Приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. От наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. Това заяви пред БНР проф. Емил Гачев от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.
Според него инфраструктурата ни е остаряла и с годините не е поддържана. По думите му от там са и тези огромни загуби на питейна вода. Гачев отбеляза, че също така имаме проблем с това колко вода се взема от водохранилищата и водохващанията. Голяма част от тези вземания са безотчетни и затова дори да отчитаме консумацията на потребителя, това не е реална отчетност, поясни той.
Решаването на проблема започва от познаването на реалните данни или истината за него, заяви Емил Гачев. Според него съществуващите структури във водния сектор не са оптималните. По думите както във функциониращият Висш консултативен съвет по водите, така и Борда по водите, се включват министри и депутати. Той отбеляза, че онези, които могат да бъдат полезни за решаване на проблемите са експертите - например хидротехници, ВиК инженери и други.
В природата има естествена цикличност, свързана с валежите, които са основният климатичен елемент, важен в случая, които отговарят за формирането на водния запас, посочи той. Гачев уточни, че тук има два основни фактора, които се преплитат - от една страна, естествените флуктуации на климата, които имат различна продължителност в годините. "Те са циклични и се редуват - периоди с повече и съответно по-малко валежи. От около 2005-а до около 2016 година България бе в период на повече валежи от нормата за последните 40 години. В този период нямаше воден проблем и политиците инвестираха средства в други проекти.", добави той.
По думите му водният баланс в даден район се определя от три фактора - валежи, изпарение и отток. Реалната перспектива в близко и по-далечно бъдеще за България е климатът да продължава да се затопля, изтъкна Гачев. Според него това означава, че нашият воден ресурс ще се свива. Вторият момент при промяната на климата е разпределението на валежите, т.е. начинът, по който става изваляването. Това означава, че се наблюдават по-малко на брой извалявания, но с по-големи количества или месечната норма на валежите пада за три-четири дни, след което следва дълъг сух период. Промяната в глобалната циркулация води и до по-сухо лято у нас, каза още той.