Обратът по сделката с ЧЕЗ е сред водещите теми на вестниците в сряда.

"Българската държава няма каквото и да е намерение да участва частично или изцяло в сделката за продажбата ма ЧЕЗ", заяви финансовият министър Владислав Горанов, който взе участие в заседанието на временната парламентарна комисия за продажбата на предприятието. Той направи уточнението, че представя позиция на финансовото ведомство, която е съгласувана с министър-председателя. "Това е консолидирана позиция на всички участници в тогавашната среща (с фирмата "Инерком", която беше избрана за купувач на ЧЕЗ, и министър-председателя Бойко Борисов - бел.ред.), че ние не смятаме въпреки обществения интерес, че това е методът за защита интересите на българските граждани, т.е. включването на държавата в една подобна сделка. Подобна позиция е валидна и консолидирана с министър-председателя", заяви още финансовият министър. От думите на Горанов се разбра, че е било решено, че за защита на интересите на българските граждани, са достатъчни наличните регулаторни механизми. Това решение е напълно противоположно на първоначално обявеното при срещата в Министерския съвет с Гинка Върбакова, собственик на купувача "Инерком България", на 1 март. Тогава тъкмо финансовият министър обяви, че държавата е поставила въпроса да придобие поне контролен дял при покупката на българския бизнес на ЧЕЗ. По-късно бе уточнено, че това може да стане чрез покупка на дялове в самата "Инерком". В същото време, макар и говорител след срещата при Борисов, самият Горанов изрази лично мнение, че държавата не трябва да купува дял, такава бе позицията и на министъра на икономиката Емил Караниколов. "Оставаме с разбирането, че имаме достатъчно механизми от гледна точка на законодателно равнище, от гледна точка на регулаторни и съществуващите държавни органи, които регулират конкуренцията и енергийния пазар, и не е необходимо, освен ако народното представителство не реши, че трябва да се промени регулаторната рамка", заяви Горанов. По думите на Горанов участието на българската държава в подобна сделка би било нецелесъобразно. Той заяви, че все още няма официален отговор от страна на чешката държава дали би допуснала подобно участие. "Дали сделката ще се реализира или не, е извън регулаторните функции на държавата. Нямаме намерение като изпълнителна власт да се намесваме в частноправни отношения", заяви още министърът. На заседанието на комисията е бил поканен и премиерът Бойко Борисов, но депутатът от БСП Жельо Бойчев обяви, че е постъпило писмо от него, в което той казва, че не може да коментира детайлите по сделката, защото изявленията му може да окажат отражения върху делото срещу България, което чешката държава води. След като приключи участието му в заседанието, Горанов заяви пред журналисти, че неофициално е известно, че сделката за продажбата на ЧЕЗ трябва да приключи до девет месеца. Той обясни първоначално заявеното намерение на българската държава да участва в сделката, като опит да се отговори на създалото се обществено "огромно напрежение, с политически внушения, че нещо много страшно се случва". "Проведохме разговори и към онзи етап бяхме готови да отговорим на обществените очаквания, че държавата трябва да е на мястото си. Днес не сме на различно мнение, че държавата трябва да е на мястото си, тя има изградени органи, които да регулират този бизнес. След много разговори в рамките на правителството надделя поддържаната винаги от Министерство на финансите теза, че ролята на държавата в икономиката трябва да бъде само като регулатор, а не като собственик", заяви още Владислав Горанов." - в. "Дневник".

"Какво се случи между 01.03. 2018 и днес. Дължите отговори и истината, г-н Борисов, на 3 млн. българи." Това заяви в Черна гора лидерът на БСП Корнелия Нинова, която участва в Балканската конференция "Пътят към европейска балканска среща". Нинова припомни, че на 01.03. 2018г. министър Горанов заяви, стоейки до Гинка Върбакова, след среща при Борисов. "Заявихме ясно желанието си да участваме в тази сделка по един или друг начин. Ако продавачът се съгласи, държавата има възможността, през средства от бюджета или частно придобиване - чрез някоя от енергийните компании, да влезе в подобна сделка. Ако държавата придобие дял от дружеството, този дял трябва да бъде най-малко контролен." "Как така, тогава беше целесъобразно, а днес вече не е? Какво се промени? Нещо се случва зад гърба на хората. Или тогава ги излъгахте, за да приспите гнева им от задкулисието? Днешното скриване на Борисов от комисията и изявлението на министъра на финансите доказват тезата ни, че правителството стои зад нечии неясни интереси, които ще придобият една трета от доставките на електрическа енергия. Кой взе решение държавата да не участва? Правителството или Борисов еднолично?"- попита лидерът на БСП. Нинова изтъкна, че правителството не е обсъждало това решение и попита дали патриотите са съгласни с него. "Каква е тази метаморфоза- от разваляне на всички концесии до ненамеса на държавата в сделка, която засяга националната сигурност и живота на 3 млн. българи. Ясно е, че Борисов си променя позицията по три пъти на ден, но вие къде сте в това правителство? И още един въпрос - вярно ли е, че ЧЕЗ са внесли искане в КЕВР за увеличаване цената на тока, с колко и откога. Излезте и обяснете на българите- кой си играе със съдбата им! "- призова Корнелия Нинова. Тя каза, че БСП продължава да настоява държавата да защити националната сигурност и интересите на гражданите и да изкупи ЧЕЗ България."С отказа си от ЧЕЗ правителството се отказва да защити националния интерес"- заключи Нинова." - в. "Труд".

"Само месец след като премиерът Бойко Борисов настоя за пълен контрол на сделката за ЧЕЗ, правителството се завъртя на 180 градуса и вече не смята да участва в придобиването на компанията. "Все още нямаме отговор от ЧЕЗ и "Инерком" дали държавата може да участва в сделката. Ние не смятаме, че това е методът за защита интересите на българската държава", обяви финансовият министър Владислав Горанов пред депутатите от временната комисия за ЧЕЗ в парламента. Той определи подобен ход като нецелесъобразен и заяви, че България няма намерение да участва - частично или изцяло в придобиването на активите на ЧЕЗ. Позицията е консултирана с премиера Борисов... На заседанието на парламентарната комисия главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че нито срещу "Инерком", нито срещу Гинка Върбакова и съпруга й Славчо се водят преписки и дела. Такава информация е била поискана от ДАНС и от президента и е била изготвена от прокуратурата на 1 март. Справката е на база данните от електронната система на прокуратурата. От там е станало ясно, че името на Славчо Върбаков се появява в няколко досъдебни производства, а на съпругата му Гинка - в едно. Върбаков дори е бил обвиняем за участие в организирана престъпна група за данъчни престъпления. През 2014 г. обаче обвиненията срещу него били свалени. Останалите 7 души са били предадени на съд. Другите досъдебни производства срещу Върбаков са свързани с безстопанственост, данъчни престъпления и измами, извършвани от мениджмънта на фирмата "Хипо Алпе Адриа Лизинг" по предоставени финансови лизинги. Гинка Върбакова също излиза при разследването на тази фирма, но покрай предоставен й автомобил "Ферари", стана ясно от думите на Сотир Цацаров..." - в. "Сега".

Вестниците отделят място и на бягството на двама затворници от Софийския затвор.

"Двама затворници са нападнали служители на Софийския затвор и са избягали. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на правосъдието. Единият от тях е рецидивистът Владимир Пелов, другият - Радослав Колев, също е рецидивист. Охраната на затвора е стреляла по бегълците. По непотвърдена засега официално информация става въпрос за двама осъдени с присъда доживотен затвор. Сигналът за бягството е подаден около 15.45 часа днес. В момента се извършват необходимите процесуално-следствени действия и издирвателни мероприятия." - в. "Стандарт".

"Истински екшън като от холивудски филм се разигра вчера в Централния софийски затвор, когато двама опасни рецидивисти, въоръжени с огнестрелно оръжие, заплашиха надзирателите и успяха да избягат. Не е ясно как те са се сдобили с оръжие. Бягството е станало, докато техни близки са им били на свиждане и са им предавали телевизор. Един след друг са нападнати трима надзиратели. Ранени за щастие няма. Служителите на затвора са подгонили бегълците, но не са ги настигнали, обясни зам.-министърът на правосъдието Николай Проданов, който отговаря за местата за лишаване от свобода. Една от опиталите се неуспешно да ги спре е чистачката на затвора. В крайна сметка бегълците са излезли през врата, която по принцип е била държана отворена, обясни Проданов. Според прокуратурата те са преминали през няколко постови в корпуса, в който са били затворени, преди да се доберат до улицата. Отвън най-вероятно са ги чакали помагачи. Надзирателите не са стреляли, тъй като на улицата е имало много коли и пешеходци. И двамата бегълци са осъждани за тежки престъпления - убийство, опит за убийство на полицаи, грабеж и отвличане. Единият е известният кримигерой от Ботевград Владимир Пелов Стефанов. Той излежаваше присъда за грабеж и опит за убийство на полицаи. Преди това бе осъден на 15 години за убийство на сараф. Пелов бе заподозрян и за убийството на двама братя от Ботевград през 2016 г. Тогава лично премиерът Бойко Борисов твърдеше, че има заподозрян рецидивист. Другият избягал - Радослав Ангелов Колев - има 26-годишна присъда за убийство на 15-годишно момиче на автобусна спирка в Перник преди две години. По-рано има и други присъди - за хулиганство и повреждане на имущество. Окончателната присъда на Пелов бе произнесена през май 2016 г. Колев пък бе осъден на първа инстанция в началото на миналата година. От МВР призоваха гражданите, които имат информация, да подадат сигнали. От полицията предупредиха, че бегълците са опасни и агресивни. Това е поредното бягство от Софийския затвор. През 2014 г. оттам избягаха Николай Николов-Шатката и гватемалецът Хосе Мартинез. Николов бе осъден на 20 години за убийството на сочения за наркодилър Николай Христов-Хайо в Перник. Мартинез пък излежаваше присъда за въоръжен грабеж. Двамата избягаха със светлосив опел "Астра" със синя лампа и затъмнени стъкла, който бе допуснат безпрепятствено в сградата от служителя на пост. Впоследствие Мартинез бе арестуван в Лисабон, а от прокуратурата обявиха, че са задържали 9 души, които превели през канал за Гърция двамата избягали от затвора. От Николов обаче няма следа и до днес." - в. "Сега".

"Да се обърнем към гражданите с призив, от една страна да бъдат внимателни, защото се касае за затворници с присъди лишаване от свобода за дълъг срок, от друга страна да подадат веднага информация в най-близкото районно управление на МВР или тел. 112, ако бъдат забелязани лицата". Това каза в ефира на Канал 3 заместник-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов във връзка с двамата избягали затворници от Софийския затвор. Зам.-министър Красимир Ципов подчерта, че МВР по никакъв начин не е ангажирано с охраната на затвора, но ще бъде ангажирано с издирването на двамата бегълци. "Има данни, че са ги чакали лица, които са били маскирани. Всичко е въпрос на доказване и установяване на тези факти и обстоятелства", поясни Ципов. На въпрос защо служителите на ГД "Изпълнение на наказанията" не са употребили оръжие, той отговори: "Може би тогава преценка е била такава, че застрашават живота и здравето на техни колеги, както и че използването на оръжие би увредило тези колеги. Има и информация, че тези техни колеги са били използвани за жив щит". Зам.-министър Ципов увери, че СДВР е предприела всички необходими мерки и призова, ако граждани забележат издирваните лица, да не влизат в контакт с тях, а веднага да съобщят на компетентните органи." - в. "24 часа".

Бъдещето на комисията по досиетата също е сред темите на всекидневниците.

"Комисията по досиетата няма да бъде закрита, защото времето за това не е дошло. Това се ангажира лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов по време на дискусия в Народното събрание, организирана от оглавяваната от него парламентарна комисия по сигурност и от фондация "Конрад Аденауер". Ние дори успяхме да разширим обхвата на проверяваните лица. В Германия от 1991 г. са предприети действия, за да бъде достъпна тази информация. Там комисията продължава да функционира и до ден-днешен, но те не загубиха 20 г., а тук нямаше политическа воля, напомни Цветанов. И поздрави, че на срещата са се отзовали представители на БСП, ДПС и "Воля". А също - Министерството на образованието и науката, че комунистическият режим ще се изучава в X клас. "Под общ знаменател бяха сложени всички сътрудници, бяха осветени и тези, които работят за държавата, както колегите си от всяка друга служба по света, с което тяхната сигурност бе застрашена", изказа се депутатът от БСП Красимир Янков. Той призова комисията вече да се трансформира в Институт за националната памет. И да се иска съгласие от проверяваните. "Ние все още не сме прочели тази страница. Преди да я затворим, да я прочетем", възпротиви се проф. Михаил Неделчев, чието досие било 1000 страници, пълни с отвратителни за него неща. На него му е проблем кой го е "клепал" в продължение на 20 г. Шефът на Съюза на писателите в България Георги Джагаров обаче със сигурност не можел да търпи ДС. "Цял разказ" - 30 страници, бил написан по това как той и още трима приятели вечеряли. "Пълно бездарие и глупост струи от моето досие", разби на пух и прах професионализма на бившата ДС Неделчев. И настоя: "Който мисли, че тази втора, срамна действителност не го засяга, се лъже. Всички ни засяга." "Големият ми син, който е на 51 г., е путинист, иска да възстановява Романовата държава. Вчера му се карах. Дъщеря ми е на 17 и ходи с мен по всички протести", даде Неделчев пример за различно отношение в рамките на едно и също семейство." - в. "24 часа".

"Комисията за разкриване на архивите и принадлежност към ДС няма да бъде преформатирана, а ще продължи да работи по осветяване на миналото. ГЕРБ няма да влиза в манипулативните схеми на БСП и ще отхвърли проекта й за превръщане на комисията в Институт за национална памет, тъй като тя си върши много добре работата. Освен това имало още архив за предаване. Това обобщение направи председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов на кръглата маса на тема "Комисия по досиетата - настояще и бъдеще" с участието на политици, анализатори, журналисти, граждански организации. Нещо повече - поради приключилия още миналата година втори мандат на комисията и на председателя й Евтим Костадинов е възможно да се направят законодателни промени, за да остане и съставът, и председателят същият, обясни Цветанов в кулоарите в отговор на въпрос. Според закона комисията, която бе създадена през 2007 г., и председателят имат право на два мандата.
Ще се търси и финансов ресурс, за да бъде още по-ефективна работата. В изказванията преобладаваше мнението, че комисията не трябва да се заменя или преструктурира от друг орган, нито да променя методиката си на работа. Чуха се и мнения на наблюдатели и литератори - Георги Лозанов, Михаил Неделчев, които смятат, че информацията, която излиза от комисията, не е достатъчна за морална оценка и че процесът се нуждае от законова ревизия. Нашумелият случай с Юлия Кръстева - учен и философ с международна известност, за която комисията съобщи, че е била сътрудник на Първо главно управление /разузнаването/, беше споменат мимоходом единствено от Тома Биков. Той коментира, че частен пример с доказано безсъмнено сътрудничество не може да постави под въпрос работата на комисията..." - в. "Дневник".

В. "Стандарт" публикува коментар на изследователя Момчил Методиев по темата:
"Колкото и да се крием, миналото ни застига
Темата за досиетата на бившата Държавна сигурност от време на време се връща във фокуса на общественото внимание. Много често решенията на Комисията по досиетата и това, което тя оповестява, минават сравнително незабелязано за обществото. Това е същинският проблем - че въпросът за досиетата не беше поставен на масата в началото на прехода, когато действително щеше да има някакъв оздравителен ефект. Вторият проблем е, че ние очакваме от Комисията по досиетата да решава обществените проблеми - да издава "присъди" кой е бил добър и кой лош, а нейната работа е да обявява кой има има досие в архива на ДС. Оттам нататък е проблем на всяка общност да вземе решение какво да е отношението към хората, които са обявени като агенти. Трудността идва от факта, че никоя от тези общности, била тя професионална или друга, не иска да вземе отношение по този въпрос. Когато някой бъде разкрит като сътрудник на ДС като цяло обществото предпочита да замълчи, вместо да се вземе отношение и решение по всеки отделен казус. Желанието да бъде прехвърлена моралната отговорност върху Комисията по досиетата е симптом за проблем в обществото. През изминалата седмица темата за досиетата отново се появи заради случая с известната интелектуалка Юлия Кръстева, която според Комисията е сътрудничила на Държавна сигурност под псевдонима "Сабина". Това разкритие идва 30 години след края на комунизма и 10 години след сформирането на Комисията по досиетата. Всеки, който предполага, че по някакъв начин е бил наблюдаван или е сътрудничил на ДС, е имал възможността да отиде и да си вземе досието. Много хора го направиха, а фактът, че някои отказват да го направят, за мен е симптоматичен. Иначе, по конкретния случай с Юлия Кръстева мисля, че има едно заиграване между нея и ДС. Нямам съмнение, че Кръстева не е правила доноси в класическия смисъл на думата, както и че вероятно нейните мотиви са били свързани с това, че семейството й е било в София и че то може да пострада. Проблемът е, че видни интелектуалци не са се изказали в толкова продължителен период от време за проблема с комунизма, и че в крайна сметка миналото ни връхлита. Ако се опитваме да се крием от миналото, то един ден застига всички нас. През всичките тези години Комисията по досиетата се утвърди като практически единственият орган, който се занимава с миналото и то с неговата най-проблематична част. Тя беше създадена с идеята да отваря достъпа до архивите на ДС и да събере архивите. До голяма степен успя да се справи с тези задачи, но все още има архиви, които не са предадени, т.е. тази работа трябва да бъде довършена. Смятам, че дейността на Комисията трябва да бъде популяризирана като знания. Т.е. когато говорим комунизма да се изучава в училищата, а съществува комисия, която се занимава с този въпрос, би трябвало предложени от нея хора и ако някое училище иска, да ги покани да разказват. Това трябва да бъде доброволно, а не принудително. Смятам, че знанието, което се намира в Комисията по досиетата, което е достъпно за изследователите, трябва да стане по-достъпно за цялото общество, за да може то да не повтаря грешките от миналото. Толкова много неща ни връхлитат исторически - например дебатите около спасяването на евреите, около това какъв е бил режимът в България, около комунизма, че би било добре да има такъв орган, който образова обществото за най-травматичната част от неговото минало."