Лекари, фармацевти, учени в областта на медицината изпратиха отворено писмо за ускоряване на дигитализационния процес в здравния сектор. Те настояват за създаване на работеща информационна система с интегрирани болнични системи, системите в доболничната помощ и централизирани данни. Писмото е до председателя на здравната комисия в 47-ото народно събрание Антон Тонев, финансовия министър Асен Василев, здравния министър Асена Сербезова и министъра на електронното управление Божидар Божанов.
Авторите дават примери за разминаване в данните, с които работят здравните институции. На 7 февруари 2022 г. "Индекс на болниците" публикува данни за броя на пациентите, които през 2021 г. са били лекувани от COVID-19 във всяко едно лечебно заведение (ЛЗ) в страната, както и за процента на смъртните случаи сред тях, настъпили вследствие на тази диагноза.
Информацията бе обработена на база данните, които се попълват от болниците в съответната информационна система на Министерство на здравеопазването (МЗ) и бе предоставена по официален път. На 9 февруари болница УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" - оспори част от данните. Според официалната статистика броят на пациентите, които са постъпили с COVID-19 в УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" през миналата година са били 4349, като 32.9% от тях са починали от инфекцията. От лечебното заведение обаче изпратиха официално съобщение, в което се посочват други цифри. Според информациятана УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов" през 2021 г. в болницата са хоспитализирани 4862 пациенти с коронавирусна инфекция. Като процент на смъртността за различните периоди на годината се посочват цифрите - 17.9% и 24.09%.
Като отчитат периода на 2-годишна пандемия от COVID-19 те изтъкват, че здравната система е основен елемент на националната сигурност и липсата на ефективно управление и инвестиции в тази сфера носи тежки загуби за гражданите и икономиката на страната.
В този период на здравна криза, особено ясно изпъкна ниското ниво на дигитализация на здравния сектор и липсата на работеща единна здравноинформационна система, която да осигури достоверни епидемидемиологични данни, даващи възможност за ефективно лечение на пациентите на база активно управление на ресурсите в здравеопазването чрез използване на надеждни здравни данни за създаване на контролирана и предвидима среда и вземането на информирани решения, се казва в писмото.
Липсата на стандарти и интегрирани модели на здравните данни затруднява функционирането на сектора, както и ефективното лечение на пациентите и превенцията на заболяванията, пишат авторите на писмото.
Те припомнят, че за две години междуградските линии са намалели с почти 30%, което затруднява достъпа до болници. Няма автоматизиран процес на лечение на хронично болните пациенти, както и възможността за ползване на телемедицина, мобилни манипулационни на лаборатории и доставка на лекарствени продукти по домовете за отдалечените райони.
Това принуди НЗОК да удължава протоколите за лечение, за да се избегнат излишните административни бариери, които нямат отношение към лечението и водят до струпвания на пациенти пред кабинетите и в РЗОК.
Намаляването на посещенията при лекар влоши контрола на заболяванията и увеличи броя недиагностицирани или недобре лекувани пациенти, защото за 2 години държавата така и не успя да въведе ясна методология за реимбурсиране на телемедицината в страната, позволяваща дистанционни консултации и навременна дистанционна медицински грижа.
Също така, процеса на лечение, диагностика и профилактика на заболяванията се затруднява крайно, поради липсата на достъп до електронен запис на пациента, указващ преминалите медицински прегледи, издадените и изпълнени рецепти/електронни предписания относно приема на лекарствата и системата остава да разчита на евентуално налични хартиени документи и/или устни описания от пациента.
Както сами разбирате, нито един от гореописаните процеси за предоставяне на медицинска грижа, не може да бъде счетен за достоверен, предвид липсата на реални и сигурни данни за него, пишат авторите на писмото и изтъкват, че това е наследен проблем, за който говорим от 15 години.
Те обобщават и негативните последствия, до които води подобна липса, а именно:
- Липса на стандартизирани медицински данни и интеграционни модели за реална здравна информация и създаване на предвидима и контролирана здравна среда;
- Поставя под въпрос надеждността на официалната здравна информация и медицинските данни;
- Уронва доверието на обществото в институциите и в медицинските специалисти;
- Невъзможност за вземане на информирани управленски и медицински решения, касаещи контрола на заболяванията в страната и ефективното лечение на пациентите;
- Лишава системата от възможност за контрол в реално време;
- Възпрепятства въвеждането на нови модели за финансиране в здравеопазването, които да са обвързани с резултата от дейността и качеството на работа, а не с отчетността;
- Възпрепятства въвеждането на системи за бенчмаркинг, които да доведат до подобряване на качеството на работа в здравеопазването;
- Възпрепятства качеството и ефективността на лечебния процес, предвид факта, че медицинските специалисти не разполагат с реалната здравна информация, която да им позволява да вземат информирани решения;
- Поставя под въпрос достоверността на предоставената здравна информация от България на международно ниво;
Организациите, подписали писмото, уверяват в своята подкрепа за пълноценна дигитална здравна система, която да интегрира автоматизирани модели на отчетност и управление, въвеждането на електронен обмен на данни и документи, въвеждането на електронни протоколи, интегрирането на електронната рецепта и направление в електронен здравен запис, създаването на публични регистри с анонимизирана информация на пациенти в доболничната и болнична помощ както и рамката за стандарти и архитектура на здравните данни.
Считаме, че само по този път - на прозрачност, контрол, ефективност и реални, стандартизирани данни и с ефективна колаборация между заинтересованите страни, можем да променим и подобрим българското здравеопазване и да поставим пациента в центъра на здравната система.
Писмото е подписано от:
"Индекс на болниците"
Български лекарски съюз
Български фармацевтичен съюз
Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА)
Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM)
Национална пациентска организация
Български клъстер за дигитални решени и иновации в здравеопазването
USD
CHF
EUR
GBP
