На 2 февруари честваме Сретение Господне - един от 12-те големи празници в годината. Празникът е установен още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.

Сретение Господне е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон, съобщи pravoslavieto.com.

Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29).

Затова всеки първородин като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне.

Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

В храма отишъл и старецът Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос - "Утехата Израилева". Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и казал пророческите слова, че е видял спасението на хората.

На майката Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" - (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица.

В наши дни православните майки отиват на черква на 40-ия ден след раждането, за да им се чете т.нар. чиста молитва.

На 2 февруари българите отбелязваме и Петльовден.

Според легендата за Петльовден по време на османското владичество еничарите събирали т.нар. "кръвен данък", като отнемали момчетата от семействата им. За да се знае в коя къща са били, те бележели вратите с кръв. За да спаси сина си, една майка заклала петел и с кръвта му напръскала входа на дома си. Когато еничарите пристигнали, решили, че къщата вече е проверена, и подминали.

Така петелът се превръща в символ на жертва и закрила на детето. Вторият "Трифунеи", тоест денят след Трифон Зарезан, българите наричат Петльов ден и по своя характер това е мъжки ден.

На 2 февруари в много села се извършват специални ритуали:

  • коли се петел или кокошка за курбан;
  • меси се обредна пита;
  • раздава се храна за здраве;
  • избягва се тежката работа;
  • жените не използват ножици и остри предмети.

Вярва се, че денят е "черен", затова трябва да се спазват забрани, за да се предпазят децата и домът от болести и нещастия.

В някои райони празникът е известен още като Баба Черна, Света Черна или Черен ден, а ритуалите целят умилостивяване на злите сили.