60% от българите не могат да отделят пари за саниране

40,6% от българите имат нагласата да платят определен процент от санирането сами, показват резултатите от проучване на "Екзакта рисърч груп" за политиките на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

13,5% от хората заявяват, че могат да заделят до 500 лв., 7,5% - между 501 и 1000 лв., 8,3% - между 1001 и 2000 лв., за изпълнение на мерки за енергийна ефективност в жилищата им. 56,3% не могат да посочат конкретна сума и смятат, че разходите за саниране не са по джоба им. 

На въпрос "Какъв процент от мерките за енергийна ефективност на жилището си бихте могли да платите сами, ако държавата не ги поема" 19,9% казват, че могат да финансират до 25% от разходите, 9,9% могат да заделят между 26 и 50%, а други 1,5% - между 51 и 99%. 8,9% са готови да поемат инвестицията изцяло, а 0,4% - на база дела си в собствеността на блока.

Регионалният министър обори БСП за санирането

Цените се формират на пазарен принцип, обясни Николай Нанков

В многофамилните жилища за поддръжка на сградите се събират предимно минимални месечни вноски от собствениците. Такъв е вариантът при 35,3% от участниците в изследването, като най-масовата месечна вноска е в размер на 5 лв. за член от домакинство. Други 33,5% казват, че при нужда от ремонти се събират допълнителни средства, а в сградите на 11,9% е създаден специален фонд за поддръжка на общите части.

По данни на МРРБ към 4 април по Националната програма за енергийна ефективност са въведени в експлоатация 1129 санирани сгради, а в процес на строителство са 439. Според действащите правила стойността на цялата инвестиция се поема от държавата. Обмисля се на следващ етап от програмата хората да участват във финансирането с определен процент предвид определения в законодателството ангажимент за собствениците да поддържат имуществото си в добро техническо състояние за тях и за околните.

769 блока са санирани през 2017 г., най-много в Благоевград, отчете МС

Правителството прие доклад за програмата за саниране

Вчера правителството прие доклад за изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради през 2017 г. Данните от него показват, че през миналата година, след обновяване по програмата, в експлоатация са въведени общо 49 699 жилища в 769 многофамилни жилищни сгради.

Към 31 декември 2017 г. са стартирали дейности по 98,5% от всички 2022 сгради със сключени договори за целево финансиране по програмата. Предвижда се през 2018 г. да бъдат обновени още 51 010 жилища в общо 712 сгради, от което се очаква да се възползват 109 хил. души. Според данните, последните одобрени за реновиране сгради се очаква да бъдат завършени в края на 2019 г.

Депутати, критици на санирането, живеят в санирани по програмата сгради

До две години завършваме пътя до Калотина, увери Нанков