В коментар за "Фигаро" френският журналист Рено Жирар прогнозира какви действия могат да се очакват от руския президент Владимир Путин.

Той обръща внимание на срещата между Владимир Путин и Еманюел Макрон в Брегансон на 19 август 2019 г., когато бе поставено началото на реабилитацията на дипломатическия реализъм, намиращ отражение в срещата на френските посланици в чужбина на 27 август, и се рестартираха преговорите по украинския въпрос - все неща, с които Еманюел Макрон отбеляза важен поврат в политическите взаимоотношения с Русия.

Противно на неоконсерваторите, които са малко на брой, но с голямо влияние във френското външно министерство, френският президент смята, че е необходимо да се говори с Русия, а не да се правят опити тя да бъде изолирана. Доналд Тръмп зае същата позиция, но действията му бяха възпрепятствани от Конгреса и критикувани от редица големи американски медии, които от момента на избирането му го нерядко го обявяваха за "агент на Кремъл".

Полша и Украйна искат запазване и засилване на санкците на Запада срещу Русия

Полша и Украйна искат запазване и засилване на санкците на Запада срещу Русия

"Украйна трябва да възстанови териториалната си цялост"

Френските и американските лидери биха искали Русия да се върне към Г-7 и да облекчи или дори да отмени санкциите на ЕС и САЩ, наложени й през 2014 г. И Макрон, и Тръмп си дават сметка, че тласкането на Русия към Китай е голяма стратегическа грешка.

Но готов ли е Кремъл да стисне протегнатата ръка на Еманюел Макрон? На 9 септември Москва ще бъде домакин на първата руско-френска среща във формат "2 + 2" (на министрите на външните работи и на отбраната). Това е първата такава среща от началото на украинската криза през 2014 г. Дали тя ще е повратен момент за руската политика, в който тя да направи завой към Европа? Ще даде ли Путин положителен отговор на предложението на Макрон, който възнамерява до края на месеца да проведе в Париж среща на върха на "Нормандската четворка"? Дали руският лидер ще демонстрира готовност да направи отстъпки?

Но да не си правим илюзии. Русия никога няма да се откаже от Крим, който бе анексиран по безкръвен път през март 2014 г. след референдум (макар и без съгласието на Украйна). По-голямата част от жителите на Крим се чувстват руснаци, а не украинци. Що се отнася до руснаците, те винаги са смятали Севастопол за свое пристанище и през март 2014 г. се обявиха в подкрепа на нежеланието на Путин да приеме факта, че новият украински режим, дошъл на власт след революцията в Майдан, ще предостави Севастопол на военноморския флот на НАТО. Русия изгради огромен мост през Керченския проток в източната част на полуострова, за да го свърже с територията си.

Тук е мястото да се каже, че изборът на Зеленски за президент на Украйна и абсолютното мнозинство, което той получи във Върховната Рада, са шанс за разрешаване на конфликта в Донбас (по данни на ООН от лятото на 2014 г. там са загинали над 10 000 славяни - руснаци и украинци). Зеленски постави на приоритетно място в своята програма мира с Русия и се ползва с достатъчно голям авторитет, за да работи в тази посока.

Лавров: За среща на Нормандската четворка ни трябва напредък по Минските споразумения

Лавров: За среща на Нормандската четворка ни трябва напредък по Минските споразумения

Първият руски дипломат коментира идеята на Макрон четворката да се събере през септември

За Путин, като план минимум, е важно да си извоюва от Киев закон за амнистия и културна независимост на региона Донбас (там руският остава официален език; говорещите го сепаратисти са враждебно настроени към новото украинско правителство, а Путин на два пъти ги спасява във военен план - и през лятото на 2014 г., и през зимата на 2015 г. ). Но дали Путин ще забрави за искането си Донбас да получи политическа автономия - нещо, което Зеленски едва ли ще може да му осигури?

Ще направи ли жест на добра воля и ще позволи ли на украинските кораби свободно да преминават през Керченския проток и да достигат до пристанището на Мариупол?

Тези отстъпки няма да му струват кой знае колко много, но значително ще подобрят отношенията му с ЕС. Путин е наясно, че китайците не се шегуват и действат грубо, стане ли въпрос за бизнес, и под предлог, че са "приятели" ще му купуват от нефта с 20% отстъпка. Путин знае, че тяхната тайна цел е Сибир. Русия никога няма да възприема Китай като равностоен партньор, който му вдъхва спокойствие. В същото време тя идеално може да се интегрира в Европа. Младият московски елит за това и мечтае. И в културно отношение е напълно готов за подобна интеграция.

Днес, когато руската младеж се пробужда и проявява желание както да участва във взимането на политически решения, така и да се противопоставя на произвола на силите за сигурност, Путин трябва да направи избор.

Иска ли да развива вътрешнополитически модел, насочен към китайския тоталитаризъм или обратно, готов е да заложи на изграждането на правова държава? Къде се надява да намери приятели - в Пекин? В Париж и в Берлин? Да управляваш значи да избираш. Дойде време Путин да направи своя избор.