Тя живее средно 78 години, висока е 163 сантиметра, тежи 67 килограма, омъжва се на средна възраст 28 години, а ражда първото си дете година по-рано.

Това показват резултатите за ролята на жената в съвременното българско общество на Националния статистически институт.

Разпространени са по случай Международния ден на жената.

15% по-ниски заплати получават българките
Обновена

15% по-ниски заплати получават българките

Близо 720 000 жени в трудоспособна възраст са изхвърлени от пазара на труда

Най-разпространените женски имена у нас са Мария, Иванка и Елена, а при децата - Виктория, Мария и Никол.  

Данните са към 2014, 2015 и 2016 година, като в някои показатели са припомнени и тези за 1995 година.

В същия доклад са представени като сравнение между двата пола, както и съответните данни за жените и мъжете в Европейския съюз (според Евростат).

Към 31.12.2015 година, жените у нас са били 51,4% или 3 676 607 души срещу 48,6% или 3 477 177 мъже. 

У нас 105,7 жени се падат на 100 мъже, а за ЕС те са съответно 104,9 на 100. 

От него става ясно, че жените у нас живеят средно 78 години срещу 71,1 за мъжете. Средната продължителност на населението през 2015 година е била 74,5 години.

За сравнение, в ЕС през 2014 година продължителността на живота е 80, 9 години, като за мъжете е 78,1 години срещу 83,6 години за жените.

Непушачките са 73,2% (към 2014 година), а 20,7% пушат ежедневно.

Всеки ден употребяват алкохол 3,6% от дамите, а 44,9% от тях не са го правили за последната година.

Като "много лошо" определят здравословното си състояние 3,4% от българките, а за 20,2% то е "много добро" (2014 година).

Днес е 8 март, Международен ден на жената, един особено противоречив в наши дни празник.

Как започва всичко.

На 8 март 1908 г. по улиците на Манхатън се провежда демонстрация на разгневени жени, основно работнички, с искания за увеличаване на заплатите, подобряване на условията на труд и въвеждене на избирателни права за жените.

Две години по-късно, т.е. в 1910 г. на Международната конференция на жените-социалистки в Копенхаген е предложено денят на жената да се отбелязва като Международен ден за солидарност с трудещите се жени в борбата им за техните права. Сред инициаторите е и Клара Цеткин, лидер на германските леви. В конференцията взимат участие 100 жени от 17 страни.

Първият Международен ден на жената се провежда на 19 март 1911 г. в Германия, Австрия, Дания и много други европейски страни - по предложение на немските жени (през 1848 г., на19 март пруския крал обещава да даде на жените право на глас и, разбира се, излъгал). Повече от 30 хиляди души взимат участие в манифестациите. За това събитие пише и Александра Колонтай, която, между другото, е създателка на една от първите книги за Международния ден на жената. Така до началото на Първата световна война в Европа на 8 март се провеждали манифестации и демонстрации на жените.

В патриархална Великобритания господстващите мъже дълго време не са признавали празника и той започва да се отбелязва ежегодно едва след Втората световна война.

До 1916 година в САЩ също не е бил признаван статуса на международен празник на тази дата. Отбелязвали са я нередовно, и към края 30-те тя е почти забравена. Това е съвсем понятно, та в "любимата" ни "цивилизована" Америка жените получават равно с мъжете право на глас едва в 1920 г., по-късно от Русия, 18 години по-късно от Уругвай, и 5 г. по-късно от Виетнам.

Официално на държавно ниво 8 Март се отбелязва само в Китай и бившия СССР, и това е разбираемо... Но към края на 60-те години с вълната от студентски бунтове, младежкия протест, "властта на цветята" и възраждането на феминисткото движение, с неговия невиждан практически и теоретичен размах и скандалния радикализъм, празникът е възроден. 8 Март се възражда в Европа със своя действителен лозунг - международната борба за права на жените. Този ден вече започва да се отбелязва в болшинството западни страни, а в 1975 г. е включен в списъка с официално признатите от ООН празници.