В бюджета на пловдивското село Белащица няма постъпления от използването на кариерата, която е там. За хората остава прахоляка, шума и променената околна среда.
"Откакто съм станал кмет на селото никоя от двете фирми не е потърсила контакт с мен. Концесионната такса се е плащала в Община Родопи, но в селото и стотинка не е влезнала - нита за инфраструктура, за абсолютно нищо. Селото не е имало никаква изгода от дейността.". Това заяви пред БНР кметът на селото Костадин Николов.
Находището се експлоатира от две фирми, като днес, 3 февруари, изтича концесионният договор на втората от тях.
"Първо в тази кариера има много шум, второ, запрашеността е голяма и е голям кошмар за жителите на село Белащица. Прахолякът е огромен, постоянно се взривява, постоянно минават голям поток от автомобили, които притесняват местните жители", обясни Николов.
Имаме три водоизточника, които не са включени във водопреносната мрежа заради кариерите. В Белащица има страшен недостиг на вода, обясни кметът.
Според Закона за кариерната дейност една кариера не може да бъде използвана повече от 50 години, така че всяко начало има и край, надява се той.
Павел Гемишев, общински съветник в пловдивската Община "Родопи", който е и представител на инициативния комитет "Стоп на кариерите в Белащица" обясни, че като инициативен комитет са имали една среща. На нея са присъствали представители на Министерството на енергетиката на концесионера, чиято концесия изтече през миналата година.
Тогава се извърши една проверка на терена. За съжаление в нашата страна органите, които трябва да извършват проверка и да контролират такъв тип дейности не са на нивото, на което трябва да бъдат, каза Павел Гемишев.
При проверката бяха извършени някакви замервания, влезна се в някакви спорове. Нашите опасения за това, че не се спазват редица условия, заложени в Концесионния договор, се оправдаха. Но така или иначе представителите на Министерството на енергетиката към онзи момент по мое мнение се държаха неадекватно.
Ако трябва да бъдем точни, негодуванието и протестите на населението в село Белащица са от много време, те са още от 90-те години и преди това. На база на тази съпротива от населението беше направен този обходен път със средства на общината, за който тя изтегли кредит над 2 млн. лева.
Но с годините и инвеститорския интерес от страна на хора, които живеят в Пловдив и развитието на селото, обходният път се превърна в централен на новата зона на Белащица и старата част на селото. Имаше редица жалби и срещи, които имаха частичен успех, но не са това, което трябва да бъде в една европейска страна, обясни Гемишев.
По думите на Димитър Куманов от сдружение "Балканка" навсякъде в България проблемът с миннодобивната дейност е един и същ. В мига, в който някъде започне някаква такава дейност, независимо какво се случва след това и дали хората спазват всички видове решения и условия, всеки си прави каквото иска.
В решенията винаги се поставят условия, но после тези условия не се спазват от инвеститорите и няма кой да ги проверява, защото те се каймакът на бизнеса в България. Миннодобивната дейност е недосегаема.
Като типичен пример той посочи промените в Закона за концесиите. Независимо от дефектите по приемането, той (Законът за концесиите, последните промени бяха при третия кабинет на Бойко Борисов) е приет и е в сила. Съгласно този Закон концесиите се удължават безсрочно, колкото пъти поиска инвеститорът, толкова пъти се удължават.
Това не беше така, но заради такива случаи като този в Белащица, Законът беше променен, така че съм доста скептичен, че кариерите там ще бъдат спрени поне от Министерство на енергетиката, допълни Куманов.