Представители на европейски асоциации и институции, занимаващи се с проблемите на циганите, са останали много приятно изненадани от родните практики за интеграция и ще занесат към Белгия, Холандия и Испания много идеи, натрупани по време на тридневно посещение в България.

В рамките на проекта Labour plus, чиято задача е търсенето на алтернативни инструменти за заетост на роми и емигранти чужденците са посетили няколко населени места в Софийска област.

Чужденците останали впечатлени от изцяло ромско училище в село Ведраре, където 5 учителки работели със 70 ромски деца, от които само 2 не посещавали редовно занятия.
Марайка Босма от Холандия например останала впечатлена от страстта, с която работели тези учителки и километрите, които изминавали от Ботевград всеки ден, за да обучават ромските деца.

В никоя друга европейска държава нямало практика специални автобуси да взимат ромските деца от гетата и да ги водят в различни училища и това също е практика за десегрегация, която европейските ни гости смятат да занесат със себе си. В Правец пък чужденците се запознали и с дейността на изцяло ромска фирма за рециклиране с 20 служители.

Консултант по проекта е д-р Иво Костов, който се обяви за отваряне на вратите на банките за онези роми, които са образовани и искат да получат средства за старт на малък семеен бизнес.
Костов посочи, че става дума за микрокредити в рамките на до 5000 лв., които да бъдат взимани от банките, а не от фирми за бързо кредитиране с огромни лихви. По думите му в момента е невъзможно представител на ромската общност да получи кредит, дори да има необходимото образование.
Фамилният бизнес и отварянето на малка баничарница или фризьорски салон може да вкара ромите в данъчната система и социалното осигуряване, категоричен бе Костов.

Помощ на проекта е оказал и народният представител от ДПС Александър Методиев, който в рамките на работна среща преди дни е бил лектор и е представил примери за успели и напълно интегрирани роми пред европейските гости. Методиев бе категоричен, че трябва „да се работи най-вече по отношение на образователния ценз на циганското население".

Оказа се обаче, че в рамките на тридневното посещение чужденците не са посещавали проблемните места като „Факултета", „Филиповци" и други по-малки ромски гета, а са били там, където „нещата наистина се случват". Те все пак отговориха, че планират да се върнат в страната ни в близко бъдеще, за да видят с очите си и тези места.

„Тук сме, за да опитаме да разберем максимално добре ромите и да намерим правилните решения. Няма лесни решения на този проблем, все още търсим добрите практики и идеи. За нашите медиатори е много важно да видим и тези места, т. нар. Гета, за да опознаем тази общност и да работим с нея в нашите държави възможно най-добре", обобщи Паскалин Габурит от Брюксел.