В България може би си мислят, че ще постигнат "победа" в спора с македонците, но това със сигурност няма да превърне македонците в българи, посочват историците Драги Георгиев и Петър Тодоров. Българската редакция на Дойче веле представя със съкращения общата статия на двамата македонски историци - те са членове на смесената българо-македонска комисия, която трябваше да изчисти спорните исторически въпроси между двете държави.
Историята и по-точно нейното възприемане несъмнено оказват голямо влияние върху живота на хората в македонското и в българското общество. Всичко, което се отнася до различното тълкуване на миналото, предизвиква емоционални реакции както сред политическите елити, така и сред обществеността. От близо 70 години реториката е една и съща. Българите казват: "Македонците фалшифицират историята" или "Македонците не признават, че крадат българската история" или пък "Македонците са българи." На което македонците отговарят: "Българите крадат македонската история" или "Българите са фашисти" или пък "Нямаме нищо общо с този татарски народ."
"Седем десетилетия не успяваме да изградим съвременно свързване на инфраструктурите и да увеличим сътрудничеството в културата и студентския обмен, но пък имаме предостатъчно сили да доказваме неща, случили се преди 100, 200 или хиляда години и да си присвояваме това минало - без да разбираме, че то е споделено и не принадлежи само на една или друга нация. Всъщност няма минало на този свят, което да не е споделено. Този абсурден проблем още веднъж показва, че нашият наглед към историята има предвид най-вече настоящето, а не толкова миналото."
Независимо от пандемията от коронавирус, историческите теми и работата на двустранната Историческа комисия си остават актуални, пишат авторите. След като се спират на политически изявления и реакции по повод старта на преговорите със Северна Македония за приемане в ЕС, двамата членове на комисията констатират, че такова политизиране пречи на работата на този двустранен орган. И припомнят, че в предизборния период в Северна Македония те самите са се въздържали от изявления поради опасението, че с тях може да се злоупотреби.
Обвинения от българска страна
"Също така смятаме, че подобни изявления крият риска от прехвърляне на дебата в медиите. А един непрофесионален дебат със сигурност няма да помогне за изграждане на доверие и за надмогване на историческо-политическия спор. (...) Още от декември 2019 година някои членове на Комисията от българска страна, българското правителство и някои български политици с откровено ревизионистична нагласа към историята, ни обвиняват, че македонците едностранно са прекратили дейността на Комисията и са политизирали работата ѝ. Нещо повече: тези обвинения и неистини са представени и в Брюксел в контекста на старта на преговорите за членство на Северна Македония в ЕС."
Авторите пишат, че се отправят колективни обвинения от типа на "Македонците фалшифицират историята" и смятат, че целта на тези обвинения е българската страна да излезе като "победител" в спора.
Има ли всъщност "обща история"?
"Победа - това означава да се наложи тезата, че географският регион Македония исторически е български, а македонците са българи, които са станали македонци заради действията на "лошите" комунисти през 1944.
Историческата ирония става още по-голяма, като имаме предвид, че нагледът към Македония, който днес се налага в европейска България, всъщност е силно повлиян тъкмо от комунистите начело с Тодор Живков и неговите наследници. Това избирателно и политизирано разбиране за македонците и Македония обяснява българското настояване да се приеме "общата история", която започва през 9 век и продължава до 1944. Терминът "обща история" се основава на убеждението, че това е единна и в същото време застинала история само на един народ - българския, от който македонците са неразделна част. Такова твърдение трудно ще намерите в която и да е съвременна теория за етническата или национална идентичност."
По-нататък в статията си авторите възразяват срещу твърдението, че Скопие едностранно е прекратило работата на Комисията. Според тях, членовете на Комисията от страна на Северна Македония са предложили тя да не се събира до провеждането на изборите в тяхната страна, но да продължи дейността си с размяна на становища. Идеята била да се избегнат формалните заседания на Комисията, които привличат голямо обществено внимание и могат да станат обект на злоупотреба с предизборни цели. Те изказват съжалението си, че българската страна отхвърлила тази идея, която можела да помогне на Комисията да продължи работата си дори в сегашните условия на пандемия.
Време е да спратвзаимните обвинения
"Следователно, за да се постигне общата цел и да се преодолее спорът, е необходимо да се промени подходът и да спрат обвиненията към другата страна. Нито един подобен спор в Европа и по света не е бил преодолян чрез триумфа на едната страна над другата. (...) Българските историци и политици може да си мислят, че ще постигнат "победа" в спора с македонците, но това със сигурност няма да превърне македонците в българи. Напротив, ще доведе още по-голямо разделение и недоверие между двата народа. 30 години след падането на социализма македонската и българската исторически науки все още са силно идеологизирани и политизирани. При това тълкуването на миналото е доста селективно, а историците си подбират онези източници и онези периоди от миналото, които служат на политическите цели, а не на науката. (...) От наша страна не би било честно да премълчим, че определени събития и личности в македонската историография са силно политизирани и се разглеждат едностранчиво. Но същото трябва да се каже и за българската историография."
Авторите припомнят, че съвместната Историческа комисия е била създадена тъкмо, за да се преодолее тази инерция. Те припомнят, че според политиците, двустранният договор с България е подписан в името на европейското бъдеще на региона.
"В такъв случай нека наистина да покажем, че го правим в името на европейското бъдеще и по европейски начин. Но дори да го нямаше европейският контекст, спорът пак трябва да бъде решен. Защото нерешаването му ще бъде огромна загуба за двете страни и за двата народа", пишат двамата автори към края на статията си за "Дойче Веле".
*Историкът Драги Георгиев е съпредседател на Комисията по историческите и образователни въпроси между Република Северна Македония и България. Историкът Петър Тодоров е член на същата комисия.
Опако
на 29.04.2020 в 20:50:59 #7Ако това, което казваш, е вярно, да оставим албанците да ги вкарат в час!
chafeto
на 29.04.2020 в 10:45:53 #6Авторите пишат, че се отправят колективни обвинения от типа на "Македонците фалшифицират историята" и смятат, че целта на тези обвинения е българската страна да излезе като "победител" в спора. *********************************************** То е ясно, че това със спора е патова ситуация. Македония няма как да промени позицията си, защото целия македонски модел се базира на безумната им македонистка теория и да се откажат от нея би означавало основно демонтиране на модела. Аз принципно допускам, че сред хората с течение на времето би могло да започне да се връща българското самосъзнание, но за съжаление с тази ускорена подмняна на населението това вече не е на дневен ред. М/у другото, сред албанците като цяло е резпространено схващането, че македонците са славяни, като една голяма част ги смятат за българи, както всъщност е.
chafeto
на 29.04.2020 в 10:26:43 #5bgpluss Ами то самото понятие "татари" е малко трудно за дефиниране. А доколкото знам в тюркския език, говорен от волжките българи има доста ирански и угро-фински елементи. Но както и да е, факт е че днес говорим славянски език.
chafeto
на 29.04.2020 в 10:09:56 #4coco7 Това с антиславянската реторика (която в частност си е антируска), ясно. Само не ни лансирай "тракииската" теория, защото започва да ми прилича на македонизма или на илирската теория за произхода на албанците.
bgpluss
на 29.04.2020 в 09:42:04 #3Само едно уточнение за езика. Езика на т. н. прабългари, до идването им на Дунава, е тюрски, това е абсолютно точно и очевидно, всеки може да се убеди в това, запазени са прабългарски наименования, лични имена, някоя друга дума, очевидно е, че този език не е езика на формиращата се българска народност на Дунава след Аспарух, защото езикът на дунавските българи става друг. И какъв ли е този език, който използваме, с някои естествени исторически трансформации, и до ден днешен? Очевидно е, че не е прабългарски до идването на прабългарите на Дунава! Какъв е тогава и защо си е лика-прилика с полския, словенския, чешския, сръбския, руския, украинския, и т. н.? Значи, на какъв език говорим? Славянски български е нашия език! Повече от очевидно е. Българския език, след формирането на дунавската българска народност, защото има и волжска българска народност и държава, е славянски и той става литературен и писмен за онези славянски народи, които говорят същия език като говор и като битов език, без тези народи още да имат писменост и литература. Елементарно е. Волжските българи, татарите и башкирите, не говорят езика на дунавските българи, тоест нашия език, техния език е тюрски. И днес техния език си остава тюрски. Факт. Проверете. Така е. Няма какво да спорим по този въпрос. Щом татарите, тоест българите на Волга и в Казан, не са тюрки, защо техния език от да речем 6 век след Христа и до ден днешен е от тюрската група? И винаги е бил такъв. Значи, дунавските българи по едно време сменят езика си. И какъв език възприемат? Ами онзи език, който е основата на азбуката на светите братя. А тя е славянска! Създадена е за славянските племена. Странно, че в неславянска България, както някои ни обясняват, славянското дело на светите братя тържествува и намира реализация и развитие... Как става тази работа, щом не сме славяни? Значи, в пределите на българската средновековна държава би трябвало да има такива племена,а ние ги назоваваме славянски племена, и то немалко като количество, които говорят език различен от прабългарския на племената от волжските степи... И именно този славянски език става официален за всички, и за славяни и за прабълнари в средновековната българска държава. Не езика на волжските българи на Аспарух, а именно езика на другата част на Средновековна България. А каква е тази част? Вече го казах това. Очевидно. Логично. Правдоподобно. Повече истина би трябвало да има в тази историческа позиция отколкото в каквато и да е друга!
bgpluss
на 29.04.2020 в 09:06:30 #2coco7 а ти знаеш ли каква е истинската история на България? Разкажи ни щом си убеден кое е фалшификат кое не е. И откъде знаеш, че славяни и прабългари са измишльотини и фалшифицирани? Ти учен ли си? Цял живот си анализирал, търсил, мислил, живял с историята... Повечето учени, и не само руски и съветски, смятат, че славяни са реална група от племена и не са по малка от германската. Интересно, за германските племена ли са създали азбуката си светите братя Кирил и Методий? За византийците ли? Поляците, върлите врагове на Русия, те, какво, не се ли смятат за славяни? Или славянската идея им е навързана от руснаците... та защо още не са се отървали от нея? Щом, примерно, поляците и чехите са славяни и говорят почти същия език, какъвто говорят и българите, тогава какви са българите, към какви племена и културно-езикова група би трябвало да принадлежат?
coco7
на 29.04.2020 в 06:02:36 #1Доста нашенци не се усещат, че нашата история с тези славяни и прабългари от Фанагория, измислени на базата на руски и съветски фалшификации е не по-малко глупава от македонската.