Опонентите на генното инженерство определят “генно модифицираните организми” или “ГМО” като организми, в които е променен генетичен материал по начин, който не е естествен, според статия в онлайн енциклопедия. Тази дефиниция обаче най-вероятно не би била полезна, продължава статията, тъй като всички натурални сортове пшеница, включително органичната пшеница, са масивно генетично модифицирани от радиационния мута-генезис. Изглежда, че никой не е особено притеснен от тази огромна генетична модификация, осъществена за първи път през 50те години.

И двата термина ГЕ (генетично инженерство) и ГМО (генетично модифициран организъм) се използват най-общо във връзка с всички организми, към които са добавени гени от други видове чрез техниките на генното инженерство.

ГМО предизвикаха много дебати в последните месеци на национално и международно ниво. Някои държави застават зад тях или поне са склонни да ги пускат на пазарите си. Други са крайни в негативизма си спрямо широкото навлизане на пазара на генно модифицирани продукти. Основният конфликт обаче – поне доскоро – бе между

Европа и Щатите
През октомври 1998г. след няколко скандала с храни Европейският съюз наложи мораториум върху вноса, отглеждането, използването и експериментирането с ГМ храни. Австрия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Дания и Белгия забраниха биоинженерните дейности, докато ЕС не въведе строги правила за провеждането им. Освен САЩ, потърпевши от това решение бяха Аржентина и Канада, които също изнасят ГМ продукти. Реакцията на Щатите обаче бе най-остра, защото имаше много негативни последици за износа им. Трите държави се обърнаха за съдействие към Световната търговска организация (СТО) като подадоха иск срещу ЕК.

В резултат на силния натиск от страна на световното биотехнологично лоби ЕС вдигна мораториума с въвеждането на новите европейски правила за обозначаване и проследяване на произхода.

Тези правила допускат продажбата на продукти с модифицирани съставки, само ако те са стриктно обозначени на етикета. Отглеждането на ГМ култури в ЕС е възможно, ако държавите членки вземат мерки за предотвратяване на смесването им с обикновените насаждения. Разрешителните за производство на генно модифицирани продукти ще се издават от експертна комисия на ЕС.

През първата половина на юли министрите на селското стопанство на 25-те страни-членки разрешиха вноса на генно модифицирана царевица на американския биотехнологичен гигант “Монсанто”, добил печална слава с екокатастрофата, до която доведе Аржентина соята, произведена от него. Тя се разпространи отвъд посевното пространство, задушавайки като бурен другите култури.

Месец по-рано бе отхвърлено предложението на ЕК за одобряване вноса в ЕС на същата тази соя на "Монсанто" с противопоставяне на шест от десетте новоприети страни-членки.

Решението за генетично модифицирана царевица бе взето след бурни дебати с почти равен брой гласове за и против. Окончателното заключение обаче ще бъде направено от Комисията.

Въпреки смекчаването на позицията на Брюксел САЩ отказа да оттегли иска си срещу ЕС в СТО, заради икономическите загуби, причинени от мораториума. Междувременно като трети страни към иска се присъединиха Австралия, Чили, Колумбия, Салвадор, Хондурас, Мексико, Нова Зеландия, Перу и Уругвай. Искането на всички е етикетирането на генно модифицираните примеси в хранителните стоки да става по желание на производителите, а не по задължение.

ГМО в България
Дискусията около второто четене на законопроекта за ГМО в парламентарната Комисия по околната среда и водите се проточи над половин година. Нормативният акт бе гласуван на първо четене в Народното събрание на 12 декември 2003 година.

Работата върху законопроекта започна през 1998 година с участието на редица експерти и продължи до самото му внасяне в Народното събрание на 23 юли 2003 г.

Ключов момент в законопроекта е фактът, че държавната политика в сферата на ГМО няма да се определя от правителството, а от двама министри - на околната среда и водите и на земеделието с помощта на специална комисия.

Членовете на комисията, които ще са предимно рехабилитирани учени и експерти, ще дават само писмени становища, за да бъдат документирани позициите им, въз основа на които министърът ще решава. Освен това той няма да може да взема решение за освобождаване на ГМО, ако няма положително становище на комисията.

Комисията няма да има право да дава положително становище за освобождаване на генно модифициран организъм в околната среда, ако има ограничения в Европейския съюз. Депутатите съставиха списък на култури, с които се забраняват всякакви генетични опити.

В законопроекта са предвидени и глоби за несъблюдаването му. За пускане на ГМО в околната среда без разрешение санкцията е от 10 хил. до 50 хил. лв., а в по-особени случаи може да достигне и 60 хил. лева.

Въпреки мерките, предвидени в законопроекта обаче, той срещна сериозен отпор от страна на екозащитниците.

Екологично сдружение “За земята” организира поредица от открити дебати и протестни шествия в София и страната. А Коалиция "България - зона, свободна от генно модифицирани организми", чийто член сдружението е, внесе петиция до президента Георги Първанов с молба да следи развитието на Закона за генно модифицираните организми (ГМО) в Народното събрание. В петицията Коалицията настоява за мораториум върху вноса, производството и продажбата на генно изменени храни и организми в страната до влизането ни в Европейския съюз.

Когато през март изложихме несъгласието си със законопроекта за ГМО бяхме почти сигурни, че никой няма да се съобрази с мнението ни. Второто четене доказва, че сме били прави, казва д-р Ева Чернева от Център за трансгенни технологии при щатския университет на Пенсилвания, САЩ. Според нея този закон е една компилация от фрагменти на бивши европейски документи, налепени според нечии нужди. Той никъде не третира методологията за оценката на риска от работата с ГМО, така както той разбира това понятие.

Ако приемането на този закон в този му вид не касаеше здравето на нацията ни и не представляваше екологична заплаха за Европа, едва ли щяхме да надигнем отново глас, продължава тя.

И докато дискусията се вихри и се очаква решение във връзка със законопроекта, е добре, ако не искаме да участваме активно в нея, то поне да развием един полезен подход. А именно: да четем етикетите на храните, които купуваме.