Опитът на президента Радев за ограничаване на гласуването в чужбина отново е сред водещите теми на всекидневниците.

"Президентът Румен Радев направи кратко обръщение към нацията, в което заяви, че парламентът трябва да направи необходимите законови промени, за да ограничи опитите за влияние на чужди държави в изборния процес у нас. В изявлението си, което продължи по-малко от 6 минути, държавният глава не зае позиция дали трябва да се въведе уседналост за всички избори, с което на практика ще се ограничат избирателните права на българите зад граница. Той обаче похвали Министерството на правосъдието за "куража" да лансира такива законови промени. Изявлението на президента идва седмица след скандала около проектозакон, в който се предлага уседналост за всички избори. Заради него от правосъдното ведомство бе уволнен служителят Любомир Талев, който според ръководният екип в министерството е качил за обществено обсъждане текстове, които не са съгласувани с министъра. Той обаче твърди, че предложенията за уседналостта са написани по искане на президентството. Миналата седмица от "Дондуков" 2 разпространиха позиция на Радев, в която той заявява, че няма да мълчи и да бездейства, когато се засяга суверенитетът на страната..." - в. "Дневник".

"Президентът без да споменава Турция видя опит за дълбоко проникване в българската политика Пpедложенията за пpомени в зaкона за бългаpcкото гpажданcтво, в този за веpоизповеданията и в Избоpния кодеĸc, c които на пpaктикa cе забpаняваше глаcyването зад гpаница, yкpепват националната cигypноcт на Бългаpия. Товo бе оcновното поcлание в обpъщение към нацията на пpезидента Рyмен Радев. То бе напpавено cедмица cлед кaто поиcкaните от него пpедложения за зaконови пpомени бяxа пyбликyвани от пpавоcъдното миниcтеpcтво и пpедизвикaxа cкaндал..." - "24 часа".

"Днес се необходими отговорни действия - законодателни и организационни. На следващото 44-то НС ляга отговорността за намиране на решение на тези проблеми. Приветствам куража на Министерството на правосъдието за намиране на решения на тези проблеми. Предложенията за промени предоставят ясни бариери за навлизане на чуждото влияние", заяви Радев. "Най-важната защита на правата на българите зад граница е да могат да се върнат в една независима България. Вярвам, че с един разумен и конструктивен диалог ще се намерят по-добри решения, те трябва да отчитат нашата принадлежност към единното европейско семейство. Сега на ход е парламентът, вярвам, че в него ще се намери мнозинство, което ще гласува адекватно законовите промени. Надявам се, че то ще излъчи работещо правителство. Българите очакваме мерки срещу бедността, корупцията и престъпността, срещу ценовия шок гласуван от независимия регулатор. Пожелавам успех на българските законодатели", добави президентът... Миналата седмица Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане проект за промени в Закона за българското гражданство, в които се редактираше и Изборният закон с изискване за уседналост, на което на практика не могат да отговорят почти всички българи в чужбина. Впоследствие проектът беше оттеглен, а шефът на законодателната дирекция в министерството Любомир Талев беше уволнен и сам пое цялата вина, макар самият той да заяви, че проектът преди това е бил одобрен от президента и от негови съветници..." - в. "Стандарт".

"Плевнелиев: Държавният глава не бива да ограничава избирателни права Не отива на държавния глава по никакъв начин да ограничава избирателни права на български граждани, коментира Росен Плевнелиев. Росен Плевнелиев допълни, че всички очакваме с огромно нетърпение изявлението на държавния глава Румен Радев, съобщи дир.бг. "Няма как да не споделя своето огромно притеснение от това какво ще чуем и какви ще са действията, които ще бъдат обявени днес", посочи Плевнелиев. Той допълни, че ако е вярно, че президентът на България иска да обяви идея за свикване на референдум от гледна точка избирателни права на български граждани и специално уседналостта, няма как да не сподели своите притеснения. (Вчера началникът на кабинета на Радев отрече, че президентът ще инициира референдум, бел.ред.) За мен това означава, че българският държавен глава ще предложи инициатива, която с много голяма степен на вероятност ще доведе до ограничаване на избирателни и конституционни права на български граждани, коментира Плевнелиев и допълни, че се надява това да не се случи. Според него, държавният глава трябва да се замисли какво послание ще изпратим към милионите българи, които са успешни, свободни, глобални. Плевнелиев посочи, че държавният глава трябва да се замисли, защото по думите му "има сериозни съмнения за противоконституционност за едно подобно действие". Искрено съм притеснен и очаквам президентската институция да си даде сметка за последствията, в които може да изпадне след един подобен акт, допълни Росен Плевнелиев. Досега изборният кодекс винаги е променян в Народното събрание, там е дебатът, там са политическите партии и там е мястото, каза Плевнелиев. Според него, никога досега български държавен глава не е изпадал в ситуация, в която да търси промени в изборното законодателство чрез други механизми, а не с механизмите на Народното събрание..." - в. "Сега".

Следизборното конституиране на властта е другата водеща тема на вестниците в сряда.

"ГЕРБ и "Обединени патриоти" си стиснаха ръцете за 180 лева минимална пенсия от 1 юли. От октомври възрастните с най-ниски доходи ще вземат по 200 лв. Индексации за всички останали пари за възрастни засега не се предвиждат, тъй като бюджетът не позволява това. Патриотите твърдят, че ще направят всичко възможно да има увеличение на всички пенсии още от началото на 2018 г. От ГЕРБ обаче са категорични, че това ще зависи най-вече от приходите в бюджета и от спирането на контрабандата. Преговорите по най-спорната тема от управленската програма - парите за старост, продължиха в два кръга. Първият бе преди обед, а вторият след 14,30 часа. "Постигнаха пълно съгласие за размера на минималните пенсии", обяви заместникът на Борисов Цветан Цветанов. Патриотите настояваха най-ниските пенсии да станат 300 лева, но отстъпиха от предизборното си обещание и искане още от миналия мандат. Именно нежеланието на ГЕРБ да се съобразят с него стана една от причините ГЕРБ и патриотите да влошат отношенията си в последните дни на предишното Народното събрание. Финансови разчети на Националния осигурителен институт (НОИ), направени по искане на политиците, показаха, че близо 2 млрд. лева на година допълнително ще струва на бюджета увеличението на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 165,25 лева на 200 лева, заедно с индексацията на всички останали. Ако управляващите вдигнат само минималната пенсия на 200 лв., без да пипат останалите, броят на пенсиите на минимален размер ще се увеличи от 565 500 на около 800 000, или около 38,8% от пенсионерите ще бъдат с минимални пенсии. Тази стъпка ще струва на хазната допълнителни 23,5 млн. лв. месечно, пресмятат от НОИ. Ако едновременно с това властта реши да индексира всички пенсии с процента на нарастване на минималните размери, т.е. 21%, необходимите допълнителни средства общо за двете операции ще са около 145 млн. лв. месечно. От НОИ уточняват, че тези пари не са предвидени в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2017 година. Освен това, за да поддържа новото ниво на пенсиите през следващите три години (2018-2020 г.), държавата ще трябва да осигури допълнителни над 5,3 милиарда лева..." - в. "Труд".

"Увеличението на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 165.25 лв. на 200.00 лв. и индексирането на пенсиите с 21% (колкото е нарастването на минималната пенсия), ще струва на бюджета около 145 млн. лв. месечно. Това сочат разчети на Националния осигурителен институт, за които информира Българската стопанска камара. Темата за увеличението на пенсиите и необходимите за това разходи е на дневен ред покрай преговорите за съставяне на правителство между ГЕРБ и "Обединените патриоти". Докато политиците днес коментираха, че са постигнали съгласие, но не дадоха подробности, работодателската организация разпространи разчет на НОИ с два варианта. При първия, при който минималната пенсия става 200 лв., а всички останали пенсии се повишават със същия процент - 21%, през 2018 г. осигурителният институт ще се нуждае от допълнителни 1.768 млрд. лв., през 2019 г. - 1.829 млрд. лв., а през 2020 г. - 1.892 млрд. лв. Ако се увеличат само минималните пенсии, ще са нужни по 23.5 млн. лв. месечно. При втория вариант - увеличение на минималната пенсия на 300.00 лв. и индексиране на всички останали пенсии с 81.5 на сто (процента на нарастване на минималната пенсия), ще са нужни допълнително по над 6 млрд. лв. годишно, сочат разчетите на НОИ. Според тях в бюджета на общественото осигуряване за 2018 г. трябва да бъдат предвидени - 6.340 млрд. лв. допълнително, през 2019 г. - 6.552 млрд. лв., а през 2020 г. - 6.785 млрд. лв..." - в. "Дневник".

"Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов проведе работна среща с председателя на "Воля" Веселин Марешки. Българското председателство на ЕС, мигрантският натиск, Брекзит, Европа на скорости и стабилността на бъдещото управление на страната бяха сред основните теми на разговора. Марешки и Борисов се обединиха около извода, че по тези теми България се нуждае от надпартийност и национален консенсус. Бойко Борисов за пореден път декларира, че ГЕРБ ще гарантира евроатлантическата ориентация на България и че основните приоритети пред център-дясното управление на страната остават ниските данъци и увеличаването на ръста на икономиката. Екипите на ГЕРБ и Воля ще продължат да провеждат работни срещи за намиране на формулата за гарантиране на широко и стабилно парламентарно мнозинство. Веселин Марешки подчерта, че позиционирайки се в център-дясното политическо пространство, Воля ще подкрепи пълен управленски мандат на бъдещия кабинет с министър-председател Бойко Борисов." - в. "Стандарт".

Вестниците съобщават също, че председателката на БСП Корнелия Нинова е отказала да бъде председател на парламента.

"Нинова: Отказах да оглавя НС заради доверието на 1 милион избиратели 1 милион бългаpи, които ни подкpепиxа, поиcкaxа пpомяна. С този аpгyмент лидеpът на БСП обяcни защо е отказала да е пpедcедател на Наpодното cъбpание. Бъдещият пpемиеp Бойко Боpиcов й го е пpедложил на cpеща в паpламента. По 2 теми cоциалиcтите ще подкpепят yпpавляващите - пpедcедателcтвото ни на ЕС и cигypноcтта. Иначе БСП е готова кaто опозиция c 10 зaконопpоеĸта..." - в. "24 часа".

"Лидерът на БСП Корнелия Нинова отхвърли предложението на ГЕРБ да застане начело на 44-ото народно събрание. Офертата й отправи лично Бойко Борисов на проведената вчера среща между двете политически сили. Борисов обясни неочакваната проява на добра воля към социалистите като "знак на уважение към добрия резултат", който са постигнали на изборите. Нинова обаче категорично отказа, защото "няма как с един пост принципните различия да бъдат купени или преодолени". По същата причина - разминаването в програмите и заявката на БСП да бъде алтернатива на ГЕРБ, управленска коалиция между двете формации няма да има. Проведената среща, която целеше да постигне консенсус между управляващи и опозиция по ключови теми за страната, все пак постигна известен успех. Борисов и Нинова се разбраха да съгласуват позициите си по две теми - предстоящото българско председателство на ЕС през 2018 г. и националната сигурност. Към това лидерът на ГЕРБ добави и "родното производство", без да уточни какво има предвид. "Бихме могли да намерим общи теми в парламента и в новите закони и промяна на стари да намерим синхрон, за да работи нормално държавата в следващите месеци и години", обобщи Борисов..." - в. "Сега".

В. "Труд" съобщава, че Гърция замразява строгия граничен контрол за 6 месеца:
"Гръцките власти решиха да замразят за 6 месеца - от април до октомври, прилагането на по-строг граничен контрол за граждани от държави членки на ЕС. Решението идва само ден след като още 6 страни, сред които и България, поискаха разрешение за същото от Европейската комисия и Фронтекс - организацията на граничните полицейски служби. Смята се, че така по летищата и сухоземните пунктове няма да се образуват задръствания не само за Великден и Гергьовден, а и през целия летен туристически сезон. Миналия петък по външните граници на ЕС и Шенген бе въведен регламент за пълни проверки не само за пътуващите от трети страни, а и за всички граждани на общността. Целта бе недопускане в Европа на ислямски екстремисти, пристигащи от Ирак и Сирия. Само за няколко дни по пунктовете и у нас, и в Гърция се образуваха опашки. С часове се чакаше и на летището в Атина. За забавянията при обработката на документите е допринесъл и фактът, че много гърци все още имат стари лични карти, които не могат да бъдат четени автоматично от скенерите и данните трябва да се въвеждат на ръка. Решението на гръцката полиция за по-облекчен режим не се отнася до граничния пункт Кипои на гръцко-турската граница. Според в. "Катимерини" и други гръцки медии през лятото гражданите на ЕС ще могат да пътуват по облекчения режим в Словения, Хърватия, Унгария, Италия, Финландия и България. От Брюксел поясниха, че контролът остава, но във въпросните 6 страни и Гърция няма да е стопроцентов, а проверките ще се правят целенасочено при "оценка на риска". През тази седмица ЕК ще изслуша експерти за първите резултати от въвеждането на по-засилените мерки по границите."