На 8 ноември, утре, американските граждани ще гласуват на избори за президент, Конгрес, губернатор и други на щатско и местно ниво, включително над 150 референдума.

Несъмнено президентските избори представляват най-голям интерес. Над 30 кандидати ще участват в изборите, но битката за държавния пост ще се реши между кандидата на Демократическата партия Хилари Клинтън и номинацията на Републиканската партия Доналд Тръмп. Кандидатите за вицепрезиденти са съответно Тим Кейн и Майк Пенс.

Президентските избори в САЩ са непреки, тъй като така наречената Избирателна колегия избира държавния глава на страната. От 1964 година в колегията има 538 електори (назначавани от всеки щат), които формално избират президент и вицепрезидент. Броят на електорите е в съответствие със състава на Камарата на представителите, където има 435 конгресмени, със Сената, където има 100 сенатори и трима електори от Окръг Колумбия.

Член 2 на Конституцията на САЩ специфицира колко електори се полагат на всеки щат. Законодателно събрание пък на всеки щат решава как неговите електори се избират.

Мандатът на президента е 4 години. Победител е този кандидат, който получи абсолютно мнозинство от 270 електори. Ако не бъде излъчен победител, Камарата на представителите избира президент, но при вота конгресмените не гласуват поотделно, а по щат, тоест всички представители на дадения щат в долната камара гласуват единодушно. Вицепрезидентът се избира от Сената при липса на мнозинство.

Снимка 252059

Източник: GettyImages

По отношение разпределението на електори на щатско ниво най-големите щати са: Калифорния (55 електори); Тексас (38); Ню Йорк (29); Флорида (29); Илинойс (20) и Пенсилвания (20). Най-малките са: Аляска, Делауеър, Монтана, Северна Дакота, Южна Дакота, Върмонт, Уайоминг с по трима електори (съответстват на изпращаните в Конгреса двама сенатори и един представител в долната камара).

Разпределението на електорите по щати:

Аляска, Делауеър, Окръг Колумбия, Монтана, Северна и Южна Дакота, Върмонт и Уайоминг - 3х8 = 24 електори; Хаваи, Айдахо, Мейн, Ню Хемпшир и Род Айланд - 4х5 = 20; Небраска, Ню Мексико и Западна Вирджиния - 5х3 = 15; Арканзас, Айова, Канзас, Мисисипи, Невада и Юта - 6х6 = 36; Кънектикът, Оклахома и Орегон - 7х3 = 21; Кентъки и Луизиана - 8х2 = 16; Алабама, Колорадо и Южна Каролина - 9х3 = 27; Мериленд, Минесота, Мисури и Уисконсин - 10х4 = 40; Аризона, Индиана, Масачузетс и Тенеси - 11х4 = 44; Вашингтон - 12х1 = 12; Вирджиния - 13х1 = 13; Ню Джърси - 14х1 = 14; Северна Каролина - 15х1 = 15; Джорджия и Мичиган - 16х2 = 32; Охайо - 18х1 = 18; Илинойс и Пенсилвания - 20х2 = 40; Флорида и Ню Йорк - 29х2 = 58; Тексас - 38х1 = 38 и Калифорния - 55х1 = 55.

Изборите във вторник са 58-ите в историята на САЩ. Ще бъде избран 45-ият президент и 48-ият вицепрезидент на страната. Мандатът на новоизбраната двойка започва на 20 януари 2017 година.

През 2008 година Барак Обама спечели срещу Джон Маккейн с 365 срещу 173 електори, а през 2012 година Обама победи Мит Ромни с 332 срещу 206 електори.

Избирателната активност в периода 2000-2012 г. на президентски избори е следната: 54,8% през 2012 г.; 58,2% през 2008 г.; 56,7% през 2004 г. и 51,2% през 2000 г.

През тазгодишната предизборна кампания Хилари Клинтън е похарчила над 500 милиона долара, а Тръмп - над 350 милиона долара.

Битката между двамата кандидати ще бъде решена в така наречените "суинг" щати, където нито един от двамата няма преднина над 10% на социологическите проучвания. Тази година най-голямо внимание ще бъде отделено на следните щати: Вирджиния, Колорадо, Айова, Ню Хемпшир, Флорида, Невада, Охайо, Минесота, Пенсилвания, Мичиган, Уисконсин, Северна Каролина, Аризона, Джорджия и Мисури.

Последните проучвания, според "Ню Йорк таймс", показват, че Клинтън води в Минесота, Вирджиния, Пенсилвания, Колорадо, Мичиган, Уисконсин, Северна Каролина, Ню Хемшир, Флорида и Невада.

Тръмп пък води в Аризона, Джорджия, Айова, Охайо и Мисури.

191 електори има в щатите, където има доминация на Демократическата партия ( Обама е спечелил с над 10%). 154 пък са електорите в щатите, където Републиканската партия има превъзходство (Ромни е спечелил с над 10%).

Американците също гласуват и за Конгрес.

Докато Избирателната колегия е пример за непреки избори, то Камарата на представителите - за преки. Американските гласоподаватели ще изберат 435 конгресмени. 115-ият Конгрес ще е с мандат от 3 януари 2017 година до 3 януари 2019 година. В момента републиканците доминират с 247 места срещу 186 за демократите. На последните избори републиканците спечелиха 247 места (51,2%), а демократите взеха 188 (45,5%). Не се очаква републиканците да си загубят мнозинството, тъй като има само 23 оспорвани места. Дори ако демократите ги спечелят, те няма да контролират камарата - те се нуждаят от 30 места.

Освен за Камарата на представителите, ще бъде гласувано и за близо 1/3 от местата в Сената. Битката ще бъде изключително оспорвана, тъй като има реални шансове Демократическата партия да спечели мнозинство. Ще бъдат избрани нови 34 сенатори в 100-местния Сенат (51 за мнозинство). В момента има 54 републиканци, 44 демократи и двама независими. Демократите имат да защитават само 10 места за разлика от 24 за републиканците. Битката ще е предимно за 9 места. Демократите се нуждаят от допълнителни 5 места, за да получат мнозинство. Мандатът е за 6 г. - до 3 януари 2023 година. 

В 12 щата ще се проведат избори и за губернатор.

За 8 ноември са запланувани и 154 референдума в над 30 щата, включително за легализиране на марихуаната, за контрол над оръжията, здраве, минимална надница, данъци и тютюневи изделия. Най-много хора ще засегнат въпросите за данъците и марихуаната, съответно 123 милиона души и 82 милиона души.