"Развей българското знаме" в Босилеград и Цариброд

На Архангеловден в двата български културно-информационни центъра в Босилеград и Цариброд ще се проведат срещи-разговори с местните български общности и ще им бъдат дарени книги и национални трибагреници.

В Босилеград ще бъдат поднесени цветя пред бюста на Апостола на българската свобода Васил Левски.

След Първата световна война на България е наложен несправедливият Ньойски мирен договор.
Съгласно него страната ни трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица.  

Така се очертава една от най-нехуманните граници, наречена от журналистите "черната граница".
Тя разсича 25 български села - Груинци, Ресен, Стрезимировци, Петачинци, Банки, Врабча, Долна Небля и др., като разделя къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, семейства, роднини и приятели.

По това време в Западните Покрайнини има 45 български черкви с 42 свещеници. Повече от 30 000 българи бягат в България. По-късно около 5 000 от тях емигрират в Западна Европа и Америка.

Три години българките от Западните Покрайнни носят черни забрадки.

Българското население е лишено от политически права. То може да участва в парламентарните и местни избори, но е ограничено да гласува само за представители на традиционни сръбски партии.

През 1923 г. се създава Вътрешната западнопокраинска революционна организация "Въртоп".
Тя е основана в отговор на непоносимия терор над българското население и въплъщава идеята за въоръжена борба за национално освобождение и присъединяване на Западните Покрайнини към България.

Когато репресиите достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните Покрайнини - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в Белград.

Съгласно Парижкия мирен договор от 1947 г. Западните Покрайнини остават отново в границите на ФНР Югославия.