Биологичните продукти може да не се окажат био, предупреди тези дни еврокомисар Меглена Кунева. На конференция в София за безопасността на храните и защитата на потребителите тя засегна и тази парлива тема - злоупотребата с информация. В случая с термините био-, еко- или органично земеделие и техните продукти в ЕС например се разбира дейност при сертифицирани условия с гарантиран краен резултат. У нас обаче терминът невинаги се използва коректно и добавките био- или еко- неправилно фигурират дори във фирмени названия.

Преди около година и половина потребителски организации откриха над 50 екозаблуди, като наред с откровените биоментета имаше и продукти на производители, за които производството в незамърсен район бе вече достатъчно основание да го обявят за екологично. Положителните промени оттогава все още не са достатъчни.

Интересът към био-то днес съвсем не е случаен. От една страна, чистите продукти се котират почти 2 пъти по-скъпо на пазара. От друга, с краха на голямата социндустрия България естествено се прочисти от замърсители и на 80% от нейната територия според бившия агроминистър Нихат Кабил може да се разгърне екологично земеделие. Трето, в страната естествените условия са такива, че отглеждането на някои полски култури дава по-добри резултати. В Израел например изселили се там български евреи не били доволни от вкуса на отглежданите от тях домати и ги подобрявали с други, добивани обаче в България. Случаят ми бе разказан от приятели, но пък за последната Коледа на специален базар в Бизнес парк София 26 производители дадоха възможност и да се дегустират екологичен хляб, кисело мляко, сирене и сладко от малини, а заедно с тях и биоскара, биобира и греяно биовино.

Все пак да уточним, че съвсем

не е достатъчно да предлагаш продукция от чист район

За да се сложи на етикета био- или еко-, продукцията трябва да е получена без химикали, да е наторявана само с естествен тор или с растителен компост и да е защитавана от вредители с биоагенти. Преди около половин век това на село е било нещо естествено, но днес стандартите на ЕС изискват то да се доказва със съответния сертификат, сочат от фондацията за биологично земеделие „Биоселена". Така освен добавката био-, биологичен или екологичен етикетът на такъв продукт трябва да носи името и кодовия номер на производителя, а също и на сертифициралата го организация. Без добавките използването на био-то става незаконно и би трябвало да предизвиква глоба от 1000 до 10 000 лв.

Доказателство за амбициите пък в тази посока е Националният план  за развитие на биологичното земеделие до 2013 г. Срещу помощ от 164 млн. лв. за 7-годишния период той предвижда делът на земеделските земи, обработвани по биологичен начин, да достигне 8%, а продадените в страната екохрани - поне 3%. До миналата пролет сертифицираните за биологично земеделие площи вече бяха 167 хил. ха (преминали преходния период или все още под наблюдение), от които почти 9.4 хил. ха са заети с биокултури, почти 156 хил. ха са постоянни ливади и пасища и към 1.6 хил. ха - угари или свободни земи. Към тях се добавят и почти 243 хил. ха одобрени терени за събиране на диворастящи плодове и билки, с които

екоземеделието маркира терен от около 4.1 млн. дка

(при 121 млн. дка при „световния шампион" Австралия, но пък там и територията е 70 пъти по-голяма). На тази база по това време според аграрното ведомство действат над 430 производители, преработватели и търговци, чиято биологична продукция се контролира.

Номенклатурата на последните бързо се разширява. Отначало това са предимно чайове, мед, подправки, гъби, горски плодове и билки, някои зеленчуци. След това към тях се прибавят млека, сирена и сладка, консерви, етеричномаслени култури, розово масло и козметични продукти. Днес у нас те може да се намерят по специалните щандове в някои търговски вериги - „Била", „Фамилия", „Елемаг", или в специализирани магазини, чийто брой се увеличава.

В началото за тях работят биопроизводители в Подбалканската долина - Карлово, Калофер, Казанлък, и до Стара Загора, а също около Пловдив, Пазарджик и Монтана. Впоследствие се прибавят и фермери в района на Русе и Силистра, на Кюстендил, Благоевград, Хасково, Кърджали, Самоков.

От две години екоземеделието се подпомага и по ос 2 на Програмата за развитие на селските райони. Оста е за устойчиво управление на земеделските земи и на горите, за опазване на природните ресурси в селските райони и акумулира 24% от програмата, или

общо 777.4 млн. евро за 7 години

България има чувствителни ресурси за биологично земеделие, отбеляза миналата пролет и Марко Шлутер, директор на Европейската група на Международната федерация на движенията за биологично земеделие (ИФОАМ). Според него помощта - финансова, научна, методическа, която българското правителство оказва за развитието на биоземеделието, е похвална. Това както и цитираните условия в страната обясняват и мерака на фирми от Германия и Великобритания също да кандидатстват за производство на биопродукция у нас, сочат от агроминистерството.

Да отбележим също, че родната биопродукция е все още скъпа за българския джоб - особено в криза, и почти 90% от нея се изнасят за Западна Европа - Германия, Швейцария, Холандия и Австрия. Там тя намира радушен прием, където до 2007 г. обаче се предлагаше преопакована и под чуждо име. Днес тази операция вече не се налага, но пък кризата и тук слага ограничения.

Бонуси за «Натура 2000»

Да вземем сега бай Янаки от странджанското село Бродилово. Той има 20 дка земеделска земя (1/2 от които са ливади, 1/4 - овощна градина, и още 1/4 - картофена нива) и се е регистрирал като земеделски производител в Интегрираната система за административен контрол (ИСАК). Освен това заедно с жена си Донка двамата гледат 20 овце и 3 крави от местни породи и имат 25 кошера с пчели за манов мед, считан за мерцедеса на еликсира. Тяхната земя е в полупланински район с над 20% наклон, т.е. води се с природни недостатъци и за нея те би следвало да получават 180-200 евро на година компенсации. В страната селските землища с такива дадености са 1708, или около 38% от територия на България, за които собствениците им също би трябвало да получават компенсации.

Като производители двамата се задължават да спазват Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (УПЗДЗЕС) или да дават чиста  продукция. Тоест още преди да са почнали да продават, те трябва да получават по 41.8 евро/дка за овощната градина, по 10.1 евро/дка за ливадата и по 35.7 евро/дка за картофената нива, или общо 488.5 евро за година. Допълнително им се полагат дотации за пчелите - по 15 евро на семейство, за овцете - по 25 евро на глава, и по 200 евро за крава, или общо още 1475 евро за година.      

Паркът "Странджа", където се намира Бродилово, влиза плюс това и в европейската екологична мрежа "Натура 2000" (обхваща над 1/3 от територията на страната). В тази връзка да припомним, че за участък от първата зона в мрежата - "Суха река", който теоретично би събрал всички 11 ограничения там, се дават по 75 евро/дка компенсации. Ако нашите бродиловчани съберат дори една трета от ограниченията, след като бъде обявена зоната за Странджа, през "Натура 2000" ще получават още по 500 евро на година. Освен това като всички други фермери те имат право и на преки плащания за площ, т.е. за всичките свои 20 дка. Така събираната от двамата сума само от компенсации, без много да се изсилваме, стига годишно 2600-2800 евро, или 5200-5600 лв.

Сега, ако излязат и на пазара, те биха могли да получат от кошерите поне 3750 лв. и още толкова - от млякото на кравите. Ако прибавим приходите от овощната градина, картофената нива и овцете (мляко, вълна и месо), сумата може да се закръгли около 11 хил. лв. за година. Като извадим към 25% производствени разходи и прибавим евродотациите, ще получим, че месечно всеки от тях ще получава по 560-580 лв. А тъй като животът на село е всепризнато по-евтин, двамата практически ще си докарват близо 2 пъти по-високи доходи от средните за публичния сектор в страната.     

5.7 млрд. евро агропомощ

Селскостопанската политика на ЕС се реализира в България по две линии - първо, чрез общата организация на пазара и преките плащания за обработваема площ, и второ, чрез Програмата за развитие на селските райони (ПРРС е извън седемте сектора на оперативните европрограми). За ПРСС България трябва да получи до 2013 г. от ЕС 2609 млн. евро, към които прибавя от своя бюджет още към 631 млн. евро, а за преки плащания - 1974 млн. евро, които също допълва с национални доплащания. Без частните инвестиции това са над 5.7 млрд. Евро, или средно по над 1600 млрд. лв. на година за 7-годишния период, които трябва да помогнат на българските фермери да се конкурират успешно със своите колеги от общността.