Нападнаха статуята на Жан-Батист Колбер в Париж

Думите "държавна негрофобия" са надраскани върху статуята на Жан-Батист Колбер пред френския парламент, съобщава БиБиСи.

Колбер помага да се напише "Черния кодекс" - Code Noir през 1685 г., който определя робството и расата в колониална Франция. 

Той е един от идеолозите на меркантилизма и като негов привърженик, Колбер е убеден, че най-важният източник на финанси е външната търговия. За да защити френското производство, налага мита на вносни стоки, създавайки прототипа на по-късния протекционизъм.

"И днес усещаме какви добрини е сторил за кралството министър Колбер. Тогава още не се е усещало. Той е работил за неблагодарници", пише Волтер през 1751 г.

Според Волтер, най-силните черти от управлението на Кралят Слънце са уреждането на държавата, подчертавайки ролята на Колбер, разцвет на литература и изкуство, разширяването на границите на кралството, създаване на силна армия, способна да воюва сама срещу цяла Европа.

Кадри, публикувани в социалните медии, показват активист, драскащ статуята на Колбер с червена боя. Той пише "държавна негрофобия" в основата на паметника, преди полицията да го задържи.

Групата "Бригада анти негрофобия" публикува видео на мъж носещ риза с тяхното име.

Убийството на Джордж Флойд от американската полиция в град Минеаполис миналия месец предизвика вълна от протести по целия свят срещу полицейската бруталност и институционален расизъм.

Цел са и статуи на расисти или собственици на роби и исторически личности. Във Франция имаше масови протести заради смъртта на Адама Траоре, убит при полицейски арест през 2016 г. Демонстрантите оприличиха смъртта му с тази на Джордж Флойд.

Това не е първата френска статуя, вандализирана през последните седмици. В северния град Лил протестиращите написаха думите "убиец" и "колониалист" върху статуята на Луис Файдербе, управител на Сенегал от 19 век, когато беше френска колония.

Колбер е френски държавник и икономист, служил на крал Луи XIV "(Кралят Слънце) през 17 век. Той си спечелва прозвището "Великият Колбер" за икономическите реформи, които въвежда, докато Франция разширява своята колониална империя в чужбина.

През 1680-те той помага да се напише Code Noir по заповед на краля. Той установява редица разпоредби за френските колонии в Америка и Карибите, включително изгонване на евреи от всички колонии на Франция, определя как ще работи робството и ограничава свободите на свободните черни хора.

Докато протестите се разпространяват във Франция през последните седмици, Колбер се превръща във все по-противоречива фигура.

Статуята на Колбер е пред френския парламент, Националното събрание. Вътре има сграда с името "Колбер Хол" и други структури в цялата страна, носещи неговото име.

Жан-Марк Айро, бивш премиер и президент на Фондацията за възпоменание на робството във Франция в Нант, призова "Колбер Хол" да бъде преименувана. "Дойде време Франция да направи нова стъпка по въпроса за колонизацията и робството".

"Не казвам да демонтираме всички статуи, но да поставяме табела, припомняща кой е Колбер и какво е направил", обяснява Айро.

Президентът Еманюел Макрон каза по-рано този месец, че Франция "няма да забрави нито едно от произведенията си на изкуството, няма да сваля статуи", в началото на протестите.

"Ще бъда много ясен тази вечер, сънародници: Републиката няма да изтрие нито едно име от историята си", каза Макрон в телевизионно обръщение.

През последните седмици статуите бяха вандализирани и свалени в цяла Европа, включително в Белгия и Великобритания.

Макрон: Няма да подкрепяме расизма

Франция с мерки срещу омразата

Историкът Никола Офенщад коментира, че Макрон е направил "изключително вредно объркване между историята и паметта, което няма да помогне на публичния дебат във Франция", пише АП.

Неговата намеса идва, след като номинираният за Оскар чернокож режисьор Раул Пек обвини Франция, че отрича расизма си, колониалното си минало и богатството си, "изградено върху нещастието на другите".

Бившият министър на културата на Хаити, който отдавна живее във Франция, заяви, че протестиращите, които излязоха на улиците в САЩ и Франция, "са прави да се надигнат. Те са прави да протестират, може дори да са прави да разбият всичко".

Офенщад, който е най-известен с новаторски книги за френски войници, заснети пред разстрел по време на Първата световна война, и за бившата Източна Германия, заяви, че паметта и историята са две много различни неща.

Той каза, че паметта, която често се символизира от статуи, е "нещо много по-живо, по-лично, субективно, избрано и по-наситено... Ние можем да разобличим статуя ... това не е пренаписване на историята. Никой не може да пренапише историята", обясни. "Но паметта е нещо, което избираме и което насърчаваме колективно заедно".

Офенщад коментира, че Макрон е трябвало да насърчи широк дебат между историците и обществеността и да позволи на хората да обясняват проблемите си с паметници, свързани с робството и колониализма, вместо да се опитват да прекрати спора.

Между свалянето и статуята и поддържането й на място има огромен набор от решения и компромиси, аргументира се той. Могат да се поставят надписи в контекст и да предложат друг разказ, някои статуи могат да бъдат поставени в музеи, а други могат да бъдат поставени срещу насрещни паметници, за да покажат как историята се оспорва.

Макрон призна, че колониалното управление е оставило наследство, което остава обект на гняв за мнозина и до днес. Той признава, че Франция трябва да се бори срещу факта, че "име, адрес и цвят на кожата" може да повлияят на жизнените шансове на човек днес.

Той настоява, че Франция е "нация, където всеки - независимо от произхода и религията си - може да намери своето място".

Много активисти не са съгласни и Human Rights Watch призова Франция да спре проверките за самоличност от полицията, които са "насилствени и дискриминационни" спрямо чернокожи мъже и мъже от арабски произход.

Счупените прозорци на западната цивилизация

Онези, които са съборили статуята на Христофор Колумб, дават ли си сметка каква щеше да е Америка, ако воденият от него кораб не беше достигнал бреговете ѝ?