Българското общество запазва по-положителното си отношение към EС, отколкото към българските институции. Това е един от изводите на проучване на Евробарометър, проведено между 23 октомври и 17 ноември сред 1011 души.
Отчита се, че над половината българи споделят положителна нагласа към Европейския съюз, като делът им остава близък до средноевропейското ниво (България - 51%, +1; ЕС - 44%, -1). Също толкова сънародници имат доверие в Съюза (51%), като се отчита леко повишение спрямо предходния период.
Мнението, че нещата в ЕС се развиват в правилната посока, е по-разпространено у нас, отколкото в ЕС и обхваща малко повече от 1/3 от гражданите (България - 40%, -1; ЕС - 33%, -3).
Българите много по-рядко споделят, че се чувстват граждани на ЕС (България - 53%, -2; ЕС -72%, =), въпреки че степента им на привързаност към Съюза не се различава от средноевропейската тенденция (България -58%, +1; ЕС - 59%, -1).
Основните теми, с които сънародниците ни свързват ЕС, са свободата на пътуване, обучение и работа (52%), качеството на живот на бъдещите поколения (24%), мира, (22%), и културното разнообразие (19%).
Българите считат, че темите, които в най-висока степен създават чувство за общност сред гражданите на ЕС, са географията (28%), ценностите (27%), културата (18%) и историята (21%)3.
Те са в много по-малка степен склонни да определят посоката на развитие на ЕС като грешна (България - 34%, -6; ЕС - 52%, =).
Българите заемат позиция, близка до средната за ЕС, по отношение на перспективите за въвеждане на обща политика относно миграцията (България - 60%, -1; ЕС - 69%, -1)4. Сред тях, но и сред европейските граждани като цяло се увеличава негативното отношение спрямо имиграцията на хора от страни извън ЕС (България - 60%, +5; ЕС - 50%, +5).
Малко повече от половината българи подкрепят общата енергийна политика на ЕС (България - 55%, -2; ЕС - 73%, =), а значителна част от тях се съгласяват с необходимостта ЕС да инвестира масово във възобновяема енергия (България - 67%, -5; ЕС - 83%, -2). И по двете теми обаче резултатите в България са значително по-ниски от средноевропейските.
Висока степен на консенсус в българското общество получават инициативите за ограничаване на цената на енергията за потребителите в дългосрочен план чрез въвеждане на възобновяеми енергийни източници (64%), както и повишаването на енергийната ефективност на сградите, транспорта и стоките и намаляването на зависимостта от производителите на енергия извън ЕС (74%).
Съгласие има относно важността за цялостната сигурност на ЕС на намаляването на вноса на нефт и газ и инвестирането във възобновяема енергия (61%), както и за нуждата държавите членки на ЕС съвместно да купуват енергия от други страни, за да получат по-добра цена (68%). Сред българите се увеличава одобрението за обща външна политика на ЕС, която се доближава до средното ниво за ЕС (България - 62%, +2; ЕС - 69%, -1). Положително отношение към бъдещо разширяване на Съюза изразяват 54% от сънародниците ни.
Обща политика в областта на отбраната и сигурността се ползва с одобрението на 2/3 от българите (България - 66%, =; ЕС - 77%, =), но това остава една от най-ниските стойности за ЕС.
Евробарометър отчита, че политическите процеси в България от последните няколко години и настъпилата институционална нестабилност се отразяват негативно на възприятието на демокрацията - едва 38% от сънародниците ни са удовлетворени от нейното функциониране. Това е най-ниската стойност в рамките на Съюза.
Тези процеси се отразяват и на оценката, която гражданите поставят на дейността на националните институции. Много под средното за ЕС е нивото на доверие в парламента (България - 21%, +8; ЕС - 39%, +6)7, и в правителството (България - 24%, +10; ЕС - 36%, +4).
Както сред българите, така и сред гражданите на ЕС преобладава мнението, че страната им се намира в лошо състояние. У нас тази отрицателна нагласа намалява, но остава силно над средноевропейското ниво (България - 74%, -7; ЕС - 56%, +2).
Запитани за трите най-важни проблема пред страната им, приоритетите на българите и гражданите на ЕС са приблизително сходни. На челно място по важност се подреждат покачването на цените (България -54%, -6; ЕС - 44%, -1), икономическата ситуация (България - 44%, -1; ЕС - 18%, =) и процесите в международен план (България - 18%, +3; ЕС - 11%, +2). В личен план, икономическите трудности се очертават като първостепенен проблем за преобладаващата част от обществото, както в България, така и в ЕС (България - 56%, +1; ЕС - 57%, +1).
Удовлетвореността от живота е показател, който при българите е отчетливо по-нисък спрямо средноевропейското равнище (България - 60%, -1; 84%, -1)11
Те обаче остават по-оптимистично настроени в сравнение със средните стойности за ЕС по отношение на разнообразни теми, като животът като цяло, икономическата ситуация и т.н. Все повече българи са склонни да определят посоката на развитие на страната си като правилна (България - 21%, +3%; ЕС - 28%, -3).
За сънародниците ни приоритетни проблеми са също финансите на домакинството (България - 22%, =; ЕС - 14%, =) и ръстът на цените (България - 56%, +1; ЕС - 57%, +1), пенсиите, условията на живот (България - 17%, +1; ЕС - 9%, =) и икономиката на страната. Европейските граждани визират същите икономическите сфери като предизвикателства, пред които са изправени в личен план, макар и в по-малка степен. Изключение са проблемите, свързани със здравеопазването (България - 16%; ЕС - 18%) и особено измененията в климата (България - 4%; ЕС - 12%), които гражданите на ЕС е по-вероятно да определят като важни.
Значителна част от гражданите у нас възприемат ЕС като влиятелна икономическа организация в международен план. Над 3/4 от българите смятат, че ЕС има достатъчно власт и средства, за да защити интересите на Европа на международната икономическа сцена (България - 75%, 2; ЕС - 69%, =).
Одобрението на използването на публични средства за подпомагане на развитието на частния сектор в Съюза е сходно сред българите и сред европейските граждани (България - 69%, -2; ЕС - 63%, -1). Нивата на подкрепа съвпадат и по отношение на възможността ЕС да изгради партньорства с трети страни, за да инвестира в устойчива инфраструктура и да свързва хората и държавите по света (България - 73%, -1; ЕС - 76%, -1).
Евробарометър отбелязва, че през изминалия период оптимистичните нагласи на гражданите за следващата година по отношение на финансите на домакинството им се повишават (България - 25%, +5.; ЕС - 21%, =). Тази тенденция се наблюдава и при очакванията на българите спрямо развитието на икономическата ситуация в страната (България - 23%, +1; ЕС - 20%, -1), и на трудовия им статус (България - 20%, +4; ЕС - 21%, -1). Отчита се и ръст на очакванията за подобряване на европейската икономика в близко бъдеще (България 18%, +2; ЕС 26%, +4).
В сравнение с гражданите на ЕС обаче, българите са по-склонни да определят като лоши финансовото състояние на домакинството си (България - 44%, -2; ЕС - 27%, -1) и трудовия си статус (България - 32%, -2; ЕС - 20%, =).
Сред различните аспекти на общата търговска политика най-висока подкрепа получава идеята да се гарантира, че всяко ново търговско споразумение, сключено от ЕС, ще има най-високите стандарти за защита на климата, околната среда и труда (България - 67%, +1; ЕС - 78%, +1). Значително по-ниски стойности се наблюдават по отношение на единния цифров пазар (47%) и европейския икономически и паричен съюз с единна валута - еврото (39%).
Българите изразяват еднакви със средноевропейските очаквания за ефективността на инструмента за възстановяване NextGenerationEU за подпомагане на националните икономики (България - 53%, =; ЕС - 53%, -2).
Значително мнозинство от българите оценява състоянието на националната икономика като лошо (76%, -3), докато на равнище ЕС този дял е по-малък от две трети (62%, +1). Отчита се високо ниво на отрицателни нагласи към стопанското и финансовото развитие на отделните страни членки, което е по-силно изразено в Източна и Югоизточна Европа, отколкото на средноевропейско равнище.
USD
CHF
EUR
GBP
