Геномен анализ на останки от България разкри неизвестна древна човешка миграция в Европа

Генетичното секвениране на човешки останки отпреди 45 000 години е разкрило непозната досега миграция в Европа и е показало, че смесването с неандерталци в този период е по-често, отколкото се смяташе досега, пише "Франс прес".

Изследването се основава на анализ на няколко древни човешки останки, включително цели зъбни и костни фрагменти, открити в пещера в България през миналата година.

Генетичното секвениране е установило, че останките са дошли от индивиди, които са по-тясно свързани със съвременните популации в Източна Азия и Америките, отколкото популациите в Европа.

В българска пещера са най-ранните доказателства за хомо сапиенс и ръчно изработени висулки

Хомо сапиенс е в Европа от поне 47 000 г. и 8 000 г. взаимодейства с неандерталците

"Това показва, че те са принадлежали към съвременна човешка миграция в Европа, която преди не е била известна от генетичния архив", се казва в изследването, публикувано в списание Nature.

То също така "предоставя доказателства, че е имало поне известна приемственост между най-ранните съвременни хора в Европа и по-късните хора в Евразия".

Констатациите "промениха предишното ни разбиране за ранните човешки миграции в Европа", изтъква Матея Хайдиняк, сътрудник изследовател от германския Институт за еволюционна антропология "Макс Планк", който е помогнал в ръководството на изследването.

"То показа как дори най-ранната история на съвременните европейци в Европа може да е била бурна и да е включвала заменяния на населението", подчертава тя.

Първият европеец е живял... в България!

Пещерата "Бачо Киро" може да сложи край на няколкогодишен спор между палеоантрополозите.

Една от възможностите, повдигната от констатациите, е "разпръскване на човешки групи, които след това се заменят (с други групи) по-късно в Западна Евразия, но продължават да живеят и допринасят за наследството на хората в Източна Евразия", добави тя.

Останките са открити миналата година в пещерата "Бачо Киро" в България и по това време бяха приветствани като доказателство, че хората са живели до неандерталците в Европа значително по-рано, отколкото някога се е смятало.

Генетичният анализ на останките също е показал, че съвременните хора в Европа по това време са се смесвали повече с неандерталци, отколкото се предполагаше преди.

Всички "индивиди в пещерата "Бачо Киро" имат предци неандерталци пет-седем поколения преди те да са живели, което предполага, че примесът (смесването) между тези първи хора в Европа и неандерталците е бил често срещан", отбеляза Хайдиняк.

Предишни доказателства за ранното смесване между човек и неандерталец в Европа идват от един индивид, наречен Oase 1, датиращ от 40 000 години и открит в Румъния.

"Досега не можехме да изключим това да е случайно откритие", посочи Хайдиняк.

Констатациите са придружени от отделно изследване, публикувано днес в списанието Nature Ecology and Evolution, включващо геномно секвениране на проби от череп, открити в Чехия.

Черепът е намерен в района на Злати кун през 1950 г., но възрастта му е обект на дебати и противоречиви констатации през последните десетилетия.

Първоначалният анализ е показал, че е на възраст над 30 000 години, но радиовъглеродното датиране е дало възраст, близка до 15 000 години.

Изглежда, че генетичният анализ вече е разрешил въпроса, показвайки възраст от поне 45 000 години, каза Кей Пруфер от отдела за археогенетика на Института "Макс Планк", който е ръководил изследването.

"Използваме факта, че всеки, който проследява своя произход назад до индивидите, напуснали Африка преди повече от 50 000 години, носи малко неандерталски произход в своите геноми", отбелязва той.

Тези неандерталски следи се появяват на къси блокове в съвременните човешки геноми и във все по-дълги назад в историята на човечеството.

Въпреки датировката от приблизително същия период като останките от пещерата "Бачо Киро", черепът от Злати кун не споделя генетични връзки нито със съвременни азиатски, нито с европейски популации.

Пруфер сега се надява да проучи как са били свързани популациите, които са произвели двата комплекта останки.

"Не знаем кои са първите европейци, които са се впуснали в непозната земя", каза той и допълва: "Анализирайки техните геноми, ние откриваме част от нашата собствена история, която е загубена във времето."