Една четвърт от пълнолетните българи са били преки свидетели на агресия между деца и юноши. Това показват резултатите от експресно изследване на "Галъп интернешънъл", проведено на 27 и 28 февруари сред 805 души в цялата страна.

Социолозите отбелязват, че при цялата условност на такива калкулации, това означава, че близо 1,4 млн. българи са виждали на живо скарвания, тормоз и сбивания между деца и юноши в последните 12 месеца. С числото се потвърждава и тревожната тенденция на агресия сред деца и юноши.

Припомняме, че в последните дни тя отново стана център на вниманието след трагичния инцидент от миналия петък в столично училище. Тогава 11-годишно момиче почина след ритник в корема от неин съученик. Доколкото е известно от данните до момента инцидентът е станал по време на игра. Тази седмица просветното министерство се зае със задачата да търси начини за справяне с детската агресия, включително и с ангажираността на родителите.

Готвят глоби за родителите, които не подпомагат учителите

Готвят глоби за родителите, които не подпомагат учителите

390 психолози и 692 съветници работят в 2470 училища

Резултатите от изследването показват, че мнозинството от 61,1 % заявяват, че в последната една година са попадали на новина, за която смятат, че е фалшива и не отговаря на истината. От "Галъп" уточняват, че това прави близо 3,3 млн. души. Социолозите коментират, че темата за т.нар. фалшиви новини се превръща не просто в основен проблем, но и в нещо обичайно и неочаквано. Те отбелязват, че това е още един елемент на недоверие в публичната среда.

Чрез изследването от агенцията са опитали да проверят обществените инстинкти по отношение на някои актуални теми от последните седмици и месеци. Анкетираните нареждат сред реалните проблеми пътните настилки, тунелите и мостовете. Според 88,3 % от тях това е реален проблем. 9,8 % са на мнение, че проблемът е създаден от медиите, а останалите се колебаят.

МРРБ отрече да е замразило програмата за саниране
Обновена

МРРБ отрече да е замразило програмата за саниране

Сключените договори били финансово гарантирани

52,6 % срещу 38,6 % открояват проблема със санирането като реален. Според 44,2 % от запитаните темата с парите за наука е реален проблем, а според 37,8 % - създаден от медиите. При пръстовите отпечатъци мненията са 49,1 към 44 %.

Анкетиранит дават за пример за изкуствено създаден проблем полета на президента Радев с военния самолет. 63,6 % са на мнение, че това е въпрос, който е създаден от медиите. 27,1 % смятат, че това е реален проблем.

90,2 % от запитаните са чували за програмата за саниране, което показва, че тя е добре позната за българите. 51,8 % смятат, че програмата е добър начин да се обновят панелните блокове. 39,9 % са съгласни с крайното твърдение, че "санирането е голяма кражба". Социолозите коментират, че високият процент крайни становища показва очевидна обществена тревога.

49,5 % от запознатите със санирането са на мнение, че то не е честно, а 30,8 % пък са на обратното мнение. Може са се направи извод, че санирането се възприема добре по принцип, но немалко недоволство събуждат детайлите му. То идва от факта, че от него могат да се възползват само малка част от българите. Подозренията в корупция също оказват голямо влияние.

При проверка на мненията на старта на програмата преди две години е установено, че хората са наясно с обичайните рискове на такива проекти, макар да са положително настроени като цяло. Не беше докрай изяснен въпросът за чия сметка са разходите по санирането. Друг проблем беше фактът, че не всички могат да се възползват от него. Това още тогава е откроено като проблем от 60 %. 65 % пък прогнозираха, че санирането ще създаде възможности за корупция.

От "Галъп" отбелязват, че българите харесват всички по-ярки политически действия и заявки от последните дни. 53 % харесват упрека на Корнелия Нинова към председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за изказването му, че ЕС ще се развива на две скорости и за това, че страни като България могат да останат в неравностойно положение. Подобни изказвания давали "бонус" на Нинова. За 73,7 % е уместно определението за паралелна държава, в която за всичко се плаща двойно - веднъж от нашите данъци и втори път - на ръка.

Изказванията на Бойко Борисов, че не иска страната да участва в увеличено присъствие на НАТО в Черно море срещат одобрението на 65,2 %.

Идеята на Красимир Каракачанов да се блокира границата срещу автобуси с гласоподаватели от Турция се харесва на мнозинството от 52,6 % от запитаните.

Амбицията на служебния кабинет за Еврозоната е одобрявана от 58,4 %.

Според "Галъп" е очевидно, че всяко по-радикално политическо действие получава одобрение. Това важи с особена сила за действия, които звучат пред обществото като утвърждаване на сигурността, независимостта и престижа на България.

Партийните пристрастия оказват влияние, коментират още от агенцията.