Априлското въстание "скара" Панагюрище и Църквата

bay-salubrious

В българската национална революция нерядко участвуваха цели семейства и родове - бащи и майки, братя и сестри, които с готовност жертвуваха всичко, дори най-скъпото за освобождението на България от многовековното иго. Роднинските връзки ги улесняваха в опасната и тайна революционна дейност. Посредством тях те увличаха мнозина в нaродното освободително дело. Това явление най-силно се прояви по време на славната Априлска епопея в 1876 година. В РЕВОЛЮЦИОННАТА СТОЛИЦА на Априлското въстание в IV революционен окръг Панагюрище масовото включване на населението в освободителното дело също носи белега и на родството. Типичен, макар и не единствен пример е участието на братя Щърбанови в революционната борба. Това, разбира се, съвсем не е случайно. Те са синове на видния богат пaнагюрски търговец на абаджийска стока Стефан Павлов Щърбанов (1808—1864), борец за независима българска църква, просвета и култура и неведнъж кмет на града. И четиримата братя: Павел, Петър, Филип и Лулчо, получават добро за своето време образование и патриотично възпитание. Свободолюбивият, буден и цветущ в стопанско отношение полу-планински град Панагюрище е сред центровете на Българското възраждане. Като войнуганско селище в продължение на три века то има своя автономия. В града няма османлии с изключение на градския управител (мундюзин) и няколко заптиета, които имали право да живеяат в него със семействата си. Още в началото на века панагюрци имат обшествено килийно училище, в което след 1824 г. се изучава енциклопедичният „Рибен буквар“ на доктор Петър Берон, а година-две след откриването на новобългарското Габровско училище в 1835г. те също откриват ново училище по взаимоучителния метод. По това време в Панагюрище има три църкви. По-късно е открито мъжко и девическо училище, като мъжкото се превръща в класно. През 1864 г., след административна реформа в Турция Панагюрище е обявен за град. На следната година младите и интелигентни панагюрци основават читалище, което назовават „Виделина”. В града се получават и четат десетки възрожденски и революционни книги и вестници. Организират се и първите театрални представления. В тази обществено-историческа среда на възраждане на българщината растат и се оформят духовно синовете на Стефан Щърбанов. БРАТЯТА наследили професията на баща си. Станали търговци на абаджийска стока. Особенно оскъдни са сведениата за най-големия брат Павел Стефанов Щърбанов. Единственото писмено сведение за него намираме в големия труд на известния историк на Априлското въстание Димитър Т. Страшимиров. От най-голямата му внучка Ана Петрова Щърбанова (по мъж Кафеджиева) научаваме, че е бил търговец-абаджия. По време на преждевременно избухналото въстание е бил по работа в Пловдив. Там е арестуван и обесен. За втория брат – Петър Стефанов Щърбанов (1832-1876) притежаваме повече сведения. За него са писали както мемоаристи, така и историци (З. Стоянов, П. П. Карапетров – Чернобежд, Димитър Страшимиров и др.) Той е завършил училището в родния си град. Грижовният му баща след това е плащал отделно на учители да го научат на турски и на френски език, които той добре овладял. Петър Щърбанов бил горещ родолюбец. Бил е член-учредител на читалище „Виделина“. Става верен член на Панагюрския революционен комитет, основан от Васил Левски. Затова кагато в началото на м. февруари 1976 г. В Панагюрище идват апостолите П. Волов и Г. Бенковски, той веднага става член на така наречения „Привременно правителство“ или Военния съвет. Трагично загива при разгрома на въстанието. Третия брат Филип Стефанов Щърбанов учил много прилежно и завършва трети клас на тогавашното Панагюрско училище. И той като братята си тбърде млад взема участие в обществения живот на града. Като един от най-интелигентните и способни панагюрци той неведнъж е бил изпращан в Пловдив, та и в Цариград по делата на църковно-националната борба. Той придобил авторитет но само като син на Чорбаджи Стефан Щърбанов, а и поради собствените си способности и връзки. В революционното дело бил посветен рано и млад. Както на много места в България, така и в Панагюрище неизгладимо впечатление и въздействие са оказали четите на Панайот Хитов, Филип Тотю, на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, още повече, че и в тих имало участници от Панагюрище. Първото му участие в революционното движения е като ятак на хайдутина и революционер Ильо Стоянов Ильов от Панагюрище, който заедно с други панагюрски младежи е трябвало да укрива и поддържа. Затова когато апостолът на свободата Васил Левски посощава Панагюрище, Филип е един от първите членове на местния революционен комитет заедно с брат си Петър. При идването на Бенковски е един от най-активните членове на „Приуготовителния комитет“, който фактически е окръжен революционен комитет в Панагюрище. Хитрият и духовит Филип приема решението на комитета да стане кмет на града заедно с комитетския член Кръстю Гешанов и остава такъв до самото въстание, без да допусна никакъв провал на делото. Филип дочаква освобождението и няколко пъти е избиран за народен представител. Най-малкият брат е Лулчо (Лука) Стефанов Щърбанов. Той е роден на 12 октомври 1842 г. в Панагюрище. За него успяхме да съберем съвсем малко сведения. Учил е в родния си град до ІІ клас на тогавашната Панагюрско класно училище. Занимвал се е с абаджийство и търговия. Участвувал е активно в подготовката на въстанието. Бил е назначен за началник на „арсенала“. Сражавал се на „Кукла" при „артилеристите“. Заловен бил в дома на зетя си Рашко Немски. Заедно с него били вързани и откарани при Хафъз паша. Успял да се отърве от ареста посредством откуп. Част от неизвестните досега спомени на Филип Щърбанов. Те са писани вероятно през І900-1901 година по поръка на Стоян Заимов или на Димитър Страшимиров. В тях намираме редица интересни и любопитни факти, които разкриват нови детайли от непосредсвени участници в Априлската епопея в 1876 година. Христо Йонков