България има нужда от нова инфраструктура в транспорта, в здравеопазването, образованието и администрацията, но не трябва да забравяме и трябва да търсим баланса да имаме инфраструктура в областта на културата и духовността. Без този баланс ние не можем категорично да прогресираме.

Toва заяви президентът Румен Радев по време на среща с ръководителите на Съюза на българските музикални, на Софийската филхармония и на Фондация "Богария", които представиха съвместната инициатива за играждане на нова национална концертна зала.

В инициативата е предвидено изграждането на нова концертна зала в София, представляваща музикален комплекс от голяма акустична зала, няколко по-малки акустични зали, репетиционни и спомагателни помещения, музеи на българската музикална култура, както и учебен комплекс по музикално изкуство.

Днес за първи път заставаме заедно зад проекта в подкрепа на българската култура и духовно развитие. В многобройните си разговори и срещи с музиканти и дейците на културата, президентът е убеден в необходимостта от нова концертна зала, като открои, че това не е нова идея.

В областта на културата сме велика и силна държава и нека изграждайки такъв храм, да отприщим тази сила на култура и духовност, така че тя да дърпа напред амбициите на нашите млади хора и поколение, без които нищо не може да се направи и нищо друго не може да се изгради, настоя Радев.

Залогът с изграждането на новата концертна зала е много по-голям и става въпрос за българската култура и духовност, не само като носители на нашите традиции, ценности и идентичности, но и като един от най-важните спойващи елементи за обществото ни - за това да имаме национална гордост и самочувствие, както и за духовното развитие на младото и следващото поколение българи, категоричен бе Радев.

Новата музикална зала трябва да бъде един призив за нашите неверояни таланти, че имат тук в България не по-лоши условия, отколкото в чужбина, настоя Радев. "Имаме прекрасни музеи, но ние показваме изкуство преди много години. Нека хората да видят, че България в момента твори и произвежда едно невероятно изкуство на световна величина", изтъкна президентът.

Ние продължаваме да удивляваме света със силата на нашите таланти, изтъкна Радев и допълни, че творците ни заслужават да имат най-сетне нова зала, красива и функционална, в която могат не само пълноценно да репетират, да радват българската публика, но да имат своя музикален и културен храм.

"Новият музикален храм по красота и функционалност трябва да бъде на висотата на техния талант, в който българите да могат да влизат със самочувствие и с преклонение пред българската култура и изкуство. Но и храм, в който да можем да приемем многобройните си гости от цял свят, на които да показваме с гордост не само великолепните културни достижения на хората, живели по нашите земи преди хиляди години, но да можем да покажем талант и творческия заряд на днешните българи", настоя Радев.

Президентът е убеден, че ще работят открито за проекта, за да може скептиците и критиците да получат отговор на всеки един въпрос. Трябва да бъде ясно, че проектът за новата концертна зала не е нещо, което да измести зала "България", но е нещо, което трябва да бъде следващо ниво и да разшири обхвата, и влиянието на българската култура, категоричен бе Румен Радев.

Той очаква разбирането и подрепата на отговорните институции и Столична община.

Станислав Почекански, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци заяви, че повече от 4-5 десетилетия творците на България очакват, копнеят и жадуват за нов храм на музиката.

Задължително е новата зала да бъде наистина храм на музиката, да впечатлява със своята архитектура и акустика и да бъде в централното комуникативно място в столицата, за да може всички ценители на музиката и изкуството да се чувстват в своя дом, настоя Почекански.

Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония отбеляза, че зала "България" не е достатъчна на София и за нашата страна. С повече от 40-50 концерта на месец преди пандемията, с липса на модерни помещения, които да отговорят на днешните изисквания, зала "България" започва да се превръща в недостатъчна за концертния живот на София, посочи Тодоров.

"Зала "България" е едно бижу, което винаги ще си остане такова", по мнението на директора на Софийската филхармония.

Тодоров обясни, че във всички големи европейски концертни центрове в света имало повече от две модерни концертни зали, а през последните години започнали да се строят нови концертни зали поради осъзнаването на факта, че колкото повече се върви към технологично ниво на цивилзиация, толкова повече хората имат нужда от изкуство, култура и музика.

Той би бил изключително щастлив, ако може България да се нареди сред множеството световни култруни центрове с нова красиво изглеждаща, отвътре и отвън концертна зала. Тодоров се надява, че не след дълго столицата ще може да се похвали с нова модерна концертна зала.

Александър Димитров, председател на фондация "Богария" увери, че изграждането на новата концертна зала е пряко важна инициатива за България, която има потенциала да оздрави боледуващия български дух и общество, да му даде кураж, сила и надежда за нов живот и развитие занапред в столетията.

"Това не е краткосрочно и мимолетно начинание, а това би трябвало да се превърне в общонароден порив, който да утвърди мястото ни в света като нация, която е способна да постигне културни, исторически и архитектурни постижения. Това трябва да се превърне във величествена зала, за да подхранва самочувствието на български деца в следващите десетилетия и столетия", настоя Димитров.

Само ако имаме високо самочувствие като народ, ще бъдем способни да осъществяваме постижения в науката, в изкуствата и в технологиите. Само това е условието ние да имаме бъдеще, подчерта Димитров. Той призова хората да повярват и подкрепят проекта, като допринесат с усилията си за неговото осъществяване.

Новият генерален директор на БТА Кирил Вълчев също заяви, че подкрепя всички културни проекти и каузи на България. Такава зала без подкрепата на Столична община няма как да се случи, призна Вълчев.

"Тази длъжност на генерален директор е твърде стерилна, доста близка до тази на президента. Аз нямам право да правя нищо и да участвам в нищо, но в обществени съвети законът не ми забранява да участвам", каза още Кирил Вълчев.