Израелски учени са развили 250-клетъчни ембриона в зародиши на мишки с напълно оформени органи с помощта на изкуствени утроби. Това е развитие, което според тях може да трасира пътя за износване на хора извън утробата, съобщава Times of Israel.

"Отгледахме стотици мишки по този начин, по метод, който отне седем години да бъде разработен, и аз все още съм очарован всеки път, когато го видя", коментира биологът проф. Якоб Хана от Научния институт "Вайцман".

"Това може да е от значение за други бозайници, включително хората, въпреки че признаваме, че има етични проблеми, свързани с отглеждането на хора извън тялото", изтъкна той.

Вътреутробна диагностика за увреждания – етично ли е?

Вътреутробна диагностика за увреждания – етично ли е?

В Германия дискутират: да плащат ли здравните каси генните тестове...

Хана увери, че неговото изследване ще подобри разбирането за образуването на органи при бозайниците - и би могло да улесни медицинския напредък - тъй като позволява безпрецедентни гледки на разгръщащия се процес, неограничени от необходимостта да се изобрази вътрешността на матката.

Неговият пробив e публикуван в авторитетното научно списание Nature.

Въпреки че учените се опитват в продължение на десетилетия да отглеждат бозайници извън тялото, успехът е ограничен или до ембриони в много ранен стадий, които се отглеждат в лаборатория за кратък период, или зародиши, които са били отстранени от утробата, след като веднъж органите им са формирани и след това отглеждани в лаборатория.

Родено е първото бебе от трансплантирана утроба на починал донор

Родено е първото бебе от трансплантирана утроба на починал донор

Първото бебе, родено след трансплантация от жив донор е в Швеция през 2013 г.

Когато Детската болница във Филаделфия създаде изкуствена утроба през 2017 г., която успешно отглежда ембрионални агнета в продължение на повече от четири седмици, агнетата вече имаха своите органи в началото на експеримента.

Ала Хана е започнал с ембриони, състоящи се само от стволови клетки, и е наблюдавал "с изумление" как органите на мишките - животни, които имат бърза бременност от само 19 дни - растат пред очите му.

"Взехме миши ембриони от майката на петия ден от развитието, когато те са само от 250 клетки, и ги оставихме в инкубатора от петия ден до 11-ия ден, до който момент им пораснаха всичките им органи. На 11-ия ден те си произвеждат кръв и имат биещо сърце, напълно развит мозък. Всеки би ги погледнал и би казал: "това очевидно е зародиш на мишка с всички характеристики на мишката". От кълбо от клетки се превърна в напреднал зародиш", уточнява ученият. 

Започват първите вътреутробни опити със стволови клетки

Започват първите вътреутробни опити със стволови клетки

Стартират през януари

Зародишите са били здрави, но са умрели на 11-ия си ден, тъй като понастоящем това е най-дългото, което те могат да развият в изкуствената утроба и не могат да бъдат трансплантирани обратно в матка на мишка. Но Хана се надява да развие технологията си, за да износват мишките зародишите изцяло.

Неговият метод включва поставяне на ембрионите в специална течност за подхранване на ембрионалните клетки в лабораторен съд и карането им да плават върху течността. С тази стъпка те са успели да дублират първия етап от ембрионалното развитие, при който ембрионът нараства десетократно.

Учените близо до създаване на човешко сърце от стволови клетки

Учените близо до създаване на човешко сърце от стволови клетки

Техниката на екипа потенциално позволява сърдечната тъкан

"Ключът към нашия успех е, че разработихме тази специална инкубаторна система, при която всеки ембрион е в бутилка с течност, а бутилката се върти, за да се гарантира, че не се прикрепя отстрани. Инкубаторът създава всички подходящи условия за неговото развитие. Това, което направи това възможно, е седемгодишното пътуване, през което развивахме течността, която наистина дава на ембриона всички хранителни вещества, хормони и захари, от които се нуждае, и инкубатора, специално изработено електронно устройство, което контролира концентрацията на газ, налягането и температурата", изтъква още проф. Якоб Хана.