Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.

В освободената от османско владичество България възрожденските идеал постепенно биват загърбени от проблемите на делника. Част от българската интелигенция съзира опасността от разпад на националната ни ценностна система и обръща поглед към най-светлите имена на българското духовно минало: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.

За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители.

От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.

Творци правят равносметка за унизителните си заплати с протест на 1 ноември

Творци правят равносметка за унизителните си заплати с протест на 1 ноември

Над 80 млн. лева недостигат за финансиране на сценичните изкуства

От 1945 година Денят на будителите е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание през 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.

Припомняме, че български творци организират протест на 1 ноември заради унизителните си.

Предстои Денят на народните будители, но това ще е повод не само за празнуване, но и за равносметка и протест. Това посочи председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев в официална позиция на 30 октомври.

Той призовава членовете на САБ да подкрепят на 1 ноември протеста на творците и специалистите, които работят в музеите, галериите, библиотеките и читалищата и работещите в сферата на сценичните изкуства.

"На 1 ноември лично ще подкрепя протеста на дейците на българската култура и протестната декларация на Национална федерация "Култура" към КТ "Подкрепа" срещу унизително ниските възнаграждения на работещите в библиотеките, музеите, галериите, музикалните и театрални институти, Българското национално радио и Държавна агенция "Архиви", подчерта Мутафчиев и допълва, че протестната проява ще се състои пред Столичната библиотека в 12.00 часа във въпросния ден.

По негови думи българската култура отново не е приоритет за правителството и това според председателя на САБ личи по отношение на бюджета и бюджетната прогноза на Министерството на финансите. По последни данни недостигът във финансирането на сценичните изкуства в държавата възлиза на над 80 000 000 лева.

Сектор "Сценични изкуства" поставя три искания пред управляващите

Сектор "Сценични изкуства" поставя три искания пред управляващите

Методиката за финансиране се доказала като неефективна

Заетите в сектор "Сценични изкуства" поставиха три искания пред управляващите.

Те отчетоха тотална абдикация на сценичните изкуства от техните ключови функции, интензивен отлив на специализирани кадри и нива на заплащане в много от културните институти, които са по-близки до минималните, отколкото до средните за страната.

В отвореното им писмо се отбеляза, че методиката за финансиране на сценичните изкуства през годините е претърпяла много ремонти и се е доказала като неефективна.

От бранша са категорични, че трябва незабавно да бъде прекъснат порочният цикъл от неадекватни, необосновани и несвързани с обществените функции на културните институти методики и политики, водещи до системно недофинансиране.