Върховенството на закона липсваше с лозунгите на митинга на 18 ноември 1989 година. То липсва и в момента. 23 години не можа да бъде утвърдено върховенството на закона, категоричен е Емил Георгиев от Движение „Модерна България", който участва в дискусия в „София прес", посветена на първия антикомунистически митинг.

Георгиев коментира и създалата се критична ситуация с избора на конституционни съдии. По този повод той каза, че президентите Желев и Стоянов не са си позволили в далеч по-драматични ситуации да излязат и на сантиметър от Конституцията.

„В далеч по-драматични ситуации, предполагащи, че може да се мисли, че законът е прекалено тесен и че духът му трябва да се спазва, защото моментът е сюблимен, те останаха на конституционна основа", подчерта Георгиев. Той припомни за подмяната по коренно законосъобразен начин на правителството на Жан Виденов с друго по волята на народа.

За избора на членове на Конституционния съд от парламента Георгиев е категоричен, че забърканата каша не може да се оправи с нарушаване на конституцията. Парламентът избра неподходяща кандидатура, която не отговаря на законово изказване за член на конституционния съд, изтъкна Георгиев. „Не може да бъде оправдано поведението на президента Плевнелиев, който грубо погази конституцията", добави Георгиев и коментира, че това показва как липсва върховенство на закона.

„Мисленето, че може да се направи нещо извън конституцията, извън закона, защото то е добро, е пагубно за държавата, пагубно за гражданската енергия", подчерта Георгиев.

Той поясни, че много обикновени граждани, които са видели как президентът не изпълнява своето конституционно задължение и законово изискване да присъства на клетвата могат да си кажат, че не искат да плащат данъци, че не им харесва да плащат данъци, че те са несправедливи, че са неправилни. Какво да кажем на тези граждани, дали трябва да спазват закона, който не им харесва, попита Георгиев.

В дискусията президентът Желю Желев изтъкна значението на неформалните граждански организации за началото на демократичния преход и разказа за събитията отпреди 23 години.

Петко Симеонов изтъкна, че опозиция в България е имало винаги след 9 септември 1944 година и посочи като грешка на съвременното демократично движение, че между старата и новата опозиция не е имало интензивни връзки и контакти.
„Нашата генерация каквото можа направи, в България да има свобода, да има демокрация и да има свободни избори", каза той и постави две задачи на новите генерации - да променят демографската картина в страната и да създадат истинска демокрация, а не олигархия.

„Няма как да се развива България като няма хора. Трябва да отидем към многодетна норма и никакви оправдания за това, че като родите деца, няма да можете да им купите кецове! Ще минат и без кецове! Ще правите деца, това е! Работата е много сериозна, нищо смешно няма! И е много хубаво да имате деца и да ги правите, аз имам 4.", каза Симеонов.

По отношение на втората, поставена от него задача, той заяви, че нашата демокрация всъщност е олигархия и че трябва да се създадат условия за дребната и средна собственост. По думите му, ако по-новите генерации направят тези две неща, след 20 години ще могат да кажат, че са решили демографския проблем и са създали истинска демокрация, а не олигархия.

Ивайло Трифонов, връщайки се към първия митинг на 18 ноември 1989 година на площад „Александър Невски" и правейки преглед на последвалия 23-годишен преход към демокрация, припомни и друг митинг - на 7 юни 1990 на „Орлов мост". Това беше чудо, категоричен е той и повдигна въпроса къде се пропиля гражданската енергия, кои са факторите и личностите, допринесли за пропиляването на тази енергия. Разсъждавайки по този въпрос той посочи 2 причини - обструкционистката политика на БКП и сриването на СДС. „Последният пирон в ковчега на СДС заби Иван Костов, създавайки собствена партия", добави той.

Трифонов повдигна въпроса и за проваления икономически преход. СДС си свърши работата в политическата област. В икономическата сфера ние се провалихме и неслучайно сега България е най-зле, каза той и за виновници посочи „БКП - БСП и костовиците".
Приватизацията беше разбойническо - мафиотска, разграбването започна преди 10 ноември, каза Трифонов. „Отговорността е на кръговете от комунистическата партия начело с простреляния Андрей Луканов и от друга страна белогащниците, както ги нарича Кеворк Кеворкян, които превзеха СДС и го ликвидираха", заяви Трифонов.

Според него в момента в България е жалка картина и ГЕРБ няма алтернатива . „Ето вчера надулия се като жаба Станишев пред „Александър Невски" ще ми говори, че те отново искат властта, че са готови за национално спасение! Абе, хора, какво направихте вие за България, след като пряко и в коалиция управлявахте 16 години от тези 23 години. Кой докара България до това дередже?", продължи Трифонов. По думите му това политическо и нравствено нахалство, което демонстрират сегашните лидери на социалистическата партия показва, че отново искат властта, за да облагодетелстват себе си и своите адепти с нейните блага.

Президентът Желев посочи като голяма грешка и пропуск от времето, когато е бил държавен глава това, че не е бил осъден Тодор Живков, нито институциите на БКП, че два пъти са предлагали България за 16 република на Съветския съюз.
"Ако не бяхме допуснали този пропуск, можеше да се обърнат нещата в полза на демокрацията", каза Желев.

„Ако Живков беше осъден, аз като държавен глава повече от 2-3 години нямаше да ги държа в затвора", добави Желев и поясни, че не било се приело добре от обществото да бъде в затвора толкова стар човек. По мнението на Желев не се е стигнало до такъв съд, тъй като не е имало подготвени хора.
„До това опират нещата - политици, които имат по-далечна визия за нещата, по-широко виждане за тях. Нямахме необходимите хора", добави той.