Румен Радев: Говорът на омразата не е нашият път

България и Израел имат отличен политически диалог. Той е предпоставка за постигането на много повече прагматизъм в двустранното партньорство в ключови сфери като информационните технологии, инвестициите и сигурността.
Това беше общата позиция на президента Румен Радев и на председателя на Кнесета на Израел Юли-Йоел Еделщайн, които проведоха среща в Йерусалим, съобщиха от администрацията на президента.

Румен Радев участва при запалване на вечния огън в "Яд Вашем"

Президентът се срещна и с председателя на Кнесета Юли-Йоел Еделщайн

По време на срещата бе изтъкнато, че парламентите са институциите, които задават рамките на обществените отношения. Законодателните институции на двете държави имат добро сътрудничество. България може да използва израелския опит в изграждането на активно гражданско и социално интегрирано общество, посочи държавният глава. Отчетено беше и активното партньорство в областта на приемането и прилагането на антитерористично законодателство, както и между службите за сигурност в борбата с тероризма.

"Говорът на омразата не е нашият път". Нашият път е съвсем друг и мисля, че и в момента България може да служи за пример, категоричен беше Румен Радев в отговор на журналистически въпрос за толерантността на българската политическа класа днес и за изказвания на някои политици, които са срещали сериозна съпротива от страна на еврейската общност у нас.

Както в Европа, така и в света се наблюдава тенденция на възраждане на езика на омразата и ксенофобията, които изискват усилия от страна на обществото за тяхното противопоставяне, каза президентът. Истинският критерий са действията на институциите, а не приказките на някои политици, каза Радев.

В отговор на въпрос за очакванията ни от предстоящото посещение на президента на Република Турция Реджеп Тайп Ердоган в България на 26 март, Румен Радев заяви, че нашите отношения с Турция са от изключително значение.
Ние трябва да продължаваме да градим двустранните връзки на основата на приятелство, разбирателство и взаимопомощ, но при ясни принципи: взаимно уважение и ненамеса, каза Румен Радев.

"Турция е изключително важен съюзник и партньор по линия на НАТО. На Турция до голяма степен дължим и сигурността по отношение на миграционната криза. Важно е да има ясни условия в двустранните отношения", подчерта Румен Радев. Република Турция трябва да поеме ангажимент оттук-нататък за ненамеса във вътрешните ни дела и в изборния процес, като принципи, които се спазват, каза президентът.

Преди да отговори на журналистическите въпроси президентът Радев бе основен говорител в заключителната пленарна сесия на Шестия глобален форум за борба с антисемитизма, който се проведе в Йерусалим. Пред аудитория от над 600 души, представляващи правителства и неправителствени организации от цял свят, президентът Румен Радев беше представен като държавен глава на народ, спасил цялата своя еврейска общност в годините на Втората световна война.

Това е една от най-ярките страници от нашата история - спасяването на българските евреи по време на най-мрачния период от европейската история. Тя разкрива моралната сила и човечността на моя народ, заяви държавният глава.

През 1943 г. българите спасиха своите сънародници-евреи, но всъщност спасиха и себе си, спасяваха своето кътче от цивилизацията и достойнството си, посочи Румен Радев. По думите му, по този начин народът ни е отстоял и достойнството на Европа, която е била сцена на незапомнена трагедия - индустриализирано изтребление на хора.

"България също беше въвлечена в ситуация, която не ни позволи да защитим по същия начин 11343 евреи от съседните държави, които не бяха български граждани. Днес всички ние, народът на България, скърбим за тях и за всички жертви на Холокоста", каза Румен Радев.

Президентът изтъкна, че сянката на антисемитизма, ксенофобията и омразата продължава да бъде заплаха за нашите общества. Според него емоционалната култура на страданието са застраховките срещу повторението на ужаса.

Заради тежкия исторически опит на българския народ нито един евреин, гражданин на България, не е бил депортиран в лагерите на смъртта. "Този светъл бунт на нашия народ срещу овладялото цяла Европа мракобесие си обясняваме не само с куража на праведните, но и с живия спомен за Османското владичество. Личният опит от безправието е една от причините расовите теории да се разбият в непоклатимата човещина на тогавашните българи", подчерта президентът.

По думите му е добре да се изцели социалната дисхармония, която улеснява проповедниците на антисемитизма. "В неговите жертви ние следва да виждаме не преследвани евреи, а свои събратя. В Израел ние следва да виждаме не само държава, а свята земя за милиарди хора по света, чиято вяра е свързана с тези места", каза Румен Радев.

По-рано през деня президентът Румен Радев посети Мемориалния комплекс "Яд Вашем", посветен на жертвите на Холокоста и на спасителите на евреите. Пред експозицията, посветена на България, която показва, че няма нито един загинал евреин с българско гражданство, държавният глава подари на музейната експозиция на комплекса портретните снимки на четирима българи, които са помагали за спасяването на евреи от територията на Македония. Фотографиите са на Анна Сърчаджиева, Анна Попстефанова, Надежда Светослав Хадживасилева, д-р Павел Герджиков. Снимките ще запълнят колекцията на музея с имената и лицата на обявените за праведници хора, които са помагали за спасяването на евреите.

В мемориалния комплекс "Яд Вашем" президентът Радев участва в церемония по запалването на вечния огън в памет на жертвите на холокоста.

На хълма Херцел българският президент отдаде и почит в памет на жертвите потъналия платноход "Салвадор". Над 350 евреи са потеглили с кораба от Варна, но след корабокрушение в Мраморно море оцеляват 119 от тях. "Почитаме не само паметта на загиналите, но и стремежа на всички евреи да стигнат до своята обетована земя, както и подкрепата, която им оказа българският народ", заяви Радев.

Преди тези срещи президентът положи венец пред гробовете на жертвите на кораба "Салвадор". Той разговаря с възрастна жена, която е последната останала жива пътничка от потъналия кораб.