В словото си на гергьовденския военен парад президентът и върховен главнокомандващ Георги Първанов заяви категорично, че неотклонно ще следваме своите съюзнически ангажименти, но приоритет номер 1, критерий номер 1 е да се гарантира сигурност на всички, за да няма разплакани майки и съпруги и покрусени бащи.

Той припомни подвизите на български войски и командири в миналото и изтъкна, че и днес има много ярки прояви на войнската чест и доблест. Първанов спомена имената на офицерите Пейковски, Радулов и Панайотов, загинали със своя вертолет в усилията си да спрат пожара край Разлог преди години.

Беше отделено внимание и на българските бойци, които отбраняваха центъра на иракския град Кербала. Няма да забравим никога имената на офицерите Качорин и Саръев, на офицерските кандидати Инджов, Петров и Киров, заяви Първанов.

На последния си парад като върховен главнокомандващ (следващият 6 май България ще е с друг президент, б.р.) Първанов заяви, че винаги е бил за това да гледаме на въоръжените си сили като на гарант номер 1 за суверенитета и териториалната цялост на страната.

Президентът пожела на наследника си да има същата визия и да може още по-категорично да заявява, че българската армия е в състояние да гарантира военната сигурност на страната, особено при нарастващите предизвикателства в последно време. Първанов изрази тревога, че според международната статистика, страната ни държи печален рекорд по намаление на средствата за отбрана.

„Иска ми се да има приемственост в тази част на военната политика, която предвижда засилване на социалната мотивация, защото човешкият фактор е въпрос номер 1 за развитието на българската армия", добави държавният глава.

Той изрази надежда, че е останало назад във времето схващането за реформата като механично съкращаване на числения състав и изрази надежда, че средствата, които се спестяват от това, ще се инвестират в подготовката на бойците и командирите и в модернизацията на армията. Държавният глава подчерта, че модернизацията трябва е такава, че да подкрепя и развива нови способности и да компенсира ограничаването на личния състав и морално остарялата техника.

Първанов изрази благодарност към всички военни за свършеното в десетте години, през които е имал честта да бъде върховен главнокомандващ. „България постигна своята стратегическа цел - членството в голямото евроатлантическо семейство и огромната заслуга за това е на нашите въоръжени сили, защото това стана с много усилия, тежки реформи, с цената на много лишения", каза Първанов.

„Искам да благодаря и на онези, които са извън бойния строй и вярвам, че историята ще съхрани спомена за онова, което са направили те", добави президентът, който се извини „на онези, които бяха освободени, които бяха уволнени през тези години, защото освен несгодите, знаем, че тая в себе си дълбоко и лично огорчение".

Накрая той се обърна към всички генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници и представителите на организациите и военно-патриотичните съюзи с думите: „За мен беше чест", отдаде чест и добави: „Не е по устав, но е искрено и от сърце. Поклон!".

Парадът се командваше от началника на военноморските сили комодор Румен Николов пред очите на хиляди граждани, развяващи знаменца. В церемонията участваха и военновъздушните сили - вертолет Ми-17, развяващ националния флаг прелетя над площада, ескортиран от два вертолета „Кугар". Представителните части носеха бойните знамена и знамената-светини на българската армия.

Под звуците на оркестъра на българската армия подразделения на всички видове войски се представиха в парада.

По-рано, на тържествена церемония пред паметника на Незнайния воин бяха осветени българските бойни знамена и знамената светини на България.
В памет на загиналите български воини бяха поднесени венци и цветя, тържественият водосвет беше отслужен от Знеполския епископ Йоан.

На церемонията присъстваха президентът Георги Първанов, премиерът Бойко Борисов, председателят на НС Цецка Цачева, министри, депутати, дипломати, военни аташета, висши военни, ветерани и много граждани.

Епископ Йоан изтъкна, че Свети Георги Победоносец е имал един път - пътят на истината и че нашето войнство върви само по един път - пътят на победата.

Победата и любовта създават истинския воин, подчерта още в словото си Йоан.