Политическият компас - все повече вдясно и по-консервативно

Преди три години политологът Ивайло Динев и социалният педагог Станислав Додов изготвиха компас за основните партии в България на база на техните заявени през политики идеи и ценности. Използвани са добре известните противопоставяния на ляво - дясно и либерално - консервативно. Прокламираната цел е да се подпомогнат избирателите да се спрат на представители, които автентично изразяват техните виждания и интереси. Тази есен, преди седмите поред избори и три години по-късно, Динев и Додов проследяват дали позициите на формациите са се разместили предвид факта, че за това кратко време на политическата сцена настъпиха съществени промени - "протестните" партии направиха правителство (кабинетът "Петков"), а после се разцепиха; самото разделение на протест - статукво избледня, като се достигна дори до правителство между основните съперници (кабинетът "Денков"); създаде се нова коалиция (ПП-ДБ), появиха се нови партии в парламента (Величие), някои се разцепиха на две (ДПС), а трети претърпяха драстични обрати (БСП).

Във втория анализ фокусът е върху седем формации, които според актуалните проучвания на социологическите агенции имат шанс да прескочат бариерата от 4% - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП, "Възраждане", двата наследника на ДПС (тук разгледани заедно*), "Има такъв народ" (ИТН) и "Величие".

Кой къде е - преди и сега?

Както и през 2021 г. ляво-либералното поле е напълно празно. Днес обаче ляво-консервативното е представено от само една формация (БСП), вместо от две; дясно-либералният - от две формации (ДПС-наследниците и ПП-ДБ), вместо от три; а четири формации се разполагат в дясно-консервативното поле, вместо пет, както беше преди три години.

Най-голяма промяна се наблюдава при "Възраждане", "Има такъв народ" и ПП-ДБ. При "Възраждане" движението надясно е продиктувано, от една страна, от тяхната продължаваща политика за частно (и персонално) здравно осигуряване, а от друга - от системната им поддръжка за ниски данъци, включително за плосък данък и неувеличаване на корпоративния такъв, както свидетелстваха гласуванията им през ноември м.г. В този смисъл те само отчасти си приличат с първата голяма националистическа формация АТАКА и имат много повече сходства със съвременните крайнодесни партии в Западна Европа**. Това се отнася и до изменение на самия националистически вот. Допреди 15 години националистите използваха леви икономически послания за национализация на ключови сектори и широки обещания за увеличаване на пенсиите и минималната заплата, докато "Възраждане" търси подкрепата на средната класа и малкия бизнес. По социокултурната ос обаче те продължават линията на повечето си предшественици - антизападна ориентация и ненавист срещу маргинализираните групи.

Голямата промяна в посока повече консерватизъм при "Има такъв народ" се дължи на категоричните им позиции за защита на традиционните ценности, които допреди три години не бяха така изразени. Партията беше ключова в събирането на протестния вот в началото на политическата криза, но с избледняването на разделението "протест-статукво" потърси ново място на политическия терен - засега без евроскептицизма на "Възраждане". В хода на дейността на последния парламент обаче неведнъж и неслучайно двете партии си партнираха открито.

"Демократична България" са се изтласкали отчетливо към центъра, след като "Зелено движение" напуснаха коалицията, а "Продължаваме промяната" се присъединиха към ДСБ и "Да, България". С това новата формация отслабна по темите, касаещи околната среда и климатичните промени, но и смекчи някои от по-радикалните си пазарни политики. Въпреки това движение към центъра - ако е имало очакване то да спомогне за намиране на по-широк профил избиратели извън твърдото ядро от либерални симпатизанти - вотът на коалицията се свива.

Слабата промяна в позициите на ДПС и БСП е едновременно обяснима и парадоксална. Двете партии на прехода от години разчитат на твърдо ядро избиратели на предимно идентичностна основа - турското малцинство при ДПС и носталгично настроените към социализма при БСП. През последните месеци и при двете настъпиха много значими сътресения, касаещи лидерството в организациите. Същевременно тестът не засича промени в политиките и на двете партии.

Тежестта на позициите

Сами по себе си позициите на основните партийни играчи в компаса не са достатъчно информативни, без да се отчете каква електорална подкрепа стои зад тях. Ето защо на горната графика показваме вота за всяка от седемте формации, какъвто той е бил на последните избори, изразен в големината на кръговете***. Съпоставка може да се направи, тъй като този вот е отпреди едва четири месеца, а се очаква избирателната активност да се свие дори още повече.

Веднага прави впечатление, че левият вот е недалеч от изчезване. Едва около 8% от гласувалите на последните избори са се насочили вляво, което са всъщност малко над 2% от всички с право на глас. Такова развитие може с основание да се нарече исторически погром за левицата. Нещо повече, единствената номинално лява партия в настоящето Народно събрание залага в публичната сфера много повече на своя консерватизъм, отколкото на предложения за социална политика, с което е трудно отличима от конкуренцията си в политическия дебат. В този смисъл икономическото разделение на ляво и дясно изпада във все по-категорична забрава, въпреки че страната все още е една от водещите по икономически неравенства и бедност в Европейския съюз, а множество проблеми на фиска и разпределението на европейските средства остават неразрешени. В сравнение с левицата вотът за десните партии е нараснал за три години (въпреки че сам по себе си също се свива) и представлява останалите над 90% от всички гласували.

И по социално-културните въпроси промените са в духа на "повече от същото", като четири от формациите, които присъстваха и преди три години, са се насочили в по-консервативния полюс. Отчетливо "Възраждане", а вече и ИТН, са основните сили за изтегляне както на политическата координатна система, така и на електората, в тази посока.

Вижда се още значимостта на факта, че ГЕРБ-СДС са разположени на приблизително равни отстояния от по-консервативните и по-либералните представители. Водещата политическа сила има какво да губи от твърде резки маневри в един от двата полюса, особено предвид свиването на собствения ѝ електорат. Това отговаря на тяхната колеблива и често изменяща се позиция по редица проблеми.

Основните тенденции

Наблюдаваме изместване на всички тези субекти в дясна и консервативна посока - средно с 0.7 пункта нагоре и надясно. Тенденцията се повтаря при извеждане на общия център на седемте формации при осредняване на резултатите им. Значимо е обаче, че преди три години анализирахме десет формации, докато сега са седем - отпаднала е една вляво (АБВ) и една в дясно-либералния квадрант (Изправи се! Мутри вън!), а в дясно-консервативният сега се надпреварват четири, вместо пет, т.е. по-малко партии допринасят за по-категорично изтегляне вдясно и в посока консерватизъм.

Как си обясняваме това развитие?

По икономическата ос "ляво-дясно", ако допреди три години бяхме посочили, че се вижда дисбаланс в полза на дясното, днес тази тенденция се засилва. Ако представителите се различават по някои конкретни мерки като въпросите за здравното осигуряване и грижа, пенсионната система или енергетиката, то се наблюдава практически пълен консенсус по въпросите за воденето на консервативна фискална политика, запазване на плоския данък и изобщо ниско преразпределение, и ненамеса на държавата в пазара. Въпреки че България скоро ще стане член на ОИСР и еврозоната, социалната държава е сведена до остатъците на социалната защита, плахи мерки в борбата с енергийната бедност и нарастващ брой рестриктивни или под условие мерки като помощ за млади семейства. По подобен начин Планът за възстановяване бе възможност за подобряване на средата, а Зеленият преход постави сериозни социално-икономически проблеми, но и двете теми бяха сведени до предизборно говорене от политическите партии, без намиране на дългосрочни решения в полза на общото благосъстояние и на работещите в засегнатите сектори.

По социокултурната ос преди три години прогнозирахме, че поради струпването на по-либерални и по-консервативни десни партии без драстични разлики в икономическите политики могат да се очакват идейни сблъсъци именно по тази скала. Те възникват като реакция и продължение на глобални процеси, подети от конкретни партии. Пример е как след началото на войната в Украйна се възвърна традиционното деление за геополитическата ориентация на България, въпреки консенсуса по този въпрос от края на 1990-те. Пример е още начинът, по който "Възраждане", с помощ по-рано от БСП, прокара в публичната среда страха от т.нар. "гей пропаганда" в училищата - тенденция от вече няколко години, видима в голяма част от глобалния Север и един от основните носители на консервативната вълна по света.

Доколко идейно-ценностният пейзаж сред партиите отговаря на обществените нагласи, е въпрос, на който този анализ не може да отговори. Но си струва да си зададем въпроса дали съществува връзка между намаляването на избирателната активност и отсъствието на разнообразие или поне качествени новости в това, което предлагат партиите? Дали политическата криза, чийто край изглежда е все по-далеч, не се дължи тъкмо на отсъствието на отчетливи алтернативи, на същностно конкурентни визии за обществото, в което живеем?

Методологически бележки

Анализът почива единствено на наличните предизборни платформи и актуалните позиции и политики на съответните седем формации, считано към началото на октомври 2024 г. Занимаваме се с публични изказвания или гласувания в парламента само ако по даден въпрос не можем да открием информация в наличните платформи и програми.

Осите. Оста ляво срещу дясно касае идеите, ценностите и съответно политиките, свързани с икономически въпроси от типа на преразпределение на благата, ролята на пазара, регулациите за труда и за частната инициатива, управлението на ресурсите и т.н. Оста либерално срещу консервативно се отнася до въпроси, свързани с отношение към своето и чуждото (нация, етнос, полова и сексуална идентичност и ориентация), към властта (права и свободи "отдолу" спрямо контрол "отгоре") и към научно-техническото и културно развитие (традиция срещу прогрес). Съответно тази ос се маркира още и с думите "прогресивно" и "либертарно" надолу срещу "авторитарно" (освен "консервативно") нагоре; това са понятийни различия, които имат значение (либералното не е непременно прогресивно, авторитарното не е непременно консервативно и т.н.), но решихме да опростим.

Методът. За всяка от партиите и коалициите отговорихме на 70-те твърдения от теста 8Values и отнесохме резултатите към координатната система на популярния политически компас. Резултатите от три скали на 8values (дипломатическа, властова и културна) сляхме по вертикалната ос, а икономическата скала си остава икономическа ос. Причината за това смесване на двата инструмента е, от една страна, че политическият компас е популярен в Интернет и е информативен за идеологическите ориентации. От друга страна тестът 8values предоставя както повече твърдения, така и възможност за неутрална позиция, която е изключително важна.

"Силно или умерено съгласен или несъгласен, или неутрален?" За да поставим отговор "Силно съгласен" или "Силно несъгласен" в скалата на политическите тестове, търсехме изрични позиции на съответния субект, присъстващи в негови политически документи. За да поставим по-умерените отговори "Съгласен" или "Несъгласен", имахме два варианта: или формацията има доказуема в програмите си по-умерена позиция, или основателно за такъв умерен отговор може да се съди от други, достатъчно близки политически проблеми. По подобен начин, за да поставим отговор "Неутрален", имахме също два варианта 1) партията или коалицията няма никакви официални или неофициални позиции по съответното твърдение; 2) от други позиции по достатъчно близки политически проблеми не може да се извлече еднозначен отговор.

Реалната картина? В теста съществуват 12 твърдения, на които сме поставили еднакви отговори. Това са конюнктурно предрешени от закона или от самата конституционна държава позиции, които нито една от партиите не поставя под съмнение към момента. Такива твърдения касаят например самото съществуване на държавността и нейната йерархична структура, закоността на абортите или проституцията и др. В този смисъл тези твърдения задават рамката на политически допустимото към дадения момент. По този начин всъщност се свива общата площ на политическия компас, а се изместват и позициите на формациите с почти две квадратчета нагоре и надясно. Може да бъде предмет на методологически (и всъщност политически) разговор дали тази картина не е по-правдива.

Накрая, анализът не претендира за обективност, доколкото такава изобщо е възможна в политиката, когато говорим за идеи и ценности. Въпреки че измерваме позициите в политическия компас в количествени параметри на базата на публични документи, трябва да се имат предвид възможни изкривявания поради две причини. Първо, дори дадена партия да защитава едни мерки в програмата си, тя може на практика да не работи по тях или даже да подкрепя напълно противоположни. Или обратно - възможно е лозунгите на партията да гласят едно, а конкретните ѝ политики друго (какъвто често е случаят). Затова, освен програмите, взехме предвид дебатите и гласуванията по ключови теми и игнорирахме манифестираните заявки например в предизборните листовки. Второ, част от въпросите в теста не са близки за българската публичност (употребата на марихуана, притежанието на оръжие, ролята на ООН), докато други, които са сред формиращите дневния ред на обществото, липсват (геополитическата ориентация, отношението към социализма). Въпреки това е положено усилие за справедливо и съответстващо на различните позиции на тези седем субекта оценяване, изхождащо от единни критерии и процедури, за да представи една поне информативна картина.

* Разглеждаме "ДПС - Ново начало" (коалицията около Делян Пеевски) и коалицията Алианс за права и свободи (около Ахмед Доган) заедно по няколко причини. Първо, конфликтът, довел до разцепленеито, е лидерски и не изглежда да води след себе си същностно различни политики - такива не са предмет на скандалите около разцеплението. Второ, към началото на октомври нито една от двете формации няма достъпна програма, която да ни помогне да я различим от другата или от старата ДПС; впрочем, и старата ДПС няма публикувана цялостна програма, по-актуална от 2021 г.

** Изследване от тази година показа, че крайнодесните партии консистентно гласуват в Европейския парламент против интересите на работниците. Вж. Greilinger G., Mudde C. (2024). Talking left, voting right, ETUI, The European Trade Union Institute.

*** Застъпванията на кръговете не целят да внушат застъпвания на електоратите, нито пък навлизането на някой кръг в даден квадрант цели да внуши, че съответният електорат има такава и такава част поддръжници на по-различни ценности и идеи.

За авторите: 

Ивайло Динев е политолог към Центъра за Източноевропейски и международни изследвания в Берлин (ZOiS).

Станислав Додов e социален педагог и процесен фасилитатор. Съавтор е на изследването "Непредставителна демокрация: кои не са представени в българския парламент?" Част е още от екипа на Орион грид, където подкрепя развитието на активисти и техните организации.