Пластмаса от портокали Уникален метод за произвеждане на пластмаса, без да се използва като суровина нефт, измислил Джефри Котс, който е професор по химия в престижния университет "Корнел".
За целта той прибягва към портокалите и въздуха, като при създаването на пластмасата е използвано маслото, което се съдържа в корите на цитрусовите плодове, въглероден двуокис и катализатор, пише днес електронното издание на в. "Стандарт".

Най-интересното при този метод, е че от източници, които се срещат в изобилие в природата и са лесно възстановими, се получава пластмаса със съвсем прилични качества, посочва американският учен.

Известно е, че пластмасата е полимер, създаден на основата на дълги вериги от въглеродни молекули.
95% от маслото, което се съдържа в кората на портокалите, е лимонин - вещество на въглеродна основа. По принцип то се синтезира от 300 вида растения. Маслото от портокаловите кори се произвежда в промишлени количества за целите на парфюмерията например. Лимонинът лесно се окислява. Именно този окис заедно с въглеродния двуокис авторите на разработката използват като строителни блокове за създаването на своя полимер.

Професор Котс и колегите му синтезират специален катализатор, който да стимулира лимониновия окис да реагира с въглеродния двуокис и да формира новия полимер, наречен полимонин карбонат. По качества той прилича на полипласта.

За сравнение почти всички предмети, които употребяваме в бита - от полиестерните дрехи до полиетиленовите опаковки и чанти, са направени от пластмаса и използват нефта като изходна суровина.
Човечеството черпи изходните вещества за създаването на различните видове пластмаси най-вече от петролни продукти. Като се има предвид обаче, че в близко бъдеще запасите му могат да се изчерпят, създаването на пластмаси на друга основа е много важно за цивилизацията.

Що се отнася до въглеродния двуокис, той се съдържа в огромни количества във въздуха. Изпускат го с тонове промишлените предприятия, главен виновник е за глобалното затопляне.
Учените твърдят, че отсега нататък трябва да се измислят практични начини за събирането на въглеродния двуокис, вместо той да бъде пускан свободно в атмосферата, тъй като ще е нужен за направата на полимера.

Екипът на професор Котс е известен в научните среди с интереса си към използването на въглероден двуокис като алтернативен вариант за производството на полимери. Според изследователите не е трудно газът да бъде изолиран и с негова помощ да се произвежда пластмаса.