Говорителят на китайското външно министерство Уан Уенбин заяви в понеделник, че Китай има пълни суверенни права над Тайван, като подчерта, че няма такова нещо като "международни води" в Конвенцията на ООН по морско право - UNCLOS, пише "Блумбърг".

Твърденията на Китай, че Тайванският проток не се квалифицира като международни води, повишават напрежението около морската възпламенителна точка, през която преминават американски военни кораби в символично предизвикателство срещу териториалните претенции на Пекин върху демократично управлявания остров.

"Китай се ползва със суверенни права и юрисдикция над Тайванския проток, като същевременно зачита законните права на други държави в съответните морски зони", каза Уан на пресконференция в Пекин.

В същото време представителят твърди, че "няма такова нещо като "международни води" в UNCLOS". Когато твърдят това, продължи Уан, други правителства създават "извинение за манипулация". "Съответните държави твърдят, че Тайванският проток е в международни води с цел да манипулират тайванския въпрос и да застрашат суверенитета на Китай".

Забележките идват, след като министърът на отбраната на САЩ Лиод Остин каза миналата седмица, че Китай става по-агресивен в подхода си към териториалните претенции.

Въпреки че не е ясно какво разбира Пекин под "международни води", езикът може да има за цел да възпира САЩ да плават през пролива, практика, за която Китай каза, че вреди на стабилността и изпраща грешен сигнал към "силите за независимост на Тайван". Според човек, запознат със ситуацията, китайски официални лица са правили такива забележки многократно по време на срещи с колеги от САЩ през последните месеци, което изглежда е промяна на позицията.

Тайван е готов да се ангажира с Китай, не иска да затваря вратата

Тайван е готов да се ангажира с Китай, не иска да затваря вратата

Китайското правителство се стреми към "мирно обединение" с Тайван, но запазва и "други опции"

САЩ обаче е малко вероятно да бъдат спрени от по-настоятелния език на Китай, чиито претенции за Тайван придобиха нов фокус, след като Русия нахлу в Украйна през февруари. Вероятно ще продължи да провежда това, което нарича операции за "свобода на корабоплаването" в пролива, за да види дали Пекин ще подкрепи думите си с действия.

"САЩ просто ще го игнорират, както и в много други случаи", каза Доналд Ротуел, професор в Колежа по право на Австралийския национален университет. "Начинът, по който Китай реагира, ще бъде от решаващо значение. Ако се върнете назад и погледнете напрежението по време на Студената война, имаше физически сблъсъци между военни кораби".

"Въпреки че това "блъскане" между САЩ и Съветския съюз никога не доведе до размяна на огън, то подхранва опасенията за потенциални погрешни изчисления", добави Ротуел.

През 2017 г. друг говорител на китайското външно министерство каза: "Тайванският проток е международен воден път, споделян от континенталната част и Тайван".

Американски военни кораби преминават през Тайванския проток няколко пъти годишно, докато са на път между Източно и Южнокитайско море, средно по едно такова пътуване на месец през 2021 г. ВМС на САЩ са извършили поне три транзита досега тази година, според данните, събрани от Bloomberg .

Липсата на яснота в китайския език затруднява преценката доколко официалните лица се стремят да предефинират статута на пролива, според Бек Стратинг, доцент по политика и международни отношения в университета La Trobe в Мелбърн.

Съгласно Конвенцията на ООН по морско право, която Китай е ратифицирал, но САЩ не са, нациите имат право на териториални води, простиращи се на 12 морски мили от тяхното крайбрежие.

Дори и китайците да използват същите правни термини като други страни, има други потенциални клопки в това, че не тълкуват свързаните права по същия начин като САЩ и техните съюзници. Китай се стреми да ограничи това, което военните могат да правят в района, за който претендират за своя ИИЗ, докато САЩ и техните съюзници имат много по-свободно тълкуване.

Всичко това допълнително се усложнява от факта, че САЩ не са член на UNCLOS, поради трудността да се приемат такива договори от Конгреса. Позицията на САЩ е, че конвенцията "отразява обичайното международно право", което е друга основа за искане на такива права, според Ротуел.

След нахлуването на Русия в Украйна, опасенията в Азия се засилиха относно възможността Китай да поеме по подобен път за контрол над Тайван, остров с 23 милиона души, чиято световна полупроводникова индустрия го прави крайъгълен камък на световната индустрия.

Лице в лице министрите на отбраната на САЩ и Китай спориха за Тайван и Русия

Лице в лице министрите на отбраната на САЩ и Китай спориха за Тайван и Русия

Китай: По-добре да се срещнем, отколкото да не се срещаме и е по-добре да говорим, отколкото да не говорим