БАН сигнализира, че след отделянето на НИМХ, институтът не функционира пълноценно при изпълняване на националните и международните си дейности.
От Академията посочват, че демотивирането на служителите и липсата на висококвалифицирани млади кадри може да доведе до загуба на капацитет в областта на метеорологията, хидрологията и агрометеорологията в страната.
Общото събрание на БАН е убедено, че посочените проблеми се коренят в сегашния подход на управление и функциониране на НИМХ и не могат да бъдат решени с предлагания закон.
След закриването на НИМХ-БАН и създаването на НИМХ при МОН, 12 учени от НИМХ-БАН са пожелали да останат на работа в Българската академия на науките.
Справката в Регистъра за академични длъжности и научни степени на НАЦИД показва, че в момента само трима учени от НИМХ при МОН покриват минималните изисквания по действащия Закон за развитие на академичния състав, отбелязват още от БАН.
Според тях обявяването на една организация за "научна" със закон е грубо нарушаване на принципите на академизма и на механизма за провеждане и оценка на научните изследвания.По думите им с тази формулировка се изземват функциите на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) като специализиран държавен орган, който контролира дейността на висшите училища и научните организации.
От БАН подчертават, че предлагания закон превръща НИМХ при МОН в монополист на достъпа до метеорологични и хидрометеорологични данни. Натрупаните данни и архивът на НИМХ-БАН са резултат от дългогодишна дейност не само на този институт, но и на други звена от БАН и по същество актът на монополизиране на достъпа до тях представлява присвояване на интелектуален продукт, категорични са от БАН.
Те са на мнение, че монополът върху достъпа до метеорологични и хидрометеорологични данни би създал пречки за провеждане на научни изследвания и други дейности. Това би имало негативни икономически последици и би затруднило редица дейности, пряко или косвено свързани с националната сигурност.
Тезата в проектозакона, че НИМХ при МОН е единственият правоприемник на закрития Национален институт по метеорология и хидрология към БАН не отговаря на истината.
В тази връзка общото събраниована страна по предлагания законопроект за НИМХ, като направи необходимото за експертно обсъждане на проблемните моменти в проектозакона.
БАН призовава Съюза на учените, Съвета на ректорите, висшите училища, всички учени в България и българската общественост да вземат отношение по предлагания законопроект, който засяга не само БАН, но и цялата научна общност.
На 14 септември, КНСБ коментира, че подготвя синдикалната дейност на НИМХ. Очаква се последната дума на БАН и Синдикатът иска да се назначи директор на НИМХ, необходимо бе в спешен порядък да бъде подписано споразумение между БАН, НИМХ и МОН, обясни президента на синдиката Пламен Димитров.
Припомняме, просветният министър Красимир Вълчев и премиерът Бойко Борисов проведоха среща с представителите на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) при БАН.
Срещата дойде след заплахата на метеоролозите да спрат работа заради липса на адекватно финансиране. Синоптиците искат института да се отдели от БАН и да премине под шапката на Министерството на образованието и науката (МОН).
Министър-председателят от своя стана даде срок на двете страни да се разберат без намесата на правителството. Срокът бе до 22 август, сряда.
Шефът на БАН проф. Юлиан Ревалски обясни тогава, че на срещата, която се е състояла при премиера Борисов, БАН са поели ангажимент да се види каква самостоятелност би могла да се предложи на НИМХ в рамките на академията.
От администрацията на БАН обясниха, че досегашният шеф на НИМХ проф. Христомир Брънзов бил наясно с мотивите за освобождаването си.
USD
CHF
EUR
GBP
