Общо 22 интелигентни сензорни станции следят за нивото на качеството и чистотата на въздуха в столицата. Това стана ясно при представянето на платформата и сензорната система за качеството на атмосферния въздух на общината от заместник-кметът на Столична община Йоана Христова и ръководителите на проекта - Мирослав Гечев и Стелиян Димитров.
Четири сезона трябва да минат, за да може сензорите да натрупат достатъчно информация, да протече процесът на машинно обучение, данните да бъдат анализирани и когато се види какви са реалните възможности да бъдат съпоставяни, ще бъде предложено на вниманието на СОС механизъм за подобряване качеството на атмосферния въздух.
Докато събере необходимите данни общината ще продължава да разчита основно на станциите на изпълнителна агенция "Околна среда".
Проектът с продължително общо 5 години е със 100% европейско финансиране и ще се търси еквивалентност на данните. Повече информация може да бъде намерена на сайта на системата - http://platform.airthings-project.com.
Сензорите са разположени във всички райони на територията на Столична община. С цветови кодове сензорните станции показват конкретния замърсител. Има данни за Индекса за качеството на въздуха, таблица за това какви са нивата на замърсяване. Всяка една станция дава информация за всеки един замърсител на въздуха. Станциите са изцяло автономни и могат да работят с дни на батерии. Сензорите могат лесно да се подменят, както и лесно могат да бъдат надграждани.
Планира се сензорите или датчиците да бъдат сменени 3 пъти до края на проекта - всеки един сензор на 12 месеца. Нещо повече - станциите показват визуализация на измерените показания в реално време, проследяват показанията на всеки един замърсител, самата платформа отговаря на изискванията за отворени данни.
Предстои да бъде монтирана и климатизираща система, която да поддържа сензора сух. Идеята е да може да се гарантира по-дълъг живот на сензорните станции, без да се налагат да бъдат подменяни. Всяка една техника има възможност да бъде калибрирана, настройвана и променяна, но с този тип данни се цели да се достигне до максимално ниво на достоверност.
"Не можем да си позволим да лъжем гражданите и да манипулираме данните и хората", увери заместник-кметът на Столична община Йоана Христова.
Христова изтъкна, че това е междинна стъпка между действащите граждански мрежи и сложната система. Амбицията на Столична община в следващите месеци е чрез набиране на данни от сензорите да може да се стигне до добра степен на достоверност и да има още един източник за информация за качеството на атмосферния въздух на територията на Столична община.
Тя припомни, че в рамките на проекта в София са извършени поредица от дейности - проучвания на най-добрите практики за идентични проекти свързани с интелигентни сензори, свързани със замърсяването на въздуха, както е направен и анализ за най-добрите практики при комуникация на проблемите и други.
Направен е анализ на подходящите локации, а целта е чрез мрежата да се добият данни, които биха могли да бъдат използвани за управленски решения за подобряване качеството на атмосферния въздух. Сензорните станции са една добра, адекватна стъпка от общината, за да се опита да надгради постигнатото в различни европейски градове, обясни заместник-кметът.
От своя страна Стелиян Димитров от Катедра "Георграфски и информационни системи" в СУ "Свети Климент Охридски" и ръководител на проекта, коментира, че за да се направят въпросните интелигентни сензори се е анализирала първична информация за географското явление - замърсяване на въздуха.
Технологията на сензорите е свързана със специално приложение на основата на Географските информационни системи. Събрани са първични данни в областта на базовите климатични данни, модел на релефа, транспортна инфраструктура, икономическо развитие и всички други фактори, които влияят на замърсяването на въздуха.
USD
CHF
EUR
GBP
