Към момента Европейският съюз (ЕС) не е отбелязал голям успех при разработването на европейска екосистема за изкуствен интелект (ИИ) и не е ускорил инвестициите в тази област, както другите водещи държави в света. Това се посочва в доклад на Европейската сметна палата.
От 2018 г. насам Европейската комисия (ЕК) предприема множество действия за разработването на ключови елементи, като законодателство, инфраструктура, научни изследвания и инвестиции. Освен това, още в много ранен етап, е разгледал и рисковете, свързани с ИИ като е приел първите в света правила за използването на ИИ, отчита документът.
Мерките на ЕС обаче невинаги са били добре координирани с действията на държавите членки, а мониторингът на инвестициите не се извършва систематично. За да постигне ЕС своите амбиции в областта на ИИ в бъдеще, ще е необходимо по-добро управление, както и повече и по-добре насочени публични и частни инвестиции, гласят заключенията.
В световната надпревара за инвестиции в ИИ ЕС се сблъсква с известни предизвикателства. От 2015 г. насам инвестициите в рисков капитал са по-ниски, отколкото в другите водещи региони в областта на ИИ — САЩ и Китай. Според изчисленията общата разлика в инвестициите за ИИ между ЕС и САЩ е нараснала над два пъти за периода 2018—2020 г., като ЕС изостава с над 10 млрд. евро. На този фон ЕС постепенно предприема стъпки за разработване на рамка за координация на ИИ на своята територия, като увеличава инвестициите и адаптира законодателството.
През 2018 и 2021 г. Комисията и държавите — членки на ЕС, се споразумяха за мерки за изграждане на екосистема за високи постижения и доверие в областта на ИИ, която би поставила ЕС на картата на глобалните лидери за авангарден, етичен и сигурен ИИ.
"Значителните и добре насочени инвестиции в ИИ са ключови за определянето на скоростта на икономическия растеж на ЕС в следващите години, заяви г-н Михаилс Козловс — членът на ЕСП, който ръководи одита. В състезанието за разработване на ИИ има риск победителят да получи всички ползи. Ако ЕС иска да постигне своите амбиции, Европейската комисия и държавите членки трябва да работят заедно ефективно, да ускорят действията си и да реализират потенциала на ЕС за успех в голямата технологична революция, на която сме свидетели."
Изготвените от Комисията планове в областта на ИИ от 2018 и 2021 г. са подробни и в общи линии съответстват на международните добри практики. Над пет години след приемането на първия план обаче рамката за координиране и регулиране на инвестициите на ЕС в ИИ все още се развива. Одиторите отправят критика към координацията на Комисията с държавите членки, която е имала само ограничени резултати. Причината за това е липсата на необходимите управленски инструменти и информация. Надеждността на плановете на ЕС допълнително се намалява поради факта, че Комисията не е изградила задоволителна система за мониторинг на резултатите, постигнати с инвестициите за ИИ. Липсва яснота и за това как държавите членки ще допринесат за постигането на общите инвестиционни цели на ЕС, т.е. няма поглед върху този въпрос на ниво ЕС.
Инвестиционните цели на ЕС остават твърде неясни и неактуални — те не са променяни от 2018 г. и липсата на амбиция за постигането им контрастира с целта за изграждане на екосистема за ИИ, конкурентоспособна в световен мащаб. Въпреки че Комисията е успяла да увеличи разходния бюджет на ЕС за научноизследователски проекти в областта на ИИ, тя не е стимулирала значително частното финансиране. Също така, Комисията следва да положи повече усилия, за да осигури реално достигане до пазара или внедряване на резултатите от финансираните от ЕС проекти в областта на ИИ.
Комисията е предприела действия за въвеждане на финансови и инфраструктурни благоприятстващи условия за развитието и внедряването на ИИ. Развитието на финансираната от ЕС инфраструктура за ИИ обаче — като например инструменти за изпитване, пространства на данни или платформа за ИИ по заявка — в началото е било бавно. Плановете в областта на ИИ до момента са довели само до скромна капиталова подкрепа от ЕС (като например финансиране със собствен капитал) за новатори. Неотдавнашните мерки на ЕС за създаване на единен пазар за данни са все още на начален етап и не могат да окажат незабавен стимулиращ ефект върху инвестициите в ИИ.
ИИ обхваща различни нововъзникващи технологии в бързо развиващи се области като роботика, големи информационни масиви и изчисления в облак, високопроизводителни изчислителни технологии, фотоника и невронаука. САЩ отдавна играят водеща роля в надпреварата за ИИ, а Китай планира да се превърне в световен лидер в тази област до 2030 г. И двете държави разчитат на значителни инвестиции от частния сектор чрез своите компании — технологични гиганти. Целите на ЕС за публични и частни инвестиции в ИИ са за 20 млрд. евро за периода 2018—2020 г. и 20 млрд. евро годишно за следващото десетилетие. Комисията се е ангажирала да увеличи финансираните от ЕС инвестиции в ИИ до 1,5 млрд. евро за периода 2018—2020 г. и 1 млрд. евро годишно през периода 2021—2027 г. Процентът на европейските предприятия, използващи ИИ, значително се различава в отделните държави членки. Франция и Германия са обявили най-големите национални инвестиции, докато четири държави все още не разполагат със стратегии за ИИ.
ЕС е поставил амбициозна цел 75 % от предприятията да използват ИИ до 2030 г. През 2021 г. Европа и Централна Азия заедно представляват само 4 % от подадените в света заявки за патент в областта на ИИ.
Специален доклад 08/2024 "Амбиции на ЕС в областта на изкуствения интелект — подобряване на управлението и увеличаване и насочване на инвестициите ще са от ключово значение за бъдещото развитие" е публикуван на уебсайта на ЕСП. Приетият наскоро Законодателен акт за ИИ не попада в обхвата на одита. На 14 юни 2024 г. ЕСП ще проведе и излъчи на живо онлайн панелна дискусия на тема амбициите на ЕС в областта на ИИ.
USD
CHF
EUR
GBP
