Всички в Македония са губещи - или се помиряват, или отиват към гражданска война

Политическата криза в Македония навлезе във фаза, отвъд която има 2 алтернативи - помирението или да преминем към някаква форма на гражданска война, каквато познаваме от 2001 г. Среден път няма. И двете ситуации изключват позицията на победител. Днес в Македония всички са губещи.

Това подчерта бившият ни посланик в Скопие Александър Йорданов в сутрешния блок на БиТиВи.

Според него президентът Георге Иванов е причинил кризата, тъй като е нарушил конституцията на страната с отказа си да даде мандат за правителство на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ).

Обновена

Сблъсъци в македонския парламент

След избора на албанец за председател на Народното събрание

Йорданов отбеляза, че 10 г. ВМРО-ДПМНЕ управлява с албанската партия и няма проблем с нея, докато сега, когато бившият коалиционен партньор отива при СДСМ това става повод за етническо напрежение. Той допълни, че формалният повод за насилието е избирането на етнически албанец за председател на парламента, но същият човек е бил военен министър в правителството на Груевски.

"Няма нищо нелогично в това албанец от избрана от народа партия да бъде председател на парламента. Не може да се гледа на демокрацията през етнически очила", подчерта Александър Йорданов.

България не е страничен наблюдател на Македония, безпокои се Каракачанов

Цинична борба за власт съзря лидерът на ВМРО

Според него наблюдаваме "гангрената на явлението краен македонизъм - омраза към другите народи, отказ от българските корени на хората, които живеят там (...) албанците не могат да приемат, че в тази обща държава ще има някакви страшно велики хора, произтичащи от Александър Македонски, а те ще са втора ръка хора".

Йорданов и собственикът на информационната агенция БГНЕС Любчо Нешков спориха дали има западна намеса във вътрешните работи на Македония. Според бившия посланик е нормално да се правят опити за диалог между двете големи партии: "Те като не се събират какво? Да ги оставиш да се избият?!".

Борисов се притеснява от активиране на терористични групи на Балканите

Притеснява се и от етническата нетолерантност в Македония

Юлиан Ангелов от ВМРО коментира, че много сили стоят зад това, което се случва в Македония, но България не е сред тях. Той обаче отбеляза, че Албания и Косово също се месят активно.

"Това не е нещо, което не се очакваше, че е възможно да се случи след толкова провокации", коментира от Брюксел евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Ковачев. Според него сме свидетели на "нежеланието на ВМРО-ДПМНЕ и г-н Груевски да предаде властта на друга формация".

Той призна, че албанската платформа е "стратегическа грешка" в този си вид, но посочи, че не трябва това да се превръща в повод страната "да отива в пропастта".

"Европа не е СССР, че да изпрати танкове, европейските институции са там. Единствено европейската интеграция може да заздрави историческите рани от миналото", категоричен беше Андрей Ковачев.

Нешков коментира, че тази нощ България се върнала много мощно на Балканите заради разговорите, които номинираният за премиер Бойко Борисов проведе с македонския президент Георге Иванов и лидерите на двете основни партии в страната Никола Груевски (ВМРО-ДПМНЕ) и Зоран Заев (СДСМ) по тяхна инициатива.

Към спокойствие призова Македония светът

След щурма на парламента в Скопие

"България не се намесва във вътрешните работи на Македония, общува с всички участници в политическия сблъсък, това откроява България за пореден път на Балканите", коментира Нешков, като посочи, че в Албания премиерът Еди Рама е отправил инструкции към своя вътрешен министър, а в Сърбия Александър Вучич е обявил, че "това не е само македонска работа".

Нешков посочи, че към момента президентът Георге Иванов е единствената легитимна институция и е нормално да има централна роля за намаляване на напрежението. Според него Зоран Заев трябва да отиде на организираните днес политически консултации, защото не може в единия момент да иска мандат от държавния глава, а в другия - да твърди, че той няма легитимност.

Според Любчо Нешков ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ трябва да намерят път към общо управление със 100 от общо 120 депутати - със сегашните си лидери или с нови, които не са толкова обременени от междуличностни конфликти.