Днес, на 16 април, отбелязваме 95 години от един от най-кървавите терористични актове в света - атентатът в църквата "Света Неделя" в София. Той е извършен на Велики четвъртък 1925 година.
Председателят на СДС Румен Христов, зам.-председателят Теодор Петков, Миглена Горанова и Стойчо Томов, поднесоха венец и цветя пред паметната плоча на храма и присъстваха на службата в памет на жертвите.
Идеята на партията е да се изгради мемориал пред църквата. Това ще бъде една от основните инициативи на СДС през следващите месеци, когато се върнем към нормалния ритъм на живот след извънредното положение.
В позиция на партията се казва: "Българската комунистическа партия показва мракобесното си лице пред целия свят. Българи избиват невинни българи в името на своите престъпни цели, прикрити зад идеология. Това е цинично и жестоко оправдание на комунистическите убийци. Те не се поколебаха да погубят човешки животи в един от най-важните за християнския свят ден - Велики четвъртък на Страстната седмица. Избиха ги в храма - за да покажат безбожието си и така признаха един от най-страшните грехове на комунизма - отричането на Бог и вяра".
Припомняме, на 16 април 1925 г. крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия взривяват покрива на църквата. В същото време в храма опечалени изпращат генерал Константин Георгиев, убит два дни по-рано.
Целта на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително и Цар Борис III. Царят не е в църквата, той закъснява за опелото.
През 1925 година, когато е извършен атентатът, денят се пада Велики Четвъртък. Атентатът е най-големият терористичен акт в историята на България.
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 г. БКП е забранена от Върховния касационен съд, но продължава дейността си в нелегалност. От партията отвръщат с ново насилие срещу гоненията към нейни активисти.
По времето, когато става атентата, България е разкъсвана от политически убийства и терор. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г., БКП е забранена и срещу активистите й е предприето масово преследване.
Промени в Закона за защита на държавата увеличават правомощията на властите и смъртна присъда се полага не само за дейците на БКП, но и за тези, които им помагат и ги укриват.
Комунистите също отвръщат с вълна от насилие - военната им организация, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, подготвят малки терористични групи, които осъществяват единични акции.
Идеята за взривяване на храма, се заражда месеци по-рано, когато тя започва да се използва за складиране на оръжие и боеприпаси. Клисарят Петър Задгорски е вербуван от дейци на нелегалната комунистическата партия и с негова помощ църквата става част от план за елиминиране на политическия и военен елит на България, включително и на монарха. Този план не е одобрен от Георги Димитров и Васил Коларов.
Въпреки това Военната организация започва организирането му. С помощта на клисаря в църквата са внесени 25 кг експлозив. Замислено е политици и военни да се съберат в църква на опелото на високопоставена личност.
На 14 април пред църквата "Св. Седмочисленици" е убит о.з. генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор и учредител на Военната лига.
След два дни в "Св. Неделя" се събират стотици граждани, дошли да се сбогуват с ген. Георгиев. Лично софийският митрополит Стефан, бъдещ български екзарх, води службата. Траурното шествие е толкова многобройно, че се налага ковчегът да бъде преместен по-напред, отдалечена е от колоната с взрива.
В 15.20 часа експлозията разлюлява храма и главния купол пада върху множеството, събрало се в църквата. 150 човека намират смъртта си под развалините, десетки умират по-късно от раните си, около 500 се отървават само с наранявания. Сред загиналите са основно невинни граждани, включително и деца. Случайността спасява представителите на правителството, но военните дават десетки жертви.
Цар Борис III закъснява за службата. Друг атентат спасява живота му - на 14 април автомобилът на монарха е нападнат в прохода Арабаконак. Главният му ловджия Петър Котев и ентомологът проф. Делчо Илчев са убити. Царят оцелява и на 16 април отдава последна почит на приближените си, заради което закъснява за опелото на ген. Георгиев.
Терорът поражда терор. Вечерта на 16 април е обявено военно положение. Военният съюз с подкрепата на правителството започва масови репресии срещу опозицията, без значение дали имат нещо общо с атентата. Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива и е убит Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във ВО.
Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици.
Без съд и присъда са екзекутирани около 500 противници на управляващите. Натъпкани в чували убитите са погребвани в безименни гробове или зациментирани в подземията на казармите. Развихрилият се терор отнема живота и на редица интелектуалци.
Безследно изчезват поетът Гео Милев, заради изобличителната си поема "Септември" и журналистът Йосиф Хербст, който в статиите си открито критикува режима на сговорситкото правителство.
Повод да се събере българският елит на опелото в черквата "Св. Неделя" е личността на запасния генерал Константин Георгиев. Той е депутат от Демократичния сговор. По време на атентата загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати и множество граждани, включително и деца.
В терористичния акт загива част от елита на Българската армия, изнесъл войните от 1912- 1913 г. и 1915-1918 г.. Жертвите са:
Генерал от пехотата Стефан Михайлов Нерезов. Роден на 12 ноември 1867 г. в Севлиево. Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на Оперативния отдел в Щаба на Действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) - Началник-щаб на Действащата армия.
През Първата световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боеве на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на Първата световна война е командващ Първа отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е Началник-щаб на Българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал - лейтенант Калин Георгиев Найденов. Роден в Широка лъка. През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г. Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е Помощник-началник на артилерията в Щаба на Действащата армия.
Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), генерал-майор (1914 г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната. След войната е професор във Военното училище. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал- лейтенант Кръстьо Златарев. Роден на 23 февруари 1864 г. в Охрид. Завършва Военното училище през 1884 г. Участва в Сръбско-българската война като командир на рота. По време на Балканската война командва 29-ти пехотен Ямболски полк в сраженията при Лозенград, Чаталджа и Одрин. През 1913 г. се сражава срещу сърбите в района на Злетовска река, Щип и Брегалница. По време на Първата световна война организира и командва 11-та пехотна Македонска дивизия. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал- майор Григор Георгиев Кюркчиев. Роден на 24 октомври 1864 г. в Прилеп. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През Първата световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал-майор Иван Великов Стойков. - освободителят на Охрид. Роден в село Гайтанино, Неврокопско. През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на 9-та пехотна Плевенска дивизия. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на Първа конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на Конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната Втора конна дивизия. Началник на Девета дивизионна област (1917 г.). Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал-майор Стоян Петков Пушкаров. Роден на 1 март 1866 г. в Пирдоп. През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4-ти Артилерийски полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна война (1915-1918 г.) е командир на 7-ма Артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията на Втора армия, която воюва на Македонки фронт. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал-майор Петър Лолов. Роден на 21 ноември 1864 г. в село Медвен. Доброволец в Сръбско-българската война. По време на Балканските войни и първата Световна война командир на 11-ти пехотен сливенски полк. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал-майор Иван Рачев Шкойнов. Роден в Габрово. Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 - 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е Началник на Разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на 11-та пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в Щаба на армията (1913-1914 г.). По време на Първата световна война е Началник- щаб на 4-та пехотна Плевенска дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен Пернишки полк (1916 г.). През 1917 г. е Началник на Оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал-майор Павел Павлов. - По време на Първата световна война командир на 20-ти пехотен Добруджански полк. Воюва на Македонския фронт. Командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал-майор Станчо Радойков. - По време на Първата световна война командир на 36-ти пехотен Козлодуйски полк. Воюва на Македонския фронт. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал-майор Иван Табаков. Роден на 16 юни 1868 г. в Калофер. Завършва Военното училище в София (1887 г.) и служи в конницата. През Балканските войни (1912-1913 г.) е командир на 3-ти Конен полк; воюва с гърците при Нигрита и Суха баня. През Първата световна война (1915-1918 г.) е командир на 5-ти Конен полк на Македонски фронт, а по-късно като Командир на бригада в състава на Първа конна дивизия воюва на Добруджанския фронт (1916 г.). От 1917 г. командва Втора конна дивизия. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал-майор Александър Давидов. - Роден в Кюстендил на 20 май 1878 г. Завършва Военното училище през 1900 г. Командир на 33-ти пехотен Свищовски полк по време на Първата световна война. Кавалер на ордена "За храброст".
Генерал-майор Иван Попов. Роден на 16 февруари 1857 г. в Свищов. Четник в четата на войводата Филип Тотю. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище.Участва в Сръбско-българската война като командир на дружина във 2-ри пехотен Струмски полк.По време на Балканските войни командир на 1-ви пехотен Софийски полк, командир на 1-ва бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия. През Междусъюзническата война е командир на 1-ва пехотна Софийска дивизия. Кавалер на ордена "За храброст".
Полковник Стефан Нойков. Роден на 25 октомври 1876 г. в Сливен. Завършва Военното училище през 1897 г. Воюва в Балканските войни като командир на дружина в 12-ти пехотен Балкански полк. През Първата световна война е началник-щаб на 4-та пехотна Преславска дивизия. Началник на Оперативния отдел на Щаба на Действащата армия. Автора на редица книги.
Полковник Спиридон Михайлов.. Роден през 1878 г. в Щип. Герой от Балканските войни и Първата световна война. Кавалер на ордена "За храброст".
Полковник Спас Жостов. - Роден в село Гайтанино, Неврокопско през 1881 г. Брат на генерал Константин Жостов. По време на Първата световна война представител на Българската армия в Главната квартира на германската армия.
Полковник Ангел Сребров. - Роден в Силистра. По време на Балканските войни екомандир на дружина в 31-ви пехотен Варненски полк. През Първата световна война е командир на 31-ви пехотен Варненски полк. Кавалер на ордена "За храброст".
Полковник Атанас Сарайдаров. - Герой от Балканските войни и Първата световна война. Командир на Артилерийско отделение в 6-ти Артилерийски полк в Сливен. По време на Първата световна война е командир на 16-ти Артилерийски полк. Кавалер на ордена "За храброст".
Майор Никола Рачев. - Секретар на Военния съюз.
USD
CHF
EUR
GBP
