Институтът за пътна безопасност публикува остро критично становище срещу практиката на скрит пътен контрол в България, известна като "полицай в храстите". Според експертите, тази практика е "фундаментално сбъркана", създава опасности вместо да ги предотвратява, руши общественото доверие и се е доказала като неефективна.
"Вместо да се стремим към реална безопасност, държавата налага контрол чрез страх и репресия, което е остарял и вреден модел", посочват от института. Те цитират дори Академията на МВР, според която "всички форми на скрит контрол предизвикват напрежение, раздразнителност и отчуждават".
Становището изтъква пет основни проблема: внезапната поява на контролни органи провокира паническо спиране и създава предпоставки за верижни катастрофи; възпитава се манталитет на страх, а не отговорност; контролът е финансово неефективен; често камерите и патрулите се разполагат не на опасни участъци, а на места, удобни за глобяване; и накрая - създава се усещане, че целта не е безопасността, а събиране на приходи от глоби.
Институтът призовава България да възприеме доказани европейски практики, каквито прилагат държави като Швеция, Норвегия и Нидерландия, където камерите са ясно обозначени, целта е превенция, а контролът се прилага само на доказано опасни места.
Организацията предлага четири конкретни мерки:
-
Всички камери и патрули да бъдат видими и обозначени с пътни знаци;
-
Контрол да се прилага само на "черни точки" с висока концентрация на катастрофи;
-
Да се насочат средства към подобряване на инфраструктурата и обучение, вместо към нови камери;
-
Да се замени враждебният подход с партньорство между държава и граждани в името на общата цел - нула жертви на пътя.
"Време е да заменим модела на страха с европейския модел на прозрачност, превенция и сътрудничество", завършват от института.
USD
CHF
EUR
GBP
