Българският фермерски съюз отговори на призива на коалицията от екоорганизации "За да остане природа в България" за спиране на субсидиите на животновъдите за сезонна паша (пасторализъм) в националните паркове, отправен във вторник с отворено писмо до премиера Николай Денков и министрите на земеделието храните Кирил Вътев и на околната среда и водите Юлиян Попов.

Според фермерите аргументите на природозащитниците са крайно несъстоятелни. Те не са съгласни, че пашата в националните паркове пречи за опазването на алпийските тревни местообитания, защото животните ги унищожавали. "Напротив тревните местообитания са оформени като такива и са поддържани именно от пасищните селскостопански животни, които пашуват в тях от хилядолетия. И без пасищните селскостопански животни, които са неделима и съществена част от биоразнообразието на тези местообитания, последните са обречени на изчезване, поради обрастването с дървесна и храстова растителност, главно сибирска хвойна", коментира Иван Механджийски, член на управителния съвет на Българския фермерски съюз и председател на Развъдната асоциация на българските породи говеда - "Родопско късорого", "Българско родопско", "Искърско".

Фермерите не споделят и мнението, че във високите части на планините са започнали да пасат много повече животни, отколкото пасищата могат да изхранят. Според преброяване през 1905-1910 година селскостопанските животни били в пъти повече, отколкото сега. Тогава броят на говедата в България бил 2 019 000, на овцете - 8 669 000, а на козите - 1 465 000. Според Механджийски, предвид факта, че тогава са се отглеждали основно местни породи селскостопански животни, очевидно натоварването на пасищата е било в пъти по-голямо.

Сигнализират за застрашени природни местообитания в "Айтоска планина"

Сигнализират за застрашени природни местообитания в "Айтоска планина"

Енергия или природа - това не е избор, който можем да си позволим да правим!

Той коментира, че подобни несъстоятелни твърдения на екоактивисти, неподкрепени с каквито и да е статистически и научни данни, нанасят трайни и необратими щети - както на тревните местообитания в националните паркове, защото те намаляват с намаляването на пасищните селскостопански животни, така и на животновъдството в големи региони на страната. Иван Механджийски допълва, че става дума за трудни, необлагодетелствани райони, силно застрашени от обезлюдяване, в които не е лесно да се намери поминък и затова обезлюдяват.

"Не е много еко да затрием тревните местообитания в парковете, да отнемем на хората в необлагодетелстваните райони един от малкото поминъци, които имат, и да обезлюдим селата", подчертават от Българския фермерски съюз.

Еколозите недоволни от предложенията за промени в Закона за биоразнообразието

Еколозите недоволни от предложенията за промени в Закона за биоразнообразието

Те недоволстват забавянето на прилагането на европейското законодателство по въпроса