Днес лидерите на Европейския съюз (ЕС) ще влязат в сблъсък за бюджетната рамка на Общността 2021-2027 г., след като Брекзит остави 75 милиарда евро дупка в хазната на блока. В допълнение ЕС е изправен пред огромни предизвикателства и разходи, ако иска да изпълни целта си да се превърне във въглеродно неутрален до 2050 г., информира "Ройтерс".

Меркел предвижда много тежки преговори за бюджета на ЕС

Меркел предвижда много тежки преговори за бюджета на ЕС

Ние смятаме, че не е задоволително отговорено на нашите притеснения по много точки, следователно очаквам много тежки и трудни преговори

През следващите 7 г. се предлага бюджетът да е 1,09 трилиона евро, като отправната точка на преговори е 1,074% от БВП на блока.

Много дипломати са скептични, че може да бъде постигнато споразумение днес или утре по време на срещата на евролидерите в Брюксел.

Вчера премиерът на Италия Джузепе Конте обяви, че предложението за бюджета на ЕС не отговаря на очакванията на страната.

Парите в бюджета на ЕС идват от митата върху внасяните на единния пазар стоки, данък върху продажбите, налаганите от Общността антимонополни глоби върху компании и вноските на държавите членки. Бюджетът се харчи за субсидиране на фермерите в ЕС, изравняване на стандарта на живот в Общността, управление на границите, изследвания, сигурност и различни хуманитарни програми за подпомагане на държави.

Италия и ЕП отхвърлиха предложението за евробюджета

Италия и ЕП отхвърлиха предложението за евробюджета

В петък Мишел разкри проекта, който е над 1 трилион евро. Компромисното предложение предвижда 1,074% принос от БВП на страните членки. Европейският парламент иска 1,3 на сто, но някои държави членки са против повече от 1%

Някои нетни донори - "Пестеливата четворка" (Холандия, Австрия, Дания и Швеция) - искат бюджетът да се ограничи до 1,00% от БВП. Германия, най-големият донор, се подготвя да приеме малко по-голям бюджет, но 1,07% е твърде много за Берлин.

Европейската комисия предлага 1,1 на сто, а Европейският парламент, който ще гласува бюджета, настоява за 1,3%. За нетни бенефициенти като Полша колкото по-голям е бюджетът, толкова по-добре.

За много държави от Централна и Източна Европа кохезионните фондове са решаващи. Те са против орязване на парите за кохезионни политики и за Общата селскостопанска политика.

Но след като по-малко пари ще постъпят заради Брекзит, някои нетни донори настояват за по-малък принос. Те също така смятат, че повече пари трябва да се отделят за модернизиране на икономиката на ЕС вместо запазване на селското стопанство.

Евролидерите също ще обсъдят идеята за данък върху пластмасовите отпадъци, който ще постъпва в хазната на Общността, а също така и споделяне на някои приходи от издаване на разрешителни за търговия на въглеродни емисии.

ЕС също така обмисля и други данъци - върху дигиталната икономика, летенето, финансовите трансакции и продукти, които са произведени с много въглеродни емисии и са внесени в ЕС.

Представители на Европейската комисия предупредиха, че времето изтича и ЕС е пред риск да започне следващата година без пари за защита на границите си, да финансира изследвания и средства за обмен на студенти, както и за изравняване на жизненото равнище в Общността.