Министерство на финансите оглавява рейтинга на активната прозрачност на институциите, задължени да поддържат секция "Достъп до информация".

Това отчитат от Програма Достъп до информация за тази година. Обхванати в мониторинга са 566 институции. Проследено е изпълнението на 17 задължителни категории по Закона за достъп до информация.

Гергана Жулева - изпълнителен директор на Програма Достъп до информация, отчете, че много от институциите, които досега не са имали секция "Достъп до информация" вече са направили такава.

По думите й, от Министерство на финансите са качили на сайта си всичко, което изисква закона и затова са и първи в рейтинга. Включително са изготвили списък с електронни заявления и той е направен така, че да бъде удобен за гражданите.

Тя поздрави и Националния център за информация и документация (НАЦИД), които разполагали с добра система на приемане на електронни заявления, при която заявителят получава обратна връзка, че заявлението е получено и информация за регистрирането му.

По този показател активна прозрачност от областните администрации първенец е Бургас, а от независимите органи Комисията регулиране на съобщенията. От общините пък на първо място е Банско, следвана от традиционно добрите в публикуването в интернет страниците си- Добрич, Разград. За сравнение София е на 30-то място. Община Ветово била единствената, която не отговаряла на електронни заявления.

По отношение на финансовата и бюджетната прозрачност и интегритета на държавните служители, Стефан Ангелов от Програма Достъп за информация отчете, че се наблюдава повишаване на публикуването на информация по различните категории. Повишаване в публикуването на годишните бюджети. Тук мониторингът отчита с 45 институции повече, които са публикували бюджетите си в сравнение с миналата година.

Така 70% от първостепенните разпоредители с бюджети са публикували своите бюджети или общо 306 на брой от изследваните институции. "Бюджет на кратко" или "бюджет на гражданите" са публикували 8% от общо 566 институции 10 повече или общо 49 на брой.

Има и отчетлив ръст на информацията, която се публикува за поканите за обществени обсъждания - 14% или общо 37 са обявили тези покани спрямо 25 за миналата година. От 566 институции близо 60% са публикували предварително поканите за обществени обсъждания на бюджета.

Дарина Павлова представи резултати в мониторинга на програмата по отношение на обществените поръчки. По думите й, целта на проучването е да бъде проследена практиката на институциите във връзка с последните законодателни изменения в тази област.

Така благодарение на това, че през 2014 г. се промени Законът за обществените поръчки и се въведе изискване за възложителите да публикуват информация в така наречения профил на купувача, е станало възможно всички да получаваме документи свързани с обществени поръчки, включително и публичност на сключените договори с възложителите.

Тя отбеляза, че с приемането на нов закон през 2016 г., който влезе в сила на 15-ти април 2016 г. е отпаднало задължението за публикуване на информация за извършените плащания по тези поръчки.

Павлова бе категорична, че това е крачка назад за публичността. Така по отношение на първия въпрос от проучването - дали в съответната интернет страница има секция профил на купувача през 2016 г. - 94% от изследваните институции са имали такъв профил, а сега този процент нараства на 96%.

Така 543 от 566 институции имат тази секция или едва 23 институции все още нямат "Профил на купувача". Обявления за обществени поръчки публикуват 90% от институциите или 487. Същия процент са публикували и датата на обявленията.

85,64 % са публикували документациите за обществени поръчки, 85% са изпълнили задължението си дадат датата на публикуване на информацията. 80% от институциите са си качили протоколите за обществени поръчки.

По отношение на договорите за обществени поръчки също има увеличаване на изпълнението или 78% от всички институции са публикували тази информация. Изводът, който се налага от проведения мониторинг, че се подобрява прозрачността при публикуване на информация, свързана с обществени поръчки.

По отношение предоставяне на достъп до обществена информация и изпратените искания за достъп от страна на програмата - 121 институциите въобще не са отговорили на искането, седем са отговорили в 14 дневния срок, а осем начело с Министерски съвет са просрочили срока, като най-голямо е просрочието от на Министерство на земеделието и храните с цели 19 дни.