Обучение на учители и ученици как да разпознават домашното насилие, започват от "Български фонд за жените". Програмата е за София, Плевен и Стара Загора.
Проектът, подкрепен от Министерството на правосъдието, цели да развие чувствителност у подрастващите към проблема чрез обучения на учители и ученици в трите града.
Според статистиката, в България всяка четвърта жена е жертва на домашно насилие. Според доклад на фондация "Партньори - България" от септември 2016 г. цифрата е още по-притеснителна - една от три жени търпи насилие в дома.
Това оставя тежък психологически отпечатък върху хилядите деца, свидетели на различни видове агресия. Огромен е рискът те да започнат да приемат за нормално всекидневното насилие у дома, защото не познават друга реалност, както и да пренесат насилието от вкъщи в училище.
В отговор на стряскащите статистики, през април 2016 г. България подписа Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция).
Това е фундаментален документ за справяне с проблема, който съдържа редица препоръки, мерки и конкретни действия. Конвенцията съветва да се предприемат стъпки в три тематични области: превенция, преследване на извършителите и предоставяне на качествена и навременна закрила на жертвите.
Именно образованието за повишаване на чувствителността на подрастващите по проблема с домашното насилие е най-добрата, дългосрочна и устойчива превенция на насилието, според документа, чиято ратификация предстои.
В момента в България няма въведен предмет или цялостна програма, насочени към изграждане на знания на учениците от всички класове по тази тема.
Проектът на Български фонд за жените цели именно да предложи учебно съдържание, подходящо за учениците от начален, среден и гимназиален курс, относно разпознаването и противодействието на домашното насилие и да изгради капацитет у техните учители да разбират и говорят свободно по темата с децата.
Областите София, Стара Загора и Плевен са специално подбрани за изпълнение на проекта с цел представителство на столица и градове от Северна и Южна България. Населението на трите области възлиза на почти два милиона, като проектът цели да достигне и до по-малки населени места, чрез посредничеството на големите областни градове.
Хората, които живеят в малки селища, се намират в среда, в която патриархалните модели на съжителство са силно разпространени и широко споделени, а често и съпроводени с насилствени взаимоотношения в семейството.
В последните няколко години, данните на неправителствени организации, предоставящи услуги на пострадали от домашно насилие лица, сочат, че се увеличават случаите на насилие на порасналите деца над техните родители, както и насилието над жени и деца в малките населени места.
Местоживеенето до голяма степен обуславя достъпа на пострадалите от домашно насилие до качествени услуги. В малките населени места домашното насилие се възприема като частен проблем, за него не се говори открито и много често общността вменява вина на жертвите за това, че сами предизвикват насилие.
Изследванията са категорични, че децата, които живеят в ситуация на насилие, стават впоследствие или жертви, или възприемат насилието като единствената възможна стратегия за справяне с кризисни житейски ситуации или като стратегия за успех.
Образованието по темата за домашното насилие е най-устойчивата превенция и най-успешният инструмент за прекъсване на порочното възпроизвеждане на насилието от поколение на поколение.
Връзката между домашното насилие и насилието в училище коментира Надежда Дерменджиева, изпълнителен директор на "Българския фонд на жените" пред БНР.
"Категорично, ако едно дете израсне в семейство с насилие, независимо дали към майката или към бащата, или от единия партньор към другия, има риск то да приеме това за нормално, за една нормална реалност. То не познава реалността без насилие и е възможно да пренесе тази реалност в училище - да бъде агресивно или самото то да стане жертва на насилие. Категорично бих свързала двата проблема, като не изключвам и насилието, което виждаме по медиите", заяви Дерменджиева.
Дете, което разпознае, че у дома има домашно насилие, може да потърси помощ. Има такава гореща телефонна линия в България. Има специална линия за деца, така че отново процентът на хората, които биха се спасили от насилие, ще се повиши.
USD
CHF
EUR
GBP
Олаф БГ
на 08.03.2017 в 22:10:04 #1Статията сама по себе си е агресия. Агресията е следствие. Ако пари се харчат за пари за фондации за борба с насилието, а не за причините за него - НЕВЕЖЕСТВОТО, липсата на образование и т.н., то тази борба ще бъде вечна, и фондациите ще бъдат лицензирани ДО ЖИВОТ. Тези фондации създават детска държавна сигурност, чрез която в корумпирана държава лесно се контролира възрастното население. Вестникът може да е забравил, че 2012 г проектозакона бе отхвърлен с протести, но парите за разширената част в него (отричане на възпитателната роля на училището и образованието, свеждане на образованието до платена услуга, по-широко влизане в семействата и обявяване на родителството за контролирана от държавата услуга) бе отхвърлена . Парите още тогава бяха налице, и вече са похарчени като за борба с насилие. Няма избор, трябва да се отчетат. Идват следващи периоди за финансиране, метани пред ново правителство, и това е единственото перо на лица без педагогическа квалификация и практика да намерят клиенти за уж безплатни програми. Насилието може да води до насилие, но първоизточника на първото насилие е невежеството. А то не се преодолява с обучение срещу насилието (не че е излишно), а с добре организирано образование, което корегира и помага, а не донсоничи срещу семейството: какво да направим интересно и полезно, а не какво да правим срещу някого и да говорим, говорим, говорим (вкл. доносничим) срещу близките си и родителите на другите деца. Всяка трета жена означава че всеки трети мъж е насилвач. Но и жените извършват насилие, и физическо и психическо. То защо не се брои? 95% от работещите в образвоаниео са жени. Нима сред тях няма да се намерят 1/3 не работещи добре професионално с деца и родители (вкл. т.е. тормозещи). Защо 2/3 от времето на детето прекарано в училище винаги се третира като еднопосочно от семейството към училището за лошите неща? Нима методиката на работа в час както може да изгражда нещо, не може да разрушава граденото от родителите. И защо се смята, че измежду психолозите няма да има насилници? Всички ще работят правилно? И ако имаме 50% резултати на матури под 3.50, то предмета борба с насилието ще е по-различен? Истерията с насилието е най-добре да спре. Да преизивикваш масова истерия в търсене на насилници измежду децата може да е престъпление. Да притурките минаха, продадоха се, провали се обучението, а за това никой не говори.... ...