Фактът, че ни приеха, означава, че сме били подготвени - няма подаръци, няма милостиня. При нас има още много какво да се направи, но наистина 25 април 2005г. беше сигнален и много важен.

Това казва в интервю на Иван Гарелов бившият премиер Симеон Сакскобургготски, цитиран от пресцентъра на НДСВ.

Интервюто е по повод 5 години от подписването на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Този акт гарантира членството ни на 1 януари 2007 г.

В интервюто Симеон Сакскобургготски признава, че се е възползвал от предложението на премиера на Люксембург Юнкер подписването да стане именно през април 2005, а не по-късно.

„Тогавашният и сега още успешен премиер, г-н Юнкер, ми каза защо не го направите на 25 април, вместо да чакаме до юни. Това мисля, че беше нещо много важно, защото след това дойдоха референдумите във Франция и Холандия и кой знае дали сега нямаше да бъдем в положението на една Хърватия, която е отлично подготвена, но чака", разказва Симеон Сакскобургготски.

Прословутата приказка за Вуте мисля, че сега е още по-важно да я обърнем, за 2-3 години поне - ако на Вуте му върви добре, то и на мен ще ми върви добре. Това е много важно като манталитет, а не песимизъм или особено пък сиромахолюбие, едно желание да покажем на всички, че сме най-зле или най ни "преследват" от Брюксел.

В отговор на въпрос как гледа сега на управлението, Симеон Сакскобургготски пояснява, че определено знае за какво става дума и че това е много тежко и отговорно.
Според него обаче, трябва обществото да бъде повече поощрявано да се справи с кризата, вместо само да се говори, че става по-страшно.

Той отново акцентира на това, че за обществото ни е по-полезно да има спокойствие, толерантност, обективност, предсказуемост и последователност, отколкото само конфронтация.

„Въпрос на политика, на преценка", казва бившият премиер запитан как се отнася към това, че правителството се занимава твърде дълго с предишното управление.

Разбира се, те си имат съображенията, но само това да са заглавията, едва ли ще помогне с нещо. Естествено, че ако е имало неща, които не са били в ред, те ще излязат налице. Тогава трябва да бъде общо, а не селективно или само показно. Едва ли в Брюксел това се оценява чак толкова, допълва бившият премиер.

Сакскобургготски коментира и бъдещето на либералната политика: „Аз продължавам да съм убеден, че с центризмът и либералното мислене е нещо, с което може да се постигнат много цели".

Ценностите, индивидът е най-важното за либералите - човекът, самата човечност, която ни липсва толкова много сега. Може би, заради финансовото положение на някои хора. Но усещам едно нагнетяване, донякъде бих казал и озлобление.
Либералното, центристкото мислене дава един много по-широк и по-полезен за обществото мироглед - не, че си слагам розови очила или проявявам някаква наивност, просто това има смисъл, казва Симеон Сакскобургготски.

На въпрос дали хората го разбраха за неговите послания за позитивното мислене и смяната на чипа, той отговаря:

"Първоначално... определено не, защото предизвика такава полемика и вицове, шеги, но толкова години по-късно продължавам да съм убеден, че това е нещо от много голямо значение за бъдещето. Вижте, някои говорят "от Брюксел искат това, от Брюксел искат онова". Не, ние сме вече Брюксел.

Трябва да си променим чипа и в тази насока, защото сега ние действаме като „от и във" Брюксел. Не е някой да ни кара с тояга да работим или да вършим това, което е в наша полза. И чипът... наистина е важно позитивното по време на криза, смята Сакскобургготски.

Прословутата приказка за Вуте мисля, че сега е още по-важно да я обърнем, за 2-3 години поне - ако на Вуте му върви добре, то и на мен ще ми върви добре. Това е много важно като манталитет, а не песимизъм или особено пък сиромахолюбие, едно желание да покажем на всички, че сме най-зле или най ни "преследват" от Брюксел. По думите на Симоен Сакскобургготски това е смехотворно.

В отговор на въпрос какво е сега ежедневието му, Сакскобургготски обяснява, че си е тук, в България, но и много пътува. Той споделя, че напрежението сега е много по-малко за него, но въпреки това е много зает със срещи, голяма кореспонденция и поддържане на контактите му в цял свят.

В разговора Симеон II признава, че при пътуванията му в чужбина хората го разпитват и се интересуват какво става у нас и че той не спира да лобира за България.

В края на интервюто Симеон Сакскобургготски изразява благодарността си на хората, които са запазили доброто си отношение към него.

„Съдейки по гласността, която се дава на всичко негативно, което се изсипа по моя гръб, не знам дали изцяло "заслужено", съм още по-благодарен на хората, които ме помнят с добро. Защото и аз така съм тръгнал към всички", казва бившият лидер на НДСВ.