За българите най-важен приоритет са енергийните проблеми, за другите в ЕС - сигурността

За българите от първостепенно значение е фокусът върху енергийните проблеми - 35%, докато другите европейски държави поставят като приоритет отбраната и сигурността - 37%. Това показват данните от проучването на Евробарометър на Европейския парламент, свързано предстоящите европейски избори.

Проучването е проведено между 7 февруари и 3 март 2024 г. от социологическа агенция Verian сред 26 411 граждани от всички 27 държави членки на ЕС под формата на интервюта лице в лице, допълнени с видео интервютата (CAVI) в Чехия, Дания, Финландия и Малта. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

След сигурността като важност, повечето граждани на ЕС поставят на второ място енергийните въпроси и продоволствената сигурност/селското стопанство - и двата показателя с 30%. За българските респонденти на второ място идват проблемите конкурентоспособност, икономика и индустрия (32%) и демография, миграция и застаряване на населението (32%), а на трета позиция поставят отбраната и сигурността (31%). Тези приоритети са свързани с бъдещето нс ЕС. 

Близо 70% от европейците смятат, че страната им е спечелила от членството в ЕС

Малко над половината граждани на ЕС желаят Европейският парламент да играе по-важна роля

Но приротетите, на които гражданите на ЕС искат да се обърне внимание в най-скоро време, са борбата срещу бедността и социалното изключване (33%), както и подкрепата за общественото здраве (32%) да бъдат основните въпроси, които да се обсъждат по време на предизборната кампания. Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места, както и отбраната и сигурността на ЕС са на трето място по важност (с 31%).

Значението, което гражданите отдават на отбраната и сигурността на ЕС, се е увеличило по време на парламентарния мандат, особено с оглед на агресивната война на Русия срещу Украйна. Сега този показател се споменава като първи (или съвместен първи) приоритет на предизборната кампания в девет държави, с най-високи стойности в Дания (56%), Финландия (55%) и Литва (53%).

Данните за България относно приоритетите се припокриват със средните за ЕС, като от първостепенно значение за гражданите е борбата срещу бедността и социалното изключване (48%), следвано от подкрепа за икономиката и създаване на нови работни места (40%) и подкрепата за общественото здраве (34%). Следват въпросите с бъдещето на Европа (25%) и отбраната и сигурността (24%), а действията срещу изменението на климата и миграцията и убежището са на едни от последните места съответно с 10% и 11%.

Относно изборите през юни 60% от анкетираните заявяват, че са заинтересовани да гласуват. Делът за България по този показател е 40%, като бележи ръст от 1% в сравнение с есента на 2023 г. и 5% в сравнение с февруари/март 2019 г., като страната дели последните места заедно със Словакия (43%) и Чехия (38%).

Източник: Европейски парламент

Около 71% от гражданите на ЕС заявяват, че вероятно ще гласуват, което представлява увеличение от 3% в сравнение с есента на 2023 г. и 10% в сравнение с проучването от февруари/март 2019 г. Националните резултати по този показател сочат, че 50% от българските граждани заявяват, че вероятно ще гласуват, като се отчита намаление от 1% спрямо есента на 2023 г. и7% в сравнение с февруари/март 2019г., което, заедно с Естония (52%), представлява най-ниската стойност сред държавите членки.

В края на този законодателен период, 81% от гражданите на ЕС имат положителна или неутрална представа за Европейския парламент, докато само 18% са с отрицателни нагласи. Мнозинството от гражданите в ЕС (56%) би желало Европейския парламент да играе по-важна роля, докато 28% биха искали обратното, а 10% биха запазили ролята на институцията такава, каквато е сега.

Данните за България сочат, че 77% от гражданите имат положителна или неутрална представа за Европейския парламент, докато 20% са с отрицателни нагласи, което поставя страната в средните за ЕС стойности по този показател. Около 41% от анкетираните българи биха желали Европейският парламент да играе по-важна роля, като България е на едно от последните места заедно с Австрия (43%), Естония (41%) и Швеция (41%). 

Около 39% от българските респонденти биха искали Европейският парламент да играе по-маловажна роля, заедно с гражданите на Румъния, Полша и Нидерландия (всички с 37%), а 12% биха запазили ролята на институцията такава, каквато е сега.

Българите харесват повече ЕС, отколкото родните институции

Сънародниците ни рядко споделят, че се чувстват граждани на ЕС, но са привързани към Съюза