Brussels Report: Ами ако ЕЦБ и централните банки грешат за инфлацията?

Тази година данните за икономическия растеж в Европа ще бъдат високи. Това лесно може да бъде тълкувано погрешно. Някои са прекалено фокусирани върху тази статистика, която означава по-малко от това което се предполага. Базата, с която да се сравни, е например статистиката от миналата година, която е напълно изкривена. Само икономическите данни за следващите няколко години ще дадат представа за недвижимите имоти в света след Ковид. А също така коронавирусът все още може да изненада, пише за Brussels Report, Ван де Клуут, главен икономист в белгийския мозъчен тръст по обществена политика Itinera Institute, автор на няколко книги по финансова икономика и публична политика.

Може би е просветляващо да погледнете така наречените "политики за възстановяване". Да и тук цифрите са изкривени, като се има предвид, че ефектът от тези политики може значително да се различава между това, което бих нарекъл "фаза 1", за разлика от "фаза 2".

В момента, в който се вкарат много пари за "възстановяване", можем да станем свидетели на кратък механичен тласък на цифрите за растеж. Това обаче е почти тривиално. Истинският въпрос е дали качеството на политиките за възстановяване е достатъчно силно, за да има наистина трайно въздействие. Това ще се случи само ако тези политики за възстановяване поправят и редица структурни недостатъци в нашата икономическа и социална система.

Що се отнася до плановете за възстановяване в ЕС, в момента вече има много причини за известен скептицизъм, но нека се надяваме, че чрез прилагане на по-голям натиск може да има някакъв вид quid pro quo.

Инжектирането на допълнителни пари едва ли наистина подобрява нещата, освен ако не е придружено с качествен скок. Ако това не се случи, резултатът ще бъде много разочароващ. В ЕС вече има толкова много институции с огромни проблеми с управлението, че добавянето на още пари може лесно да доведе до отпадък.

Като разумен икономист, мое задължение е също да посоча важен риск, на който сме свидетели днес. Правилно беше обърнато внимание на инфлацията в еврозоната, която сега надхвърля 3%. 

Не е изненадващо да видим как централните банкери бързо отблъскват притесненията по този въпрос, твърдейки, че новият инфлационен натиск няма да бъде структурен. Част от техния аргумент е, че цените на енергията ще доведат само до временно увеличение.

Освен това те смятат за очевидно и дори желателно силно възстановяващата се икономика да бъде придружена с - временна - инфлация. Според тях нормализирането ще последва, що се отнася до инфлацията, точно както те смятат, че ще бъде случаят с икономическия растеж.

Инфалцията в еврозоната е най-висока от 2008 г.

Общото равнище на инфлация е подсилено от рязкото увеличение на цените на енергията със 17,4%

Жизненоважният въпрос обаче е: "Ами ако ЕЦБ и други централни банки грешат"? Тук не говоря предимно за смущенията във веригите на доставки, които причиняват проблеми. Референтният сценарий на това, което може да се опише като "установеност" - нещо, което е по-широко от просто централните банкери - е, че човек може да си позволи само да затегне лихвените проценти през 2023 г., тъй като преждевременното им увеличаване би било разрушително.

Съществуват обаче важни алтернативни сценарии, които също могат лесно да станат много разрушителни. Шоковете в предлагането могат да нарушат както цените на енергията, така и цените на други стоки много повече.

И голямата грешка на 70-те години на миналия век беше отказът да се приеме реалността, че повишените цени на петрола неизбежно причиняват реални загуби на доходи, тъй като те също причиняват разрушителна спирала на цените и на заплатите. Ще бъде ли избегната тази грешка този път?

В интелектуален план хората са се научили да се справят по-добре. Много централни банкери обаче смятат, че ръцете им са вързани и смятат, че не могат да затегнат паричната политика по-бързо. Основната причина за това, разбира се, са огромните нива на дълга.

Инфлационните очаквания на пазара и по-широката икономика могат да се дестабилизират. Въпреки че това вече може да бъде краткосрочен риск, има и средносрочен феномен хората да подценяват "китайския ефект". За толкова дълго време Китай притискаше надолу цените на световните пазари, но сега се случва обратното и недостатъчно хора го признават. Само погледнете натиска, който Китай оказва върху цените на енергията.

Освен това, разбира се, имаме и шокиращият факт, че водещи икономики едва ли отразяват ценовите последици от голямата дългосрочна трансформация, дължаща се на стремежите към постфосилна ера.

Залогът е голям и част от водещите икономики се стремят да попречат на хората да обмислят сценарии, които отчитат, че централните банкери може и да грешат.

За нашето бъдещо социално благополучие обаче става все по-важно да направим точно това и да се запитаме дали ще видим само краткотраен "връх на треската" или нашата крехка икономика става по-фундаментално нарушена.

Forbes: Зимата идва - Може ли да се предотврати енергийната катастрофа?

Правителствата в Европа за десетилетие са нарушили 3 неизменни закона: На физиката, на търсенето и на предлагането