Ето това ни чака. Малки зелени човечета, сякаш излезли от романите на Артър Кларк и Клифърд Саймък – а всъщност доста по-стари от човечеството, гневно да посрещат едвам кретащите марсоходи – символизиращи върховете на световната наука.

Без хляб и сол, без традиционния стрък жито (то на Марс жито няма), но пък има достатъчно камъни, които много недружелюбно могат да повредят крехките творения на човешкия гений.

Шегичка!:))

Хубаво е, ако още можем да си позволим подобни шеги и автоиронии, да си припомним, че не другите се въртят около нас, а ние (заедно с другите) сме се завъртели около голямото светило.

И още – може би нещо сме объркани със зрението. Може би тези малки човечета са там - на Марс, щъкат и обикалят около сложните апаратури, успели да долетят до Червената плането, но ние някак си не можем да ги видим.

Да не би защото въобръжението ни доста отдавна е атрофирало, а фантазията ни се е глобализирала дотам, че ни помага единствено да разберем какъв цвят чорапи да обуем сутрин преди работа.

А и друго, не се знае дали – дори и да ги забележим, ще можем да свикнем с мисълта, че не сме единствените и уникалните.

Хуманизъм, какво да се прави.:))