"Европейските и национални политики платиха данък на популизма." Така вицепрезидентът Илияна Йотова обобщи институционалната реакция на бежанската криза. Поводът бе организирания от Върховния комисариат на ООН за бежанците и Българския червен кръст медиен форум: "Когато обществото срещна бежанците". Инициативата е във връзка с 20-и юни Световен ден на бежанците.
Йотова изтъкна, че най-сериозната заплаха е във факта, че привикнахме с нормалността да чуваме всеки ден за загинали хора. "Зад статистиката изчезна персоналният разказ", посочи Йотова и продължи с констатацията за това, как разказът за човешките трагедии е бил изместен от разказа за оградите.
Йотова припомни, че тази ограда не е била построена, за да бъде препятствие за хората, които бягат от войната, а съоръжение, с което те да бъдат насочвани - да преминават легално. По думите ѝ у нас тази тема изцяло девалвира.
Тя констатира още, че в нашите медии почти не се говори за голямата роля на гражданския сектор за справяне с кризата. По думите ѝ няма разследвания за трафикантските и каналджийски мрежи, а България е сред първите пет с добре развита каналджийска мрежа за трафик.
Йотова подчерта и че често бежанците се възприемат или като жертви или като заплаха за европейците. Тя подчерта, че разликата между "ние" и "те" става все по-голяма.
Вицепрезидентът обърна внимание на факта, че обществото възприема темата за миграцията и бежанската криза чрез медиите. Според нея медиите са формирали до голяма степен общественото мнение за бежанската криза и са предопределили политическите решения.
Според Йотова трагедията от 18 април 2015 г. в Лампедуза е поставила началото на бежанската криза. "Тази трагедия преобърна общественото мнение", подчерта тя и добави, че картината на тъжните и покрусени хора е била сменена с "барабанен огън за мерки срещу каналджийството".
След това медиите са чакали бързи и смели решения от страна на институциите, но такива мерки не са последвали, обясни Йотова. "Тъй като нямаха положителни новини, медиите изместиха акцентите".
По думите ѝ основен акцент са били колко хора пристигат, как пристигат, а новините придобили "характер на комюникета". Така се стигнало до заглавия от типа: "Великото преселение на народите", "огромни потоци вълни от бежанци". Вицепрезидентът изтъкна, че смъртта на 3-годишния Айлан е станала причина за редица репортажи, които настояваха, заклеймяваха и даваха предложения за различни политики. Според вицепрезидента след този момент Европа се е разделила на страни, които искат и спазват принципа на солидарност и други, които затварят границите си. "Европа се е затвори и все повече заприлича на една крепост", констатира тя.
Вицепрезидентът отбеляза, че според проучване 70% от публикациите в медиите за бежанците, са посветени на темата сигурност. Според нея медиите без да съзнават характера на своите публикации са създали страхове у хората.
Йотова бе категорична, че от медиите са изчезнали темите, свързани с правата на хората, както и с интеграцията им.
Матайс льо Рут, ръководител на представителството на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) заяви, че днес не можем да празнуваме факта, че 65,5 млн. души са изместени от своите родни места, една трета от тях са деца. Една четвърт от тях са само от Сирия. На всеки три секунди един човек е принуден да напусне, половината от всички бежанци са деца.
Той подчерта, че в Световния ден на бежанците честваме тяхната устойчивост, тяхната хуманност, както и нашата. "Светът се нуждае от кураж, а не от страх", посочи Рут и настоя, че светът има нужда от хуманно управлявани граници, а не барикадирани такива, от протегната ръка към бежанците. "Не винете бежанците, проблемът е войната", заяви Рут.
USD
CHF
EUR
GBP
