Водната криза у нас се усети от около 400 000 граждани, чийто чешми пресъхнаха това лято. Дали заради горещото и сухо лято, дали заради недомислици и безхаберие на управляващи, отговор така и не бе даден. Възможно ли е водната криза да стигне и до тръбопроводите на София - за това разсъждаше в последните дни бившия главен архитект на столицата арх. Петър Диков. От News.bg публикувахме материалите му, които можете да видите тук и тук.

В третия си текст арх. Петър Диков предлага конкретен план, с който да се предотврати една евентуална криза. И както самият той подчертава - предложенията му са конкретни и систематизирани, за да не останат нито само на хартия, нито да отлетят в миналато като поредната написана, но нереализирана стратегия.

Какво предлага арх. Петър Диков: Да се изследва водата на язовир Огняново и да се направи връзката с Панчеревското езеро, да се проучи и осъществи проекта за нов язовир, съвместно с община Своге, да се подобри ефективността и сигурността на мрежата в града, включително като се направи анекс към концесионния договор на "Софийска вода" за намаляване на загубите, да се ремонтира стената на язовир "Бели Искър" и др.

Публикуваме и пълното "четиво, препоръчително за бивши, настоящи и бъдещи управници на София... и не само..." на арх. Петър Диков без редакторска намеса:

София и неотменимото човешко право на питейна вода - III

И така, достъпът до чиста питейна вода е фундаментално и неотменимо човешко право. И това право трябва да се осигурява от властта и да се отстоява от гражданите. Процесите на промяната на климата в световен аспект и разбира се влиянието им у нас, както и за съжаление немарливото и дори безотговорно отношение към проблема в нашата страна, ни задължава да говорим - постоянно и високо. Както и да изискваме от властта, каквато и да е тя, така че тази власт да действа разумно, отговорно, непрекъснато и стратегически - тази дума "стратегически" я слагам последно, заради систематичното, но непрекъснато изхабяване. Дали целенасочено, или безхаберно не знам, но в България в последно време произвеждаме цели ята от стратегии, които след селфи на поръчителите със създателите им, отлитат безшумно, безутешно и безсмислено...

А за едно полезно и резултатно едно действие, ако разбира се не се търси емоционален и заблуждаващ ефект, най-важното е да има ясен план, подкрепен от логичен и добре описан алгоритъм. С този материал се опитвам не само да анализирам, но и да предложа такъв алгоритъм... доколкото мога и при условие, че някой "десижънмейкър" го прочете, разбере и приеме...

Ето какво би могло да се започне да се прави за решаване на стратегическия за милионния ни град въпрос с питейната вода:

1. Да се осигури резервно водоснабдяване, като се предприемат следните действия:

- да се изследва отново водата на язовир "Огняново" по всички показатели. Дали политически безхаберно или с истинска загриженост, при дебатите за водата на Перник опозицията в СОС заяви, че водата е радиоактивна;

- да се довършат ремонтните работи за подготовка и приемане на язовир "Огняново" за експлоатация;

- да се започне процедура по обявяването на язовир "Огняново" за източник на питейна вода с всички необходими атрибути и санитарно-охранителни зони, съгласно Наредба № 3 от 16.10.2000 г.;

- да се проектира водопроводната връзка от язовир "Огняново" до ПСПВ Панчарево (включително и евентуална помпена станция по трасето) и да се започне реализацията й;

- да се започне работа по проучване и проектиране на нов язовир в община "Своге". Това може да се реализира като регионално сътрудничество между двете общини - Столична и Своге с подкрепата на държавата и да се потърси финансиране (възможно е да се ползват и европейски фондове).

2. Задачата за сигурността на водоснабдяването на София съдържа в себе си не само осигуряване на резервен водоизточник, но и значително подобряване на ситуацията с наличните източници, както и ефективността и сигурността на мрежата в града. Така че е необходимо да се предприемат действия по подобряване на състоянието на наличните водоизточници и водоснабдителната мрежа и също така съществено намаляване на загубите. Независимо, че в настоящия материал не се коментира този въпрос, ще си позволя да маркирам и някои основни задачи в тази посока:

- на първо място и наистина много спешно следва да се изготви проект, осигури финансиране и се ремонтира стената на язовир "Бели Искър". Тази задача се отлага повече от 20 години. Спешността е предизвикана не толкова заради осигуряване на допълнително количество вода, колкото от възможността за тежка авария с фатални последствия. А ние сме майстори на ситуациите, които народът определя като "след дъжд качулка";

- да се доведат в следващите две години загубите по мрежата до записания ангажимент в договора с концесионера - 35%, а за следващите нови 6 да се осигури намаляване до 30%, като се изготви и приеме анекс към удължения от СОС с 8 години договор за концесия с ясно определен ангажимент на концесионера.

- да се изготвят планове за изграждане на буферни денонощно изравнителни резервоари за намаляване на налягането в мрежата като важно условие за намаляване на авариите. Проучвания за такива резервоари има от преди няколко десетилетия...;

- да се реши въпросът с така наречените "водопроводи с неизяснен статут".

Страната ни е сред най-бедните на водни ресурси в Европа. За съжаление тази ситуация няма перспектива да се подобри, а напротив - тенденцията е към влошаване. Поради това не само е необходимо, а е задължително да се работи за осигуряване на водата на софиянци (и не само на софиянци, разбира се)...

Защото все пак и според ООН, и според българския съд, питейната вода е неотменимо човешко право...