Рискът за потребителите от измамите с храни е системен и се подценява, предупреждават от Сдружението за достъпна и качествена храна (ЗДКХ). Според научни данни проблемът засяга между 8 и 10% от световния пазар и води до икономически загуби до 36,8 милиарда евро годишно в глобален план. От българското сдружение предполагат, че реалният мащаб на проблема е още по-голям поради трудното откриване и липсата на сигнали за значителна част от случаите.
Научните дефиниции и данните, използвани от регулаторни органи и специализирани индекси в международен план, определят измамата с храни като умишлена и икономически мотивирана практика, която включва:
- подмяна на храни или съставки (напр. конско месо, продавано като говеждо);
- разреждане и добавяне на по-евтини или недекларирани вещества (сиропи в мед, евтини масла в "екстра върджин" зехтин);
- подвеждащо етикетиране - "био", "натурален", "без ГМО", "100% сок";
- фалшифициране на произход, марка или сертификати;
- манипулиране на срокове на годност и документи;
- нерегламентирано отклоняване на продукти през "сиви" канали.
Над 70% от измамите се извършват на ниво суровина или единична съставка, което ги прави почти неуловими при рутинния контрол. Най-често засегнатите категории в периода 1980-2025 г. са подправки и прахообразни продукти, ядки, млечни продукти, риба и морски дарове, месо, мед и напитки, представяни за натурални. През първото тримесечие на 2025 г. се отчита рязък ръст на измамите при ядките, свързан с повишените цени на суровини като шамфъстък, орехи и бадеми. Прахообразните продукти са сред най-рисковите поради лесната им подмяна без видима промяна.
"Въпреки повече от три години последователни опити, разговори и официални предложения към всички парламентарно представени партии в рамките на няколко поредни народни събрания, идеята за промяна в Закона за храните, която да позволи публично оповестяване на системните нарушители, не получи подкрепа от нито една политическа сила", заявяват от Сдружението за достъпна и качествена храна във връзка с усилията за въвеждане на мерки в България.
От организацията допълват, че това се случва на фона на многократни публични заявления от политици и няколко поредни министри на земеделието за "нулева толерантност" към измамите с храни. От сдружението определят разминаването между думи и реални законодателни действия като крайно тревожно.
"Когато международните данни показват, че фалшивата храна е системен глобален проблем, отказът да се въведе публичност за системните нарушители означава мълчаливо толериране на измамата. Без прозрачност няма превенция, а без превенция рискът остава за сметка на потребителите и коректните производители", коментира председателят на Управителния съвет на ЗДКХ Андрей Велчев.
Сдружението за достъпна и качествена храна работи в тази връзка с международния се партньор SAFE - Food Advocacy Europe. Организацията е и в постоянна комуникация с Европейски парламент и Европейска комисия. "Европейските институции са информирани за липсата на реална политическа воля в България, особено в контекста на въвеждането на еврото, когато ценовият натиск и наблюдаваните аномалии по хранителната верига увеличават риска от спекула и хранителни измами", посочват от сдружението.
Освен това от няколко месеца ЗДКХ очаква официален отговор от българския национален омбудсман за позицията на институцията по темата с измамите с храни, която засяга всеки българин като потребител. До момента сдружението няма отговор от администрацията на омбудсмана, въпрекиизпратените официалните писма и покани.
"Когато институцията, призвана да защитава правата на гражданите, мълчи по тема, която засяга ежедневно здравето, доходите и доверието на хората, това вече не е административен пропуск, а сериозен институционален проблем", подчертава Андрей Велчев.
Сдружението за достъпна и качествена храна настоява за няколко конкретни мерки срещу измамите с храни у нас:
- незабавни законодателни промени, позволяващи публично оповестяване на системните нарушители;
- засилен държавен и независим лабораторен контрол при рискови храни;
- задължителни оценки на уязвимостта към измами по веригата на доставки;
- ефективни санкции и реална прозрачност;
- активна и достъпна информираност на потребителите.
От ЗДКХ посочват още, че ще продължат да предоставят данни, анализи и сигнали на национално и европейско ниво, докато борбата с "фалшивата храна" се превърне в реална държавна политика.
USD
CHF
EUR
GBP
