В коментар за "Фигаро" френският журналист Рено Жирар прогнозира какви действия могат да се очакват от руския президент Владимир Путин.
Той обръща внимание на срещата между Владимир Путин и Еманюел Макрон в Брегансон на 19 август 2019 г., когато бе поставено началото на реабилитацията на дипломатическия реализъм, намиращ отражение в срещата на френските посланици в чужбина на 27 август, и се рестартираха преговорите по украинския въпрос - все неща, с които Еманюел Макрон отбеляза важен поврат в политическите взаимоотношения с Русия.
Противно на неоконсерваторите, които са малко на брой, но с голямо влияние във френското външно министерство, френският президент смята, че е необходимо да се говори с Русия, а не да се правят опити тя да бъде изолирана. Доналд Тръмп зае същата позиция, но действията му бяха възпрепятствани от Конгреса и критикувани от редица големи американски медии, които от момента на избирането му го нерядко го обявяваха за "агент на Кремъл".
Френските и американските лидери биха искали Русия да се върне към Г-7 и да облекчи или дори да отмени санкциите на ЕС и САЩ, наложени й през 2014 г. И Макрон, и Тръмп си дават сметка, че тласкането на Русия към Китай е голяма стратегическа грешка.
Но готов ли е Кремъл да стисне протегнатата ръка на Еманюел Макрон? На 9 септември Москва ще бъде домакин на първата руско-френска среща във формат "2 + 2" (на министрите на външните работи и на отбраната). Това е първата такава среща от началото на украинската криза през 2014 г. Дали тя ще е повратен момент за руската политика, в който тя да направи завой към Европа? Ще даде ли Путин положителен отговор на предложението на Макрон, който възнамерява до края на месеца да проведе в Париж среща на върха на "Нормандската четворка"? Дали руският лидер ще демонстрира готовност да направи отстъпки?
Но да не си правим илюзии. Русия никога няма да се откаже от Крим, който бе анексиран по безкръвен път през март 2014 г. след референдум (макар и без съгласието на Украйна). По-голямата част от жителите на Крим се чувстват руснаци, а не украинци. Що се отнася до руснаците, те винаги са смятали Севастопол за свое пристанище и през март 2014 г. се обявиха в подкрепа на нежеланието на Путин да приеме факта, че новият украински режим, дошъл на власт след революцията в Майдан, ще предостави Севастопол на военноморския флот на НАТО. Русия изгради огромен мост през Керченския проток в източната част на полуострова, за да го свърже с територията си.
Тук е мястото да се каже, че изборът на Зеленски за президент на Украйна и абсолютното мнозинство, което той получи във Върховната Рада, са шанс за разрешаване на конфликта в Донбас (по данни на ООН от лятото на 2014 г. там са загинали над 10 000 славяни - руснаци и украинци). Зеленски постави на приоритетно място в своята програма мира с Русия и се ползва с достатъчно голям авторитет, за да работи в тази посока.
За Путин, като план минимум, е важно да си извоюва от Киев закон за амнистия и културна независимост на региона Донбас (там руският остава официален език; говорещите го сепаратисти са враждебно настроени към новото украинско правителство, а Путин на два пъти ги спасява във военен план - и през лятото на 2014 г., и през зимата на 2015 г. ). Но дали Путин ще забрави за искането си Донбас да получи политическа автономия - нещо, което Зеленски едва ли ще може да му осигури?
Ще направи ли жест на добра воля и ще позволи ли на украинските кораби свободно да преминават през Керченския проток и да достигат до пристанището на Мариупол?
Тези отстъпки няма да му струват кой знае колко много, но значително ще подобрят отношенията му с ЕС. Путин е наясно, че китайците не се шегуват и действат грубо, стане ли въпрос за бизнес, и под предлог, че са "приятели" ще му купуват от нефта с 20% отстъпка. Путин знае, че тяхната тайна цел е Сибир. Русия никога няма да възприема Китай като равностоен партньор, който му вдъхва спокойствие. В същото време тя идеално може да се интегрира в Европа. Младият московски елит за това и мечтае. И в културно отношение е напълно готов за подобна интеграция.
Днес, когато руската младеж се пробужда и проявява желание както да участва във взимането на политически решения, така и да се противопоставя на произвола на силите за сигурност, Путин трябва да направи избор.
Иска ли да развива вътрешнополитически модел, насочен към китайския тоталитаризъм или обратно, готов е да заложи на изграждането на правова държава? Къде се надява да намери приятели - в Пекин? В Париж и в Берлин? Да управляваш значи да избираш. Дойде време Путин да направи своя избор.
58eng
на 04.09.2019 в 21:53:24 #15Васко, това за освобождението и последващото поробване го е казал Левски. Да приемем ли,че ти го опровергаваш? Не слЫшком ли? Къде се намираш и какво си позволяваш след толкова писано до тук,знаток?
dad
на 04.09.2019 в 21:19:11 #14Ако човек по стечение на обстоятелствата получи грешна информация,система от неверни,неистински знания,впоследствие ще страда дълбоко,не толкова морално,колкото физически.Примери безброй:Да се лекуваш с фалшиво или неподходящо лекарство.Да са те учили на грешна география и да бъркаш Пекин с Виетнам,Да си чщил някаква сбъркана аритметика и да смяташ,че 2 плюс две е различно от четири.А що се отнася до изопачаване на историята-да твърдиш,че освобождението от турско робство е грешка и е довело до "поробване" от Русия няма да ти донесе нищо добро,особено,ако си попаднал в Русия.Ще си изпросиш боя,а може и нещо повеч1е,ако към това време са приели закон за тъпанари като тебе
dad
на 04.09.2019 в 20:33:04 #13Gre[na e postanowkata Kitaj ili Ewropa по отношение на Руските обвързаности.Русияе достатъчно мощна,умна и влиятелна,за да си сътрудничи не само с китай и ес,но и със сащ.Но трябва да се знае,че времената на "братските"дружби,мокри целувки и безвъзмездни подаръци са в миналото.Че сиренето е с пари го знаем,но истинския му смисъл ще го разберем сега.Русия няма в плановете си завладяване на чужди територии,богатства и пазари-нещо ,което бившите колониални държави го имат в стратегията си,макар и негласна и дълбоко законспирирана.Към военни и силови методи те ще пристъпят,когато се изчерпят възможностите на цветните революции и когато народите се усетят и прогонят предателите в управлението.
58eng
на 04.09.2019 в 18:47:04 #12Муха,не съм експерт по китайска история
Somebodyelse
на 04.09.2019 в 18:33:55 #11Муха би ли ми разяснил какво си искал да кажеш с изпърдяния шанс с Тръмп
58eng
на 04.09.2019 в 15:54:31 #10Еки, не бива да се спекулира с инфото. Освен Русия и други имат интереси . Натискът зависи как го виждаш и не е оправдание за намеса във вътрешните работи на суверенни държави. Необходимо е да се помисли защо пък все Русия е под натиск . "Засилванне" под санкции е глупаво обяснение- няма как да стане. Всеки ,който иска да не е предубеден,а ти си!, може да прочете в интернет за "огромните" успехи на руската икономика и да си обясни падащите ракети,взревените реактори,въртолетипна учение,обстрелващи зрители,продукта "сЫр" нямаш нищо общо със сирене, новия руски смартфон...и да се посмее на воля. Помисли си колко ти е неутрално мнението.Законите на икономиката не могат да бъдат подменени само заради Русия.
komsomoletz
на 04.09.2019 в 13:40:34 #9Trezvi razcazjdenija, no ".. njama nishto vechno, i teja shte si otidat.."kakto kazvashe mojata baba! Ponezje "... се интегрира в Европа. Младият московски елит за това и мечтае.." trjabva da se darzji fronta, inache njama spirka za ruskata mechka!
chafeto
на 04.09.2019 в 13:23:29 #8Tomorrow Русофилистията пак на амбразурата, абе колко е икономиката на най-голямата, трансконтинентална кочина в света и колко население има? Икономика колкото Холандия, население 2.5 пъти по- малко от Европа и 2 пъти по-малко от САЩ! ******************************************************* И това автоматично ги изключва като евентуален икономически партньор, така ли? Като евентуален пазар (който е огромен)... Разсъждения на подобно ниво и такива мерения са повърхностни и несериозни. Загубите на бизнеса в Европа от санкциите са достатъчно показателни. И пак опираме до случая с полския президент и ябълките. Ама лоялния лакей е готов на жертва в името на господарския комфорт. Пък ти си цитирай там изтърканите лафчета за амбразурата.
Legalen
на 04.09.2019 в 12:23:51 #7С 1,3,5 и 6 бих седнал да пия чаша бира и да раговаряме по темата. А иначе много от коментарите , наситени с «тролове», и удари под пояса ги избягвам.
Tomorrow
на 04.09.2019 в 12:00:44 #6Русофилистията пак на амбразурата, абе колко е икономиката на най-голямата, трансконтинентална кочина в света и колко население има? Икономика колкото Холандия, население 2.5 пъти по- малко от Европа и 2 пъти по-малко от САЩ!
chafeto
на 04.09.2019 в 11:59:17 #5Ави, да ти припомням ли думаите на полския президент за петте килограма ябълки. Европа не е безразлична, Европа е затъпяла и "наведена". Поради географското си разположение Русия е Европа са естествени икономически партньори. И този "клин" се вбива от САЩ посредством слугинажните политически "елити". То отдавна стана ясно, че от санкциите срещу Русия основния губещ е Европа. Колкото до това кой на кого може да вярва, англо-саксите през вековете са доказали своето лицемерие и склонноста ъм измяна, когато интересът го налага. Днес тая тенденция продължава в лицето на САЩ. Що се отнася до Китай, не виждам как сътрудничеството с Европа би попречило на това с Китай и защо избщо трябв да се прави избор. Самата е тъпа и безсмислена.
Equinox
на 04.09.2019 в 11:45:05 #4Трябва да се много зле информиран, за да пишеш русофобни коментари. Постановката на статията е неправилна и съзнателно заблуждаваща по-наивните читатели на Фигаро, а и всички останали, за които е преведена. Русия е огромна трансконтинентална държава и следва своите интереси както на Изток, така и на Запад. Характерно за политиката й е, че е сдържана, но и твърда, безкомпромисна. Русия от 20 години насам нито веднъж не се е огънала под нечий натиск, още по-малко под каквито и да са санкции и най-малко - поради мнението на васална Европа. Всеки опит за санкции или поставяне на условия води до засилване на Русия във военно, политическо, стопанско и финансово отношение. Това са реалностите. Единственият истински губещ за последните пет години е ЕС, с когото Русия имаше прекрасни взаимнополезни отношения до 2014. Благодарение на тях еврото стана втората най-важна валута в света и започна да измества необезпечения с нищо долар при междубанковите разплащания. А ЕС придоби сериозна политическа тежест. Очерта се кошмарът за всички US президенти - съюз на индустриална Европа с неизчерпаемите ресурси на Русия. Затова бе задействан щателно разработения авариен план - разбунване на Северна Африка и насочване на потоци от бежанци към Европа, за да й се вържат ръцете. Ако в света им мир, САЩ ще фалират за 1-2 години, тъй като главно военнопромишленият им комплекс ги храни. А тази ламя иска войни и конфликти, за да оправдае съществуването си и огромния военен бюджет. На САЩ им трябва голям, страшен противник и най-удобен е Русия. ОК, край на политическата беседа за днес.
Avatarx
на 04.09.2019 в 10:54:55 #3Трябва да си малоумен за да вярваш на Русия. Китайците го знаят отлично. Европейците все още показват безразличие, но полека-лека и те започват да го проумяват. За Европа Русия е не повече от бензиностанция.
Alber-Vian
на 04.09.2019 в 10:48:19 #2Избор между Китай и Русия е изкуствено създадена дилема. Русия е доказала, че може да е гъвкава и да партнира с всеки, според интересите си, стига да има желание отсреща. Няма как да охладнеят отношенията с Китай, поне докато е Путин на власт, защото Западът многократно в исторически план е доказал, че не се държи на думата и съответно не може да му се вярва. Руснаците по-добре от всички други знаят това.
Panther
на 04.09.2019 в 09:43:51 #1Избора е на европейските политици. Те са тези, които или са малоумни, или са купени от някой да работят срещу интересите на народите си.