И през 2022 г.: Народът се топи и застарява

През 2022 година продължава процесът на намаляване и застаряване на населението. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ) за демографска ситуация в страната.

Отчита се спад в броя на новородените деца (живородени), както и на починалите. Намалява детската и смъртност. По-малко са също сключените граждански бракове и разводите.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2022 г. населението на България е 6 447 710 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз . В сравнение с 2021 г. населението на страната намалява с 34 774 души, или с 0.5%.

Източник: НСИ

Мъжете са 3 099 503 (48.1%), а жените - 3 348 207 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 515 383, или 23.5% от населението на страната. В сравнение с 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта.

Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.4%, а на мъжете - 19.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Източник: НСИ

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.4%, и Благоевград - 21.6%.

Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.1%. Най-висок е този дял в Италия (23.8%), следвана от Португалия (23.7%). Общо в шестнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2022 г. децата до 15 години в страната са 913 419, или 14.2% от общия брой на населението.

Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 15.1% от населението на областта. Общо в осемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.8%, Видин - 11.5% и Габрово - 11.8%.

Окончателно НСИ ни преброи: Малко над 6.5 млн. българи

Намаляваме с 844 781 души

Делът на най-младото население в ЕС-27 в началото на 2022 г. е 15.0%, като най-нисък е в Италия - 12.7%, Португалия - 12.8% и Малта - 13.4%, а най-висок е в Ирландия - 19.7%, Швеция - 17.6% и Франция - 17.5%.

Към 31.12.2022 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 60.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст. Коефициентът в градовете е 56.8%, а в селата - 71.6%. Във всички области на страната този показател е над 50.0%. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) - 51.4%, а най-висока в областите Видин - 74.5%, Габрово - 71.8%, и Ямбол - 71.4%.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.3 години, а в селата - 47.5 години.

Източник: НСИ

Променя се броя и относителния дял на населението в под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.

За 2022 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете.

С над 18 000 намаляват безработните в последните 4 месеца на 2022 г.

74.4% от населението е икономически активно

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 г. е 3 775 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 975 хил., а жените - 1 800 хиляди.

Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 1 695 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 978 хил. души, или 15.2% от населението на страната.

Източник: НСИ

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2022 г. коефициентът на демографско заместване е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-благоприятна е стойността на показателя в областите Сливен - 87, София (столица) - 80, и Варна - 77 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 42, Кърджали - 47, и Силистра и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2022 г. в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от населението на страната.

Източник: НСИ

Към края на 2022 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села.

Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9.

В 1 249, или в 23.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 хил. души са шест града, в които живеят 35.0% от населението на страната.

Близо 20% от общото население на България живее в столицата

Жените са с 5% повече от мъжете в София

Към края на 2022 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

Статистически райони

Половината от населението на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 672 хил. души, или 10.4% от населението на страната.

Източник: НСИ

През 2022 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2021 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.5%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.1%.

Области

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.3%).

Източник: НСИ

В сравнение с 2021 г. единствено област Кърджали и София (столица) увеличават населението си съответно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%.

Общини

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.7% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно - 470 души.

Източник: НСИ

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2022 г. в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 082 деца, или с 3.5%.

Източник: НСИ

Коефициентът на обща раждаемост през 2022 г. е 8.8‰.

Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените момичета (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.

Източник: НСИ

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2021 г. е 9.1‰ по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия - 12.0‰, следват Кипър - 11.4‰, Франция и Швеция - по 11.0‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 6.8‰.

Източник: НСИ

Броят на жените във активна плодородна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението.

Към 31.12.2022 г. броят на жените във активна възраст е 1 278 хил., като спрямо предходната година намалява с 8 хил., а спрямо 2011 г. - с 372 хиляди.

Броят на децата, родени от майки под 18 години, намаляват от 3 015 през 2021 г. на 2 871 през 2022 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 г. на 2 410 през 2022 година.

Половината (49.4%) от ражданията през 2022 г. са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3% - трети и от по-висока поредност.

Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2022 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 спрямо 2021 година.

През 2022 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.6 години. В сравнение с 2021 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София-град.

Източник: НСИ

През 2022 г. са регистрирани 1 052 случая на многоплодни раждания, което е с 48 случая повече отколкото през 2021 година. При 1040 от случаите са родени по две деца, а при 12 - по три.

През 2022 г. броят на извънбрачните раждания е 34 141, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.6%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%). За 80.2% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (79.9%), Видин (77.0%) и Враца (76.6%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (44.8%) и Кърджали (34.6%).

Смъртност

Броят на умрелите лица през 2022 г. е 118 814, а коефициентът на обща смъртност - 18.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 30 181, или с 20.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо.

Източник: НСИ

Смъртността сред мъжете (19.8‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (17.0‰). През 2022 г. на 1 000 жени умират 1 079 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24.9‰) отколкото в градовете (16.0‰).

Общо за ЕС-27 коефициентът на смъртност през 2021 г. е 11.9‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.8‰, Люксембург - 7.0‰, и Малта и Кипър - 8.0‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-27 е стойността на този показател само в Латвия - 18.4‰, Румъния - 17.5‰, и Литва - 17.0‰.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰.

Източник: НСИ

Показателят за преждевременна смъртност през 2022 г. (19.2%) намалява спрямо предходната 2021 година (20.3%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12.5% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 25.5%.

През 2021 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4.8‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2021 г. - 5.6‰.

В регионален аспект през 2022 г. в общо десет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кърджали - 0.9‰, Перник - 1.3‰, и София - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ямбол (11.6‰), Добрич (10.2‰) и Враца (9.7‰).

Източник: НСИ

Бракове и бракоразводи

През 2022 г. са регистрирани 26 013 юридически брака - с 607 по-малко спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (18 976 ) са сред населението в градовете.

През 2022 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.0 и 30.1 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.2 години за мъжете и 0.3 за жените.

Източник: НСИ

За 84.7% от жените и 84.3% от мъжете, сключения граждански брак през 2022 г. е бил първи.

Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград - 5.4‰, и Силистра - 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Враца - по 2.6‰.

Броят на разводите през 2022 г. е 9 525, или с 496 по-малко от регистрираните през 2021 година. От всички прекратени бракове 77.1% се отнасят за населението в градовете.

Най-голям е делът на браковете, прекратени по "взаимно съгласие" (67.3%), следват причините "несходство в характерите" (20.1%) и "фактическа раздяла" (11.3%).

Разводът не е бил първи за 11.0% от жените и 11.1% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2022 година.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.3 години.

Вътрешна миграция

През 2022 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 лица.

От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44.5% са мъже и 55.5% - жени.

Източник: НСИ

Преселващите се лица във възрастовата група 0-14 години са 18.6%, лицата на възраст 15-64 години - 62.9%, а тези на 65 и повече години - 18.5% от мигриралите лица.

Най-голямо териториално движение има по направлението "град - град" (41.1%), следва направлението "село - град" (25.1%) и "град - село" (23.6%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението "село - село" - 10.1% от мигриралите лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене област София (столица) (17 196). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 13.0% и Благоевград - 7.2% .

Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Силистра - по 0.7%, и Търговище - 0.8%.

Външна миграция

През 2022 г. 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 64.3% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 5.4%, тези на възраст 15-64 години са 69.4%, а на 65 и повече навършени години - 25.2% от всички емигранти.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.1%), Турция (20.0%) и Обединеното кралство (9.3%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2022 г. 40 619 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.5%, а на жените - 44.5%.

Сред дошлите да живеят в страната 14.0% са във възрастовата група 0-14 години, 75.5% са на възраст 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10.5% от имигрантите.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.1%), Германия (12.1%) и Сирия (9.0%).

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2022 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 62 218 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.6‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7.2‰, а в селата - минус 16.4‰.

Източник: НСИ

През 2022 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст.

С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.4‰), Сливен (-5.9‰), и Варна (-6.9‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 21.1‰, следвана от областите Габрово - минус 17.8‰, и Монтана и Кюстендил - минус 17.0‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2022 година.

Проучване: Завръщащите се у нас българи остават много по-малко от заминаващите

България не успява да реинтегрира завръщащите се емигранти

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-27 през 2021 г. е минус 2.7‰.

Девет страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (5.2‰), Кипър (3.5‰) и Люксембург (3.4‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия - минус 9.1‰, и Литва - минус 8.7‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2022 г. е положителен - плюс 27 444 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +4.2‰ .

През 2022 г. двадесет и две области имат положителен механичен прираст. Най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (21.5‰), София (столица) (7.9‰), Бургас (7.1‰) и Пловдив (7.0‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян ( 4.5‰), Хасково ( 1.5‰) и Ловеч (-1.1‰).