва и допринася за неговата експертиза и надлежно сътрудничи с днешните механизми в рамките на тази организация, акцентира Милков. След всички тези години ние сме наясно, че демокрацията, върховенството на правото и правата на човека не са даденост. Те изискват целенасочени, последователни усилия, изискват борба, допълни той.
От своя страна служебният правосъден министър Крум Зарков добави, че България всъщност е здраво закотвена в определен цивилизационен порядък, който има своите институционални и юридически измерения. И днешната дата, конференция бележи, без съмнение, един от тези ключови моменти, в които България действително е направила своя цивилизационен избор, който поддържа и днес и който не бива да бъде поставян под съмнение, посочи Зарков.
В конференцията участваха още председателят на Конституционния съд Павлина Панова, българският съдия в Съда на Европейския съюз - Александър Арабаджиев, българският съдия в Европейския съд по правата на човека - Йонко Грозев, министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев, омбудсманът Диана Ковачева, представители на адвокатурата, на магистратски и правозащитни организации и университетски преподаватели.
USD
CHF
EUR
GBP
