Градското замърсяване продължава да бъде една от сериозните заплахи за здравето в ЕС. Това се посочва в доклад на Европейската сметна палата (ЕСП).
Отчита се, че европейските градове са прекалено шумни, а замърсяването на въздуха остава твърде голямо въпреки постигнатите подобрения.
Одиторите посочват, че това поражда особена загриженост, тъй като страните членки на ЕС ще трябва да увеличат усилията си, за да спазват по-строги стандарти в следващите няколко години.
3/4 от жителите на ЕС живеят в градски райони и поради това са изложени на замърсяване на въздуха и шумово замърсяване.
По данни на Европейската агенция за околната среда замърсяването на въздуха убива най-малко 250 000 души годишно в Европа. Освен това дългосрочното излагане на прекомерни нива на шум може да има неблагоприятни последици за здравето, като например нарушения на съня, тревожност, когнитивни увреждания и проблеми с психичното здраве. В резултат на това всяка година в Европа се регистрират 48 000 нови случая на сърдечносъдови заболявания и 12 000 преждевременни смъртни случая в Европа. ЕС е въвел правила, за да защити своите 450 милиона жители от замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване. Европейската комисия посочва, че е мобилизирала 46,4 млрд. евро за периода 2014—2020 г. и 185,5 млрд. евро за периода 2021—2027 г., за да подпомогне постигането на целите за чист въздух.
"В борбата с градското замърсяване има положителни резултати, но би било голяма грешка да се задоволяваме с тези постижения", изтъкна Клаус-Хайнер Лене, членът на ЕСП, който отговаря за доклада, и допълни, че ЕС трябва да си даде сметка, че амбициозните цели не могат да бъдат постигнати без значителни допълнителни усилия.
Одиторите признават, че качеството на въздуха в ЕС като цяло се е подобрило, но предупреждават, че замърсяването на въздуха, и по-специално емисиите на азотен диоксид (NO2) от автомобилите и товарните превозни средства, продължава да бъде сериозен проблем.
През 2022 г. десет държави членки все още надхвърлят определените понастоящем в ЕС пределно допустими стойности за азотен диоксид (NO2). Предстои стандартите на ЕС за качеството на въздуха скоро да станат по-строги. Това означава, че европейските градове ще трябва да положат повече усилия, за да спазват тези нови стандарти, ако искат да се доближат до препоръките на Световната здравна организация.
Относно шума - друг аспект на градското замърсяване, който често е пренебрегван, одиторите заключават, че е практически невъзможно да се оцени напредъкът при намаляването на този вид замърсяване в ЕС. Повечето държави членки имат пропуски и закъснения при мониторинга на шума, което означава, че не могат да бъдат анализирани тенденции. Наличните данни показват, че е малко вероятно да бъде постигната целта за нулево замърсяване с шум, която предвижда намаляване с 30% на броя на хората, засегнати от шум от транспорта до 2030 г. Изчисленията показват, че този брой в най-добрия случай ще намалее с 19%, а в най лошия ще се увеличи с % до 2030 г.
Градовете се затрудняват ефективно да намаляват замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване. Причините за това са различни — от лоша координация между отговорните органи до недоказано ефективни мерки, както и съпротива срещу тях на местно ниво. Пример за това са т. нар. "зелени зони", където пешеходците и велосипедистите имат приоритет пред автомобилите. Одиторите установиха, че те носят редица ползи за жителите на тези райони, но влошават качеството на въздуха и нивата на шум в околните улици. Подобно на това зоните с ниски емисии, които помагат за намаляване на замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване, са все по-чувствителен въпрос.
Одиторите посочват и че производството за установяване на нарушения, провеждано от Европейската комисия, е продължителен процес, който невинаги представлява ефективен механизъм за постигане на съответствие с правилата на ЕС относно замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване в избраните градове.
През 2021 г., като част от Европейския зелен пакт, са определени конкретни цели за намаляване на замърсения въздух и вредния шум до 2030 г. Целта е да се намали с над 55% въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето (като брой случаи на преждевременна смърт) и с 25% заплахата от това замърсяване за биологичното разнообразие в екосистемите на ЕС, както и да се намали с 30% броят на хората, които страдат от хронични проблеми, причинени от шума от транспорта. Тези цели обаче не са обвързващи за държавите членки.